Певицата Тони Димитрова е от онези творци, които първоначално пристъпват плахо на сцената. Тя често трепери като лист преди изпълненията си – вероятно заради морския бриз, който я е довял на сцената. Той обаче бързо отминава и отстъпва мястото си на топла приливна вълна, подтикваща всеки да възкликне “Ах, морето” и мислено да се отправи към лазурните брегове на Черноморието дори и в най-студените зимни дни. 

Талантът ѝ очарова, а погледът ѝ излъчва любов към публиката. Звездният ѝстатут на музикалната сцена, спечелените награди и обожанието на феновете обаче не я карат да се възгордее, а – напротив. Тя признава, че на сцената – близо до своята публика, се чувства като у дома си. 

– Ако животът ми можеше да бъде описан със заглавие на моя песен, щеше да се казва…

– Т: “Някой ден”

– За мен хората говорят…

– Т: Различни неща – понякога и такива, за които аз даже не подозирам.

– Музиката за мен е…

– Т: Благословия.

– Искам да направя дует с…

– Т: Всеки, с когото се харесваме, но най-важни са песните.

– Балканският синдром е…

– Т: Текст, с който не се гордея – толкова е верен, че чак ми е обиден.

– След концерт винаги…

– Т: Мълча, за да заредя батериите.

– С първия си хонорар си купих…

– Т: Микрофон.

– Прекарвам свободното си време…

– Т: С кучето, с книгите, с приятели.

Цялото интервю с певицата Тони Димитрова четете ТУК