Открих нещо след срещата си с Керана – тя има способността веднъж нахлуе ли в света ти, дълго да остава там. Не знам дали някой, който се е опитал да я опише, е успял в пълнота. Керана е сякаш повече от Космос. Може да рисува, монтира, пише песни, пее зверски добре, спортува, озвучава детски филмчета.
Може би най-позната на хората е с музиката и бандата си – Керана и космонавтите, но освен това тя участва в мюзикъли като „Евита“, „Исус Христос суперзвезда“ и „Семейство Адамс“, а последното и ново начинание е роля в театралната постановка „Всяка първа сряда“, където си партнира с Емил Марков.
Керана казва, че обича да контролира нещата, да е движещата сила. Не обича да ѝ казват какво да прави.
Свободата е нейната стихия.
На сцената е истинско кълбо от енергия.
В разговора ни имах възможността да видя тази част от нея, която сякаш остава скрита на сцената. Една Керана, която не предполагах, че се крие под външната обвивка. Последното, с което я предизвикахме, бяха блиц въпроси и макар, че ѝ се е искало да избяга, ни отговори…
– Аз съм Керана, а можех да бъда…
– Марулка. Искали са да кръстят баба ми Марулка, така че това е име, което е съществувало в нашето семейство и можеше и да съм Марулка, но не съм.
– В музикалният ми космос има…
– Хаос.
– Бих живяла в…
– Тук, където съм.
– Ако имах всичките пари на света, бих…
– Спала.
– Последният път, в който исках да избягам от нещо, беше…
– От това интервю (смее се). Сложи и смеха отзад, защото това беше опит за лоша смешка.
– Сетивата ни са закърнели за…
– Самосъжаление.
– Извън клишетата съм…
– Едно истинско клише.
– Светът ми е аналогов, когато…
– Ми писне.
– Керана без Космонавтите е…
– Самотна.
– Мечтата, която все още не съм сбъднала, е…
– Да правя задно салто.
