Има хора, чийто глас не забравяте. Има такива, които са надарени с такъв талант, че не могат да останат незабелязани. Никола Константинов е такъв човек. Всички разбират неговото име, когато през 2017 г.
прави истински фурор в „Гласът на България“.
Иван Лечев го нарича „чудо на чудесата“, а Поли Генова казва, че „такъв артист и талант не се е появявал в български музикален формат“ дотогава. Уникалната интерпретация, която Никола прави на песента „Flashlight“ на Джеси Джей, му носи място в престижна класация на световния музикален формат The Voice Global – YouTube Channel – платформата, която прави компилации на най-добрите музикални изпълнения в The Voice по света.
Никола има ярка индивидуалност и неповторим глас.
Започва да се занимава с пеене още от 3-годишна възраст. Музиката съпътства живота му и го отвежда до музикалния формат, който променя живота му. Година след участието си в „Гласът на България“ Никола представя своята дебютна песен „Струва си“. Следващият му сингъл носи името „Изгубен“ и е по текст на известния поет Александър Петров,
създаден специално за Никола.
Преди месец излезе най-новата песен на изпълнителя – “Plot Twist”. Тя е и първата му на английски език. Никола споделя, че с екипа си подготвят и видеоклип.
Повече за новата му песен и всичко актуално, което му се случва ще си говорим съвсем скоро. Първо обаче предизвикахме Никола с няколко блиц въпроса.
– Аз съм Никола Константинов, а можех да бъда…
– Алеко Константинов 🙂
– Песента, която няма да ми омръзне да изпълнявам е…
– “Flashlight”.
– Хората не знаят за мен, че…
– Не обичам да си пея под душа.
– Не мога да започна деня си без…
– Разпяване и чаша кафе.
– Музиката ме спасява от…
– Моменти на отчаяние и чувства, които трудно успявам да преработя.
– Да си независим артист в България е…
– Път на непрекъсната борба и себедоказване.
– Изпълнителят, с когото мечтая да бъда на една сцена е…
– Jessie J.
– „Гласът на България“ ми даде…
– Увереност, че да правиш музика в България има смисъл.
– Струва си…
– Да не се отказваме от мечтите си.
– Последният път, в който се почувствах изгубен беше..
– Когато загубих своя баща.
