Димитър Иванов-Капитана: Вентрологията е сложно изкуство и изисква да му се отдадеш напълно

Снимка: Facebook

Димитър Иванов-Капитана: Вентрологията е сложно изкуство и изисква да му се отдадеш напълно

Снимка: Facebook
Сподели
  • Димитър е доста по-скромен и избягва хората. А Капитана много обича хората…
  • Винаги, когато е било много трудно съпругата ми е била най-големия ми двигател.
  • Когато съм с Бай Тъньо в мозъка ми се създава абсолютно отделно пространство за него.
  • Може би никога няма да постигна успеха, който искам, защото постоянно си поставям нови летви за прескачане.
  • Много се старая да науча децата си на човешки неща, да бъдат морални.
Снимка: Facebook

Преди, когато хората са си говорили сами са ги смятали за луди… Сега ги наричат талантливи. Ако знаете обаче кой е Димитър Иванов – Капитана съм сигурна, че ще се съгласите, че той е много повече талантлив, отколкото „луд“. Въпреки, че самият той понякога се чуди – „Мале аз верно имам шизофрения…“, се шегува той по време на разговора ни.

Същност в големите таланти може би наистина има капчица лудост.

Капитана не просто е актьор, който влиза в роля – в един от стендъп спешълите си той сам играе едновременно четирима герои без публиката за момент да се усъмни, че куклите в ръцете му не са истински. Не е и просто поредният стендъп комик – с всичко, което прави през последните години се превърна в едно от най-изявените и обичани имена в това изкуство.

Той все още е единственият вентролог в България

и създател на прословутия Бай Тъньо, който както се шегува Капитана е станал по-харесван дори от него.

Доказателство за таланта му е наградата за стендъп „Златен микрофон“, която той печели през 2022 г., но най-вече неизмеримият смях на публиката му по време на всяко шоу или клипче в социалните мрежи.

Освен, че се занимава с актьорската си кариера Капитана е и драматург, пише и детски пиеси и книжки. Преди всичко обаче е искрен и добър човек.

Ако сте били на негово шоу, знаете, че той всеки път нарича публиката си „най-яката“. Така, че когато в края на разговора ни Капитана ми благодари за „едно от най-смислените интервюта, които е давал“ се замислям – дали както с публиката, това го казва след всяко интервю…

Виждате ли – хуморът на Капитана е заразителен. Така, че този разговор със сигурност ще ви усмихне, където и да сте.

Снимка: Facebook

– Хващам те на път към поредния град от настоящото ви турне, а наскоро мина пролетното ви турне. Беше и най-голямото досега – обиколихте 32 града и почти навсякъде залите бяха разпродадени. Как те кара да се чувстваш този голям зрителски интерес?

– Да, това беше най-голямото, а сега се опитваме на есен да се надскочим и да направим още по-голямо. Иначе съм много поласкан. Все още не мога да повярвам и да осъзная напълно, че толкова много хора идват заради творчеството ми. Да видиш, че най-накрая труда през всичките тези години се отплаща е много невероятно чувство.

– Ти стана доста популярен през последните години, но кой всъщност е Димитър Иванов-Капитана?

– Как бих се определил…

Може би съм доста скучен като човек в живота.

Доста дълги години работех като промоутър и обикалях заведения, барове, така че не си падам по шумните места. Спокоен човек съм, мрънкащ – много обичам да мрънкам и да се оплаквам от някакви неща, баща на две деца. Нищо особено като личност.

– Откъде идва прякорът Капитана?

Капитана е точно от тези промоции, които правих. Бях лице на Капитан Морган за Източна Европа, осем години. И от там си ми лепнаха прякора. Иначе преди това бях Доктора, после бях Пайнера и накрая Капитана. С моето име – Димитър Иванов, няма как да нямам прякор, защото е малко като за държавен служител. Единственото по-тъпо е Иван Димитров (продуцента на Hashtag Event Management) и той в момента кара колата.

Моноспектакъла на Капитана „Разкази от Бъчвата“; Снимка: Личен архив

– С какво се различава Капитана от Димитър Иванов? Като втора същност ли ти е?

– Аз имам много същности. Ако броим и куклите – там става тотална шизофрения… Създадохме Капитана като сценичен образ с нашия екип – Hashtag Event Management се казваме. Там са и Димитър Донски и Георги Кючуков. Борката е маркетинг човекът, Ванката ни е продуцент и шофьор и носи багажа. Има още хора, голям екип сме и зад всеки един от нас стои този голям екип.
А иначе Капита е много рефлективен, от време на време ужилващ, уцелващ, дързък. Димитър е доста по-скромен, свит човек, който обича да се разхожда из природата и избягва хората. А Капитана много обича хората и иска да се бута сред тях… Мале аз верно имам шизофрения (смее се).

Единият е интроверт, а другият е екстроверт.

– Любовта ти към природата идва от детските ти години – разкажи ни малко за детството си?

– Родом от Димитровград съм, но летата и всяко свободно време прекарвах на едно от селата ми – едното е с. Воден, до Димитровград, а другото е с. Пчеларово, до Кърджали, откъдето е майка ми. Така изкарвах цяло лято на село. Дядо ми в Пчеларово по едно време пасеше овце, крави и аз бях с него по полетата, разказваше ни истории, водеше ни до водопади, преходи сме правили. На другото ми село къщата е точно до гората и с братовчедите сме цял ден на реката – къпем се, промиваме злато – нищо не промихме… Аз съм израснал сред природата и тя винаги ме успокоява, радва ме, а и я търся. Ако през седмицата не отида някъде да се разходя из гора ме хваща съклета, не мога да си намеря място.

Снимка: Facebook

– Говорейки си за села – Бай Тъньо е от село Зетьово, нали? Защо точно от там?

– Село Зетьово е едно село в Чирпанско и от там има много приятели на татко, които идваха, когато строяхме къщата, бъркаха бетон, градяха и бяха много колоритни личности. Затова взех нещо от тях, пък и Бай Тъньо е най-желаният зет, затова е от село Зетьово. А и е все още ерген.

– Доста отговорно е да носиш титлата „единственият вентролог в България“. Все още ли си единственият?

– Ами да, може и да има някой, но той остава скрит. За момента съм единствения. Появяват се някакви хора, които казват, че искат да се занимават с това, аз им подавам ръка, но какво става после… То е доста сложно изкуство,

изисква много занимание, ако не му се отдадеш напълно няма как да стане.

Ако да кажем си човек с нормална работа, това значи, че едва ли не трябва да работиш две професии и в един момент трябва да направиш избор и да рискуваш.

– А имало ли е момент, в който ти се е струвало твърде трудно и си искал да се откажеш?

– Да, разбира се. Първите две години особено и по Ковид беше много трудно. Постоянно е борба да ангажираш вниманието на хората, снимаш клипове – защото нямаме достъп до телевизия, а и така или иначе вече хората са в интернет, поддържаш социални канали, правиш интересно съдържание. После самата вентрология – къде се получава, къде не… Общо взето се учиш да говориш – понякога е имало цели дни, в които съм циклил на една и съща дума, за да мога да я произнеса така, че да не си личи.

Снимка: Facebook

Досадно, уморително е, схваща ти се челюстта, мисълта ти е постоянно там и това те тормози психически. Но сега като върна лентата назад си казвам, че си е заслужавало. Когато учих в НАТФИЗ нашите професори ни учеха, че трябва да се бачка, трябва да ти е трудно понякога, но когато ти е трудно в някакъв момент ще ти бъде лесно. Та вече някои неща ги правя с доста по-голяма лекота, което пък ти пести време, което може да се оползотвори в други неща, които са ми трудни сега. Цял живот човек се учи.

– А в тези моменти кое те е карало да продължаваш?

– Един от най-големите ми двигатели е съпругата ми – тя много се жертва заради мен и дълги години тя беше тази, която имаше сериозна работа, оставяки ме аз да се занимавам с актьорство и не е спирала да вярва в мен. Затова съм си казвал:

„Сега ако спра, едва ли не предавам нея и нейното доверие“.

Винаги, когато е било много трудно тя е била двигател. Срещите с публиката също са изключително зареждащи моменти. Да видиш една зала като НДК – ние разпродадохме над четири хиляди места – всички тези хора да дойдат специално за теб, ти излизаш толкова зареден все едно си вързан към АЕЦ – такова е усещането. В тези моменти си казваш „Окей, значи това, което правя радва хората“. Защото артистът постоянно има съмнения – дали съм достатъчно добър, дали някой ще го хареса. И когато видиш, че хората се радват и го оценяват, значи това е посоката.

Със съпругата си; Снимка: Личен архив

– Винаги съм имала подозрения, че изпълнителите казват на всяка публика, че е най-яката, но ти дори не криеш, че го правиш. Как може всяка публика да е „най-яката“?

– Всяко представление си е отделен отрязък от време – тук и сега, живото изкуство, живият театър. И когато тези хора са там те наистина са най-яката публика в момента, аз нямам друга публиката в този ден и час. Така че съм чист…(смее се). Всеки човек, който е отделил от времето си, от финансите си, за да дойде и да те гледа и ти има доверие – той е най-якият човек естествено.

Хората, които ходят при други артисти не са толкова яки, тези които идват при мен са най-яките (смее се).

– Говорейки си за живото изкуство – имал ли си ситуации, в стендъп шоутата ти, в които на момента си измислил толкова добра шега, че после си се изненадал от себе си?

– Редовно се случва така. Някой път шегите дори са толкова добри, че си остават в шоуто – има много такива примери. Но най-страшно е, когато ме изненада Бай Тъньо, защото той също ме изненадва понякога с шеги. И аз трябва да му отговоря, при което хората малко се объркват. Казват ми: „Добре, нали ти си Бай Тъньо и ти му измисляш шегите, как така той те затапва и се чудиш какво да отговориш?“. Еми и аз не мога да отговоря – явно тук наистина има някакво психическо разстройство (смее се). Защото, когато съм с него в мозъка ми се създава абсолютно отделно пространство за него, отделен дял и той си е там. Все едно не се раждат в мен думите и импровизациите му, а в него.

Снимка: Facebook

– Ти всъщност имаш сравнително нова кукла – Кумчо Вълчо – и казваш, че той може да стане дори по-добре от Бай Тъньо. Как се чувства той от появата на нови хора, в екипа?

– Ревнува! По принцип той иска да е монополист. Но лека полека го изместват…

Не съм очаквал, че Вълкът ще стане толкова успешен,

но ето, че се получи. За мен самия е много добре това, защото, когато използваш само един образ, той малко или много се уморява. А в последното ми шоу даже играя и с трите кукли. Четирима човека говорим едновременно – Вълкът е в куфара, Алекс ми е в едната ръка, Бай Тъньо в другата и аз. Това е много „уау“ за публиката, а същевременно е много освежаващо, защото разчупваме и не сме само аз и Бай Тъньо, разширява се историята.

– Откъде идва любовта ти към стендъп комедията?

– От малък обичах да правя маймунджилъци и да се правя на интересен (смее се). Но съм завършил актьорско майсторство за куклен театър и там има силен афинитет към комедията. Съответно там се зароди отношението ми към комедията и тя винаги ми е била по-интересна от драмата. Лесно можеш да разплачеш човек, по-трудно можеш да го разсмееш. И естествено пак избрах по-трудното…

Снимка: Личен архив

– А какво прави един стендъп комик добър?

– Може би темите, които засяга. Но какво значи да е добър? Добър професионалист го прави многото игра. Колкото повече един стендъп комик играе пред публика, толкова по-добър става. После е професионализма – колкото по-голям професионалист е, толкова по-добър става. Колкото по-голям диапазон от различни хора, с различни професии и интереси, може да разсмее, толкова по-добър става. Колкото е по-, толкова е по-добър.

– Какво е за теб успехът?

– В професионален план – нашият екип имаме голям проблем с това, че не празнуваме успехите си, а в момента, в който успеем да постигнем нещо гледаме кое ще е следващото. При нас постоянно е вдигане на летвата. Така че може би никога няма да постигна успеха, който искам, защото постоянно си слагаме нови летви за прескачане пред нас.

Но в личен план за мен успехът е семейството – да направиш децата си хора.

Много се старая да науча децата си на човешки неща, да бъдат морални, което е доста трудно предвид, че отсъствам. Но там ми е фокусът за успех. А в работата – дали ще си артист, миньор, продавач, фермер – трябва да се бачка. Колкото повече работиш, толкова повече успяваш.

Снимка: Личен архив

– Доста добре си партнираш с дъщерите си, особено с по-голямата. Те искат ли да тръгнат по твоя път? Би ли ги насърчил да се занимават с нещо подобно?

– Със съпругата ми сме решили да не ги ограничаваме по никакъв начин – да се занимават с каквото искат. По-голямата до скоро ходи на художествена гимнастика, но се отказа. Има някакви актьорски заложби, но е още малка. Поне ѝ е забавно, на това се радвам.

Снимайки заедно прекарвам време само с нея.

Защото, когато малката е покрай нас съответно трябва на нея да се обръща повече внимание. Но, когато снимаме заедно между дублите коментираме разни неща, тя пита, говорим на различни теми. Много интересно ѝ беше, когато снимахме видеата „преди и сега“ и питаше: „Тате, ама наистина ли е било така преди, какво сте правили?“. Аз ѝ разказвам истории от детството, запознавам я с дядовците и бабите ѝ. Много е приятно. Затова и продължавам да снимам с нея, защото е наше време. Естествено някой път като се изнервя лошия режисьор се обажда в мен, но тя казва, че няма нищо против.

С по-голямата си дъщеря; Снимка: Личен архив

– Тоест не си от актьорите, които не искат децата им да станат актьори?

– Не. Защо да не искаш детето ти да стане като теб. То трябва само да реши какво да прави. Родителите ми например са лекари и брат ми също стана лекар. Питаха ме: „Искаш ли медицина?“. Аз казах „Не“ и те казаха „Окей“. Родителят трябва да подкрепя детето си точно в тези избори, защото сме различни. Ако имам мултимилионна компания и трябва да я наследи детето ми – тогава бих се замислил (смее се). Но аз самият дълго време не знаех какво искам да правя. Бях тръгнал да се готвя за медицина, но в 11 клас имаше една театрална школа в училище, оттам в театъра и така… Чак в 11 клас се насочих към актьорство.

Снимка: Личен архив

– Казваш, че смяташ, че е отговорност на всеки артист и обществена личност да отправя добри послания към хората. Какви са твоите?

– Ами зависи, ако искаш може да са и лоши послания (смее се). За мен, когато имаш голяма популярност в социалните мрежи и т.н.,

имаш някакъв морален дълг към обществото,

поне аз така съм възпитан. Трябва да заемаш винаги страната на морала и доброто. Затова винаги в моите спешъли накрая отправям едно послание към хората – просто така съм научен, че освен да разсмееш хората трябва да им кажеш нещо. Така че накрая имам няколко минутки, в които говоря на хората – без шеги или с лека усмивка. Искам да осмислят цялото нещо. Защото иначе си тръгват с „ха-ха-ха“, но сега си тръгват и с едно „ее, колко яко го каза накрая“. Много обратна връзка имам, че това радва хората. Казват ми не „благодаря ти за всички шеги час и половина“, а „благодаря ти за тези пет минути“. Това си е моя запазена марка като стендъп комик.

Снимка: Facebook

– Кои са хората, с които се съветваш за шегите си?

– Иван, нашият продуцент, е единият човек. Той вече ме познава много добре, познава и стила ми и заради това му имам доверие. Борислав, маркетинг човекът ни, също. И е много хубаво, защото двамата се смеят на различни неща и мога да преценя къде е средата. Но най-много се доверявам на съпругата ми.

Кажа ли шега и тя се разсмее – става, ако не се разсмее, значи не става.

Тя много ме коригира. Тримата ме познават много добре и заедно коментираме дадена шега и даже понякога те дават по-интересното решение за развръзката на шега, отколкото аз. Понякога на моменти се луташ, почваш да се губиш в мислите си, капсулираш се…

С Димитър Донски и Георги Кючуков; Снимка: Личен архив

– За какво мечтаеш?

– Мечтая да имам къща в Шотландия или Ирландия. Като цяло мечтая да живея в къща, защото много дълго време съм живял в къща, а сега сме в апартамент в София. Другото, за което мечтая е да се развия професионално не само в България. Искаме да излезем навън и с този екип това със сигурност може да се получи. Митака примерно е завършил в Щатите и прави стендъп на английски – надявам се в един момент и аз да започна. И да разрастваме все повече пазара. Защото в момента в Европа и дори в целия свят стендъпът изживява голям ренесанс и подем. Смея да твърдя, че колегите са много добри и ако успеем да направим нещо на английски пазарът рязко ще се разрасне. Така че може би мечтая за това да се разраснем още повече –

да купим пазара и да станем монополисти (смее се).

Това за монопола няколко пъти го казах, но в България всичко пак е криворазбрано – започнаха да се появяват различни стендъп комици, а нашият екип сме за това да сме обединени, да сме всички. Когато сме всички това поражда конкуренция, а тя е много полезна за развитието на каквото и да е.

Последвайте ни в:

Актуално

Избрано за вас