Музиката е в кръвта ѝ. Безкрайният талант на Михаела Филева и многото работа, която от години полага, са я завели на мястото, където е сега –

сред най-обичаните имена на българската поп сцена.

Тя е талантлива, красива, усмихната, винаги мила и искрена, с енергията си може да те зарази, а с музиката си да те накара да танцуваш или да те просълзи. Сред всичките таланти на Михаела има едно нещо, което не ѝ се отдава – да отговаря кратко на блиц въпроси…

Въпреки това реших да я предизвикам и на края на разговора ни, все пак ѝ зададох няколко блиц въпроса, вдъхновени от песните от последния ѝ албум „96“. Така че може да си пуснете албума ѝ и да се насладите на следващите редове.

– Аз съм Михаела Филева, а можех да бъда…

– О, не (смее се)… Връщам се към семейството, защото името ти е избор, който твоите родители са направили. И в този смисъл няма да си Михаела Филева, ако родителите ти не са тези, които са. Но, ако те не са същите родители, ти ще имаш съвсем различна перспектива към живота, защото възпитанието идва от тях. И ако не съм Михаела Филева

щях да съм абсолютно различно човешко същество,

но не знам каква щях да бъда.

– Последният път, в който усетих, че правя нещо просто „По навик“ беше…

– Шофирането. Когато включа автопилота винаги отивам до няколко места, едното е офисът на Monte, където сме сега. Карам и се заслушвам в песен, слушам много подкасти в колата или аудио книги и ако се отплесна, автопилотът ми по навик се води насам. И след третата пряка осъзнавам, че отивам другаде. Това ми се случва от време на време и е много забавно. Ти си в пълно съзнание какво се случва около теб, но някак си като на автопилот.

– Искам повече хора да са „Обсебени“ от…

– От супер тривиални неща. Искам да са обсебени от любовта, доброто, от нещата, които те карат да се чувстваш жив и добре, смислено съществуващ. Ако може от тези неща да сме обсебени, а не толкова примерно от его, от реваншизъм.

– Това, което си заслужава да преследваме докрай, е…

– Зависи какво за нас означава „докрай“. Ако значи „на всяка цена“ –

нищо не си заслужава да бъде преследвано докрай.

Ако обаче означава „докато ти стигат силите“ – със сигурност моралът е нещо, за което си струва да се борим докрай.

– Времето е твърде ценно, за да го губим в…

– Неща, които не ни правят щастливи. („Това беше блиц отговор“, казва смеейки се.)

– Когато и „Последната сълза“ е изплакана, ти остава само…

– Да си тръгнеш.

– Казах си, че „Всичко е било за добро“, когато…

– Съм взела урок по болезнен начин. Май винаги така се учим. Обикновено урокът идва от болката.

– Искам Земята да спре и да сляза…

– Много по-често, отколкото можеш да си представиш.

– За 96 часа може…

– Да се напише албум, с който много да се гордееш, стига да си готов да разсъблечеш съзнанието си.

– Трите думи, които изобщо не ме описват, са…

– Неорганизирана, негативна и мързелива.

– Извън светлината на прожекторите, хората не виждат…

– Може би колко трудности има. Самите светлини на прожекторите излъскват всичко, което стои под тях. Сякаш с магическа пръчка те карат да вярваш, че нещо съвършено съществува. Истината е, че когато светлините загаснат, нещата се виждат точно по начина, по който изглеждат в живота на всеки един друг човек. С всичките трудности, перипетии, предизвикателства, желанието просто да се откажеш и да започнеш отначало. Много неща не се виждат, но пък когато си говорим за изкуство така и трябва да бъде. Защото супер силата на изкуството е да те вдъхновява и да те кара да вярваш, че

този имагинерен съвършен свят съществува.

Ако не вярваме, че съществува, що за живот е това… Трябва да има идеали и нещо съвършено някъде там, което да ни води.