Нейното любопитство към живота и дълбочината на човешката душа ти разкрива свят без граници. Срещата ми с Йоана Буковска ми позволи да се потопя в него през красивите ѝ очи, изпълнени с откровеност, които безспорно са
ключът към нейния успех като актриса.
Преди да бъде приета в класа на проф. Снежина Танковска и доц. Андрей Баташов в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2000 г., тя печели първата си награда за „Главна женска роля“ едва на 17 години. Отличена е за превъплъщението си в спектакъла на Венци Кисьов „Ромео и Жулиета“.
Оттогава до днес тя не спира да омагьосва публиката със своя перфекционизъм в изграждането на образите си не само в театъра, но и в киното. Ярки примери за това са ролите ѝ в „Дунав мост“, „Откраднат живот“, „Под прикритие“ и много други. Освен това Йоана участва
в множество международни продукции
и е била гост на 53-ия фестивал в Кан, Франция, с филма „Смърт, любов и съдба на борда на Ориент експрес“.
Днес талантливата актриса не спира да ни изненадва със своите превъплъщения. Преди часове тя излезе на сцената на „Театър 199“ в юбилейното 50-о представление на „Хаос“ от Мика Миляхо заедно с Елена Атанасова и Радина Думанян. В същото време тя пътува из цялата страна с шедьовъра на Ингмар Бергман „Есенна соната“ и с „Измяна“ от Харолд Пинтър. Повече за потапянето в „други реалности на нашия живот“ и следващите дати на спектаклите можете да научите от интервюто, което наскоро даде пред ART PORTAL. А сега нека надникнем още веднъж в нейния свят чрез нашите блиц въпроси…
Изкуството има силата да…
– Дава отговори.
– Преди представление…
– Винаги ми е светло и трепетно очакването.
– В киното преоткрих…
– Другия наш възможен живот.
– Съжалявам за…
– Нищо.
– Да търсиш в себе си е…
– Да си непримирим и любопитен.
– Само истината…
– И само истината.
– Нека с риск да пропадна, поне за миг…
– „Да полетя“ – казваше Иван Андонов, на когото съм много благодарна, защото той ме бутна, и аз полетях.
– Травмите ни правят…
– По-силни.
– Когато никой не ме гледа…
– Аз се гледам.
– Няма нищо по-хубаво от…
– Живота.
– Соната на моя живот е…
– „Есенна соната“ на Ингмар Бергман. Сега навлизам във втората част. Може би ще свиря и в третата, ако някой ден друг режисьор посегне към този текст и ми предложи да изиграя ролята на Шарлотта.
– Моят най-голям успех…
– Децата ми.
