Кога за последно чухте думите „Имаш поща“? Обзалагам се, че е било поне преди десетилетие, когато в ефира се излъчваше предаване, носещо въпросното име. В негова емблема се превърна Пейо Филипов, който влезе в ролята на ко-водещ пощальон.
„Въоръжен“ с усмивка и колело, той обикаляше из цялата страна в опит да събере разбити семейства или отчуждили се приятели. Призванието му да бъде вестител на добрите новини обаче
не е единственият му талант.
Пейо Филипов е и изкусен музикант. Любовта му към този тип творчество се заражда още в ранна детска възраст, когато баба му го записва в Младежкия духов оркестър „Димитър Мечев“ във Велинград.
– Ако не бях музикант, щях да съм…
– П: Mатематик, много ми вървеше в средното училище.
– Най-ценният съвет, който съм получавал от музикалните си педагози, е…
– П: Давай на публиката от своята енергия, когато си на сцената.
– Любимият ми артист е…
– П: Много са, с минимален превес май печели Принс.
– Най-голямото ми вдъхновение е…
– П: Усмивките на близките ми.
– Първото ми изпълнение пред публика беше…
– П: На 7 години с Духовия оркестър като солист.
– “Имаш поща” ме научи на…
– П: Дисциплина, колективна работа и емпатия.
– Хората трябва да се усмихват по-често, защото…
– П: Има смисъл!
– Скрият ми талант е…
– П: Все още търся открития.
– Мечтая един ден да…
– П: Видя децата си по-добри от мен.
Цялото интервю с Пейо Филипов можете да четете ТУК
