Станислав Генадиев и Виолета Витанова са танцови артисти от сферата на независимите изпълнителски изкуства. Завършват Националното училище за танцово изкуство в София, а след това участват в международни танцови проекти, български театрални продукции и създават свои авторски представления.

“Saline Nebula” е антиутопичен проект,  с който двамата танцьори ще участват на  фестивала за танцово изкуство „Антистатик“.  Той представлява

трансформация на абстрактното в конкретно, на невидимото – във видимо.

Хаос, самота, но и красота полепват по погледа на зрителите, докато хореографията превръща едно подобие на сянка в истински образ, в материя.

„…защото всеки хаос създава своя космос.“ К.Г. Юнг

От 2007 г.  са част от  „Кинестетик проджект“ (Kinesthetic Project), като общата им творческа работа започва през 2006 г., докато Станислав танцува в швейцарската компания „Лигна“. Първият им успешен спектакъл се казва “Imago“ (2006 г.), за който получават и

първия в историята на наградите на Съюза на артистите в България „ИКАР“ за дебют за танцов спектакъл.

През 2013 г. печелят „ИКАР“ за съвременен танц и пърформанс за хореографията за изпълнението си в „Мишеловката“, в „Хамлет“, с режисьор Явор Гърдев. От 2015 г. насам Генадиев и Витанова работят с френският хореограф Брис Льору.

През 2021 г. двамата инициират

създаването на сдружение „Ареалност“,

в което си сътрудничат с Филип Миланов, Валери Миленков, Елена Китова и Ралица Тончева.

Представленията на Станислав и Виолета са представяни на множество фестивали в България и Европа. Наред с работата на танцови артисти, Виолета преподава в Националното училище за танцово изкуство в София, а Станислав работи по свои авторски музикални проекти.

Ден преди представлението им на „Антистатик“ ви представяме двамата артисти в едно блиц интервю:

– Занимаваме се  с танцовото изкуство от…

– Професионално от 4-ти клас.

– Да танцуваш с партньор на сцената е…

– Много вдъхновяващо.

– Колко време ви отнема подготовката за всяка нова хореография?

– За всеки проект е различно, зависи от капацитета, с който разполагаме. 

– Какво да очакват посетителите на танцовия конкурс „Антистатик” тази година. Подготвяте ли някакви изненади?

– Изненади винаги има и това е интересното на живо случващото се изкуство на танца.

– Какво е отношението на публиката към танца?

– Според нас за публиката е интересно да посещава танцови събития.

– Освен на дансинга имате изяви и на театралната сцена. С какво са по-различни хореографиите, които представяте в театъра?

– Когато работим за театър се концентрираме върху изискванията на режисьора, а когато дансинга е наш си правим каквото решим 🙂

– Срещали ли сте се с провала и как се справяте в такива ситуации?

– Срещали сме се с продуценти, които поради ограниченията си са се страхували от провал и са ни товарили с изискванията си. 

– Важна ли е личната емоция на танцьора за посланието, което предава танца?

– Разбира се!

– Каква история може да ни разкаже танца? Ритъмът ли е танцовото слово?

– Всякакви истории могат да бъдат поставени под въпрос, изследвани, дискутирани чрез танц. Танцовото слово е тялото, движението, мисълта, енергията.

– Ритъмът е естествен елемент в природата, хората и движението.

– Виолета, освен танцьор Вие сте и преподавател в Националното училище за танцово изкуство в София. Какви съвети давате на своите ученици, които тепърва започват танцовата си кариера?

– В различните етапи на обучение те получават различни уроци, за да развият танцовата си култура и умения. Съобразени са с възрастта им и развиват както индивидуалността, така и

усещането за работа в екип и толерантност

към отделните страни в този организъм.