„Целувка в нощта“ е първият му албум с авторска музика, а той самият е сякаш целунат от Бог. Трудно бихме могли да намерим друго обяснение за множеството таланти, събрани в Георги Милтиядов, които той развива с много усърдие и години работа. Диригент, композитор, аранжор, певец, пианист, преподавател и баща, носещ бургаския бриз в сърцето си и работещ с най-големите имена на музикалната ни сцена –
малко 26-годишни хора могат да се похвалят с неговата творческа биография,
с която между другото той не парадира. Вместо това работи почти денонощно и безкомпромисно, за да сбъдва мечтите си.
Ще го срещнете на диригентския пулт, в училището по изкуство в Плевен, където преподава, в студиото, пред очакващите го празни нотни листове, на пианото, на сцената със Стефан Диомов, Веско Ешкенази, Орлин Горанов, Люси Дяковска, Руслан Мъйнов и много други.
Георги Милтиядов е пример за това, че никога не си твърде млад да поемеш по пътя, който си избрал и неотлъчно да го следваш. От 4-годишен се занимава активно с музика, а на 14 години вече свири в професионален оркестър и пише музика и аранжименти.
Албума си „Целувка в нощта“ Георги Милтиядов създава по стихове на бургаския поет, превърнал се в негов приятел – Пейо Пантелеев, а изпълненията са както негови, така и на големи български певци като Тони Димитрова, Маргарита Хранова, Орлин Горанов и др.
Тази година организаторите на концерта „Българската Коледа“ се обръщат към него
с покана да бъде освен диригент, аранжор и музикален продуцент
на това, което хората ще чуят на специалното събитие на 25 декември.
Преди обаче вихрушката на празничните концерти да го е отнесла се срещнахме с маестро Георги Милтиядов – разговора ни може да прочетете тук. На финала го предизвикахме и с няколко блиц въпроса:
– Аз съм Георги Милтиядов, защото…
– Защото имам много хубаво семейство, което ме подкрепя и ме е изградило такъв, какъвто съм.
– Ако животът ми беше песен на „Дисни“, щеше да е…
– Аз съм голям почитател на музиката на „Дисни“. Най-вероятно би бил компилация от няколко произведения – някоя симфонична сюита например.
– Любимото ми стихотворение е…
– „Господи, колко си хубава“ на Христо Фотев.
– Най-странното място, на което съм писал музика е…
– На остров Св. Анастасия.
– Не мога да започна деня си без…
– Може би без да си кажа, че днешният ден ще бъде прекрасен, светъл и аз ще свърша всичко, което планирам, а дори повече.
– „В света на музиката“ има…
– Много любов, защото любовта е повод много творци да създават красиви неща.
– Връщам се към кея и зеления фар, когато…
– Почти всеки ден.
– Срещите в Бургас са…
– Рядкост, но винаги изпълнени с обич и чист бургаски бриз.
– Най-важният урок, който преподавам на учениците си е…
– Да дават най-доброто от себе си, на което са способни.
– Светът щеше да е по-хубаво място, ако…
– Бяхме по-добри. Да няма войни и разделения… Ако бяхме по-обединени.