Макар да е лято и да нямаме възможност да посещаваме театрите, гледайки любимите си актьори на сцената, има изпълнения, които остават дълбоко загнездени в съзнанието ни – дълго след като сме ги гледали за първи път. Има и хора, които въздействат по този начин – Елена Телбис е такава. Моноспектакълът ѝ “Prima Facie” заслужено се радва на голям интерес, а наградата „Аскеер“ ѝ засвидетелства и признанието на гилдията.
Има нещо много магнетично и загадъчно в Елена Телбис. А талантът ѝ е безапелационен както на сцената, така и на малкия екран.
Освен че е актриса, Елена Телбис завършва режисура, вълнува се все повече от писане и стендъп комеди, има активна гражданска позиция и не се страхува да я заяви, а специфичният ѝ хумор е неин верен спътник. Суетата изглежда ѝ е непозната. Поне на пръв поглед…
Какво ни разкри тя за себе си, прочетете в блиц интервюто на Art Portal:
– Аз съм Елена Телбис, а можех да бъда…
– Или да не бъда.
– Никога няма да изляза на сцената без…
– Преди това да съм загряла.
– Да се прави изкуство в България е…
– Причудливо романтично странно.
– Дядо ми казваше…
– „Ленко, дядо, няма да се ядосваш. Пиеш една чаша, „майната му“ и продължаваш. Всяко зло за добро“.
– Нещо, което бих променила в света, е…
– Произвеждането на оръжия. Забранявам го веднага.
– Нещо, което бих променила в себе си, е…
– Желанието ми от време на време да използвам оръжие.
– Супер силата ми е…
– Да ходя бързо.
– Хората трябва да гледат “Prima Facie”, защото…
– Имат желание. Ако нямат, не трябва.
