Ники Илиев е режисьор, продуцент, актьор и преподавател. Когато обаче светлината на прожекторите угасне, а аулата затвори врати – той се превръща в един най-обикновен човек, който, както всеки друг, може да бъде стеснителен и смирен. Макар че ми е трудно да го повярвам, имайки предвид новаторството му в областта на частните кино продукции, Ники Илиев твърди, че
ако можеше да върне времето назад, би бил много по-смел
в решенията си. Дали това щеше да го предпази от най-тежкия „Нокаут“, който е получавал през живота си, или пък именно стремежът му е изиграл лоша шега – ни разказа самият той в интервю наскоро. Днес отново удряме клапата, но не за да започнем снимки на нов филм, а за да оповестим началото на своето БЛИЦ интервю с режисьора.
– Колекцията ми от дискове съдържа…
– Много DVD-та и BlueRay-и. Пълна е с филми, които харесвам. Истината е, че се колебая какво да правя с нея, тъй като всичко вече се дигитализира. Имам специална подредба – по жанрове, актьори, режисьори.
Филмовата и музикалната ми колекция надхвърля 1000 диска.
– Хората не знаят за мен, че…
– Не искам да знаят толкова неща за мен, вече са наясно с твърде много. Не ми се ще да научават всичко.
– Извън снимачната площадка съм…
– Доста по-смирен и стеснителен. Когато съм на площадката се чувствам много по-уверен, защото съм се научил, че трябва да насочвам хората как да вършат работата си по правилния начин.
– Най-тежкият „Нокаут“, който съм получавал през живота си, е…
– Покрай филма „Нокаут“.
– Ако можех да върна времето назад, бих…
– Бил по-смел.
– Ако животът ми беше филм, то жанрът му щеше да е…
– Разнообразен. До голяма степен филмите ми, макар и недиректно, отразяват личния ми живот. Те могат да бъдат както забавни, така и драматични на моменти.
– Когато човек остане „Без крила“,…
– Губи надежда и се обезверява. От самите нас зависи да ги открием отново.
– Ако във визитната ми картичка трябваше да влезе само един филм, то това би бил…
– „Нокаут“ или „Завръщане“, защото единият ми създаде сериозни проблеми, а другият ми помогна да се справя с тях. Ако все пак трябва да избера един от двамата, то това би бил
„Завръщане“, защото с него поех по един нов път в живота си,
който се опитвам да следвам и до момента.
– Най-забавният ми спомен от снимачната площадка е…
– Може би от „Завръщане“. Когато се снима комедия, снимките са много по-приятни, защото всеки на терена се опитва да бъде в добро настроение. Най-забавният момент беше в „Завръщане 2“, когато ни се наложи да снимаме последната сцена на Младежкия филм в Пловдив. За да хванем момента, в който Слънцето изгрява, разбира се, трябваше да отидем по-рано.
В 5 сутринта обаче на никого не му беше до изкачване,
тъй като бяхме снимали цяла нощ. Все пак отидохме и точно преди Слънцето да изгрее на небосвода Александър Кадиев започна да разказва истории, които бяха изключително абсурдни. Това и фактът, че никой не беше спал, направи ситуацията изключително забавна.
– “Живи легенди” на българското кино са…
– Цветана Манева.
