Въпреки че е едва на 26 години мога да твърдя, че има цяло поколение, което е израстнало с него и изкуството, което създава – от първото видео в YouTube до последния му филм – „Един асансьор разстояние“. Той започна като That Boy Chris, но винаги е бил Крис Захариев.
Ще го намерите „там, където обхватът се губи“, в селата, където са „останали десетина баби с шест крави общо“. Той обича да прави неща, които другите не правят, обича да слиза на гарите, където никой не слиза. Пътят е неговият дом. Не се страхува да се изгуби нарочно. Избира да бъде „Благодарен“ и Храбър*. И твърди, че „България струва“.
С Крис си поговорихме за чудесата и новите страници в живота му, за проектите, мечтите и разказването на истории. Целия разговор с него може да прочетете тук.
А ето и какво отговори младия режисьор на нашите блиц въпросите:
– Аз съм Крис Захариев, а можех да бъда…
– Добрин, защото така са искали да ме кръстят нашите преди да са ме видели.
–Трите думи, които изобщо не ме описват са…
– Неврен, циничен и статичен.
– Ако не се занимавах с разказване на истории, щях…
– Да си отворя кафене.
– Баба ми казваше…
– Голям праз.
– Ако имах супер сила, щеше да е…
– Да летя.
– Храброст е да…
–Останеш себе си.
– Последната ми находка от битака…
– Книга за левче.
– Най-важният ми проект е…
– Винаги следващият.
– Не си представям живота си без…
–Бог.
– На един асансьор разстояние има…
– Чудо.
– От нас зависи да…
– Разкажем историята си.
– България струва, защото…
– Ти си тук.
– Мечтая за…
– По-добри дни.
