- Няма по-силен наркотик от това едно малко море от хора пред теб да пее песните ти заедно с теб.
- Смятаме, че мястото ни е точно тук.
- Това, към което се стремим, е да сме между “мейнстрийма” и “ъндърграунда”.
- През целия албум лирическият герой търси тишината.
Шумът може да е вдъхновение, но тишината понякога е най-силната нота.
Родени от пепелта на Bloodrush, Цар Плъх не просто намериха нов глас, а създадоха нова идентичност. С дебютния сингъл „Бог за ден“ те дадоха ясен знак, че са тук, за да бъдат чути, а с първия си албум „Най-после тишина“ вече поставиха собствен отпечатък върху съвременната българска алтернативна сцена. Албумът е плод на близо три години работа, в които песните сами са намерили своето място, променяли са се и са израствали заедно с музикантите, за да се съберат в едно цяло, което звучи и лично, и универсално.
В сърцето на групата са Коста Коларов, който носи емоционалната сила с вокалите и текстовете си, Димитър Димов, който придава дълбочина и ритъм с баса, Теодор Чирпанлиев на барабаните, осигуряващ динамиката на сцената, и Цветан Шангов като основен китарист, който добавя уникален характер към звученето на групата.
Цар Плъх са група, която не се страхува да смесва стилове, да експериментира и да вплита ирония и самоирония в текстовете си. И макар че записите им вече печелят награди и признание, истинската им стихия е сцената. Там, пред публика, музиката оживява напълно: всяко участие се превръща в споделено преживяване, в което хората пеят, скачат и празнуват заедно с тях.
Зад гърба си Цар Плъх вече имат участия на големи фестивали като Hills of Rock и Rebel Rebel, където споделят сцена със световни имена и едновременно с това утвърждават себе си като „един от ярките двигатели на българската алтернативна сцена“.Те доказват, че музиката е свобода и начин да оставиш следа – инструмент, който превръща личното в универсално.
Творчеството им е отражение на поколение, което иска да говори ясно, без компромиси и без маски. А най-хубавото е, че всичко при тях се случва естествено и с много заряд. Какво следва? Концерти, нови песни и още доказателства, че тази група вече има своето запазено място на сцената.
Срещаме се с тях, за да разберем повече за пътя до дебютния албум, за трудностите и победите, за силата на концертите и за посоката, в която искат да продължат. Цар Плъх вече доказаха, че могат да структурират шума по най-красивия начин – а всичко до тук е само началото на път, който изглежда обещаващ и вълнуващ.
-Здравейте! Благодарим ви, че отделяте време за този разговор. Дебютният ви албум „Най-после тишина“ вече е факт, а зад гърба си имате силно участие на големи сцени и впечатляващи сингли. Нека започнем от самото начало: Дебютният ви албум излезе на 6 май. Как протече процесът на подбор – кои песни да влязат в него и кои да оставите настрана?
- Писането на албума отне близо 3 години и на практика песните сами се наредиха. Някои отпаднаха просто защото не им беше мястото там, други се промениха доста, а финалната подредба стана почти сама.
- Какво стои зад избора на заглавието на албума „Най-после тишина“?
- Може да се каже, че през целия албум лирическият герой търси тишината. В някои моменти в преносен и по-символичен смисъл, в други - буквално. ,,Най-после тишина” е фраза от последното парче - ,,Довиждане”, което е от по-личните и емоционалните, и някакси това име завърза албума смислово.
- Hills of Rock — как се подготвихте за толкова голям фестивал и какви емоции ви донесе?
- Подготовката е като за всяко друго нещо - репетиции, планиране, повторение. Всеки се опитва да е по-добра версия на себе си с всяко следващо участие, но не е тайна, че фестивали като Хилс-а ни карат наистина да дадем всичко от себе си и са си по-голяма тръпка.
- Има ли една песен, която бихте искали да е ваша, но не е?
- ,,Hallucinate" на Dua Lipa.
- Какво е най-голямото предизвикателство да си млад музикант в България днес – и какво е най-голямото предимство?
- По-голямото предизвикателство е, че
традиционните медии продължават да си затварят очите за по-различните и алтернативни форми на изкуство.
Предимството е, че има страхотна публика тук, има много незапълнени ниши и има адски много хора, които горят за алтернативна култура.
- Фестивалът Rebel Rebel празнува 5 години и събира световни артисти и „ярките двигатели на българската алтернативна сцена“. Какво означава за вас да сте част от това издание?
- Предполагам, че да сме един от ,,ярките двигатели на българската алтернативна сцена” е точно това, към което се стремим. Да сме между “мейнстрийма” и “ъндърграунда”. Каквото и да означават тези две думички…
Rebel Rebel ни дава възможност да се позиционираме там. Фактът, че се канят световни имена и ни се дава място на една и съща сцена с тях, е просто велик за нас. Нямаме търпение, честно.
- Rebel Rebel е „бунт, свобода и приятелство“ – коя от тези думи най-силно описва Цар Плъх?
- Определено ,,свобода”.
- Миналото лято ви видях на сцената, когато подгрявахте Palaye Royale – начинът, по който ангажирахте публиката, беше впечатляващ. Често ли концертите са моментът, в който нови хора ви откриват? И кое е по-ценно за вас – живият контакт с публиката или записите, които остават?
- Живият контакт с феновете е до голяма степен причината да искаме да правим това, което правим. Няма по-силен наркотик от това едно малко море от хора пред теб да пее песните ти заедно с теб. Да се забавляват с теб, да плачат с теб и да скачат с теб. Това е най-якото.
- Какво ви даде опитът с Bloodrush и какво ново откривате в себе си сега в Цар Плъх?
- Bloodrush ни даде супер много. Той изгради една част от нас като личности, все пак започнахме групата като бяхме на по 13-14 години. Благодарение на опита и връзките ни от Bloodrush, си изградихме ясна представа как искаме да бутаме Цар Плъх и в какво бихме искали да го превърнем.
- „Бог за ден“ беше първият ви официален сингъл като Цар Плъх. Какво означаваше за вас тази песен в началото и как гледате на нея днес?
- Един от любимите ни текстове в албума. Песента е доста описателна за Цар Плъх. Има си от всичко, но
най-вече има ирония и самоирония, което според нас е от по-важните качества за един артист.
Снимка: YouTube/ Цар Плъх
- За хората, които тепърва ви откриват – как бихте представили групата с няколко думи?
- Структурираме шума по най-красивия начин, на който сме способни.
- Песента „Погледни насам“ ви донесе Голямата награда на конкурса „Пролет 2025“ на БНР. Усещате ли това признание повече като потвърждение на досегашната ви посока или като стимул за нови предизвикателства?
- И двете. Тя е едно от най-различните неща, които сме правили досега, и тепърва предстои да я пуснем на бял свят, та да видим хората как ще реагират. Но наистина ни дава стимул да продължаваме да експериментираме.
- Мислите ли, че публиката в България става все по-отворена към различни стилове?
- Абсолютно да. Наблюдаваме масовата полимеризация от стилове, която се случва в глобален план, да набира скорост и тук, и смятаме, че мястото ни е точно тук.
- Работите ли вече върху нова музика и накъде искате да поемете след „Най-после тишина“?
- Може би, има шанс, евентуално, в началото на август да сме се затворили в едно студио за 8 дни и да сме написали 8 нови парчета. Знам ли…
Снимка: Facebook/ Цар Плъх
Цар Плъх не са просто музиканти, а създатели на собствен свят, в който смелостта, искреността и любопитството са водещи. Музиката им не се опитва да угоди на всички, но говори директно и ясно на тези, които искат да слушат и усещат отвъд повърхността. Всеки текст, всяка мелодия и всяко участие на сцена са част от този процес на изследване – на себе си, на публиката и на границите на звука.
Те вече имат признание, награди и големи сцени зад гърба си, но истинската им сила е в това, че продължават да търсят, да експериментират и да се развиват. Любопитството, стремежът към нови хоризонти и готовността да рискуват ги правят група, която не спира да изненадва. И именно това доказва, че историята на Цар Плъх е едва в своето началото – с много страници, които тепърва ще бъдат написани, и с много моменти, които предстои да бъдат изживяни заедно с публиката.
