• Много хора вероятно ще се припознаят в персонажите от “Чума”
• Основната движеща сила за Йоно е Елица и обратното
• Екипът реставрира къщи в село Каменица за снимките
• “Чума” ни отвори вратата към света на киното

Две новоизгряващи звезди блещукат на кино небосвода. Имената им са Евелина Бибова и Матей Мичев. Тя е зрелостник, а той – третокурсник в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”. Въпреки крехката си възраст, двамата вече могат да се похвалят с участие в кино продукция. Те обаче не обичат да говорят твърде много за себе си. Младите надежди на българското кино и театър просто приемат с озаряваща усмивка и благодарност шанса, който им е предоставен. 

Още от стъпването си на снимачната площадка на филма “Чума” двамата

с по детски чист поглед попиват от обаятелния процес

по създаването му. Вероятно всеки друг би решил, че мечтите им вече са станали реалност. За тях обаче това е само началото на пътя към успешната актьорска кариера и самоусъвършенстването. 

Максимата, че всяко начало е трудно, важи с пълна сила за тях, тъй като още в първата им продукция  ще им се наложи да се впуснат в неравна битка срещу страховете си. Залогът е собственият им живот. Вдъхновена от разказа на Йордан Йовков „През чумавото“, лентата е много повече от продукция, представяща уродливото лице на една пандемия.  Тя илюстрира как “черната напаст” се превръща в катализатор, който изважда на преден план човешките ценности. Главен “персонаж” е не болестта, а човекът и неговите десетки лица.

Премиерата на филма предстои на 19 януари 2024 г. 

– Здравейте, Евелина и Матей. Съвсем скоро ви предстои да блеснете на големия екран във филма „Чума“, създаден по едноименния разказ на Йордан Йовков. Как ви кара да се чувствате това?

– Матей: Изпитвам и вълнение, и притеснение, но предполагам, че е нормално. Пред нас се отваря една врата, от която се вижда друг свят.

– Евелина: Аз също много се вълнувам, но притеснението надделява. Това е голяма възможност – кино светът да се отвори пред нас, но участието ни във филма е и голяма отговорност.

– Спортът играе ключова роля в живота на всеки един от Вас преди да поемете по творческия си път. Намирате ли прилики между него и актьорското майсторство?

– Евелина: Художествената гимнастика ме насочи към актьорското майсторство. От малка съм много танцувална, което допринесе за това да изкарвам високи оценки по време на спортни състезания. При тях артистичността е изключително важна. Спортът те учи на дисциплина, която е ключова и за актьорите, тъй като без нея няма как да човек да успее в сферата. 

– Матей: Тренирах карате 12 години. Въпреки това обаче, не спортът ме насочи към актьорската кариера, а най-добрият ми приятел. Той ме насърчаваше да се запиша в студията, където той ходеше – при Петър Върбанов. Аз обаче упорито отказвах.

След два загубени баса все пак отидох

веднъж. Месец по-късно спрях да се интересувам от всички спортове, с които се занимавах, и се отдадох на актьорството. Това беше първата сфера, която наистина привлече интереса ми.

– Матей, ти вече си студент в НАТФИЗ и имаш опит в театралните постановки. Какво предпочиташ – да играеш в театъра или в киното?

– Все още нямам достатъчно голям опит и в двете среди, затова не мога да кажа дали предпочитам театъра или киното. Към момента мечтата ми е да имам снимки през деня, а вечерта да играя на сцената. Иска ми се да мога да сменям постоянно репетиции и снимки. Не бих желал нито едно от двете изкуства да остава на заден план.

– Във филма играете влюбена двойка. Какво ви помогна да изградите „химия“ помежду си?

– Евелина: Матей беше много зает с изпитите си в университета по време на снимачния процес, заради което често говорихме по телефона. Отидох да гледам и две негови представления. Това беше моята стратегия да го усетя като човек и актьор. Колкото до филма, самата обстановка на снимачната площадка ни помогна да се превъплътим в своите герои. Много си

вярвахме, че сме Елица и Йоно.

Разполагахме с много малко снимачни дни заедно, което подсъзнателно ми помогна да изградя в себе си усещането, че в действителност не сме се виждали дълго време.

– Матей: Както персонажа си, така и самата Еви е много нежна като натура и изключително скромна и позитивна. Това са качества, които винаги са ме печелили у даден човек. Прекарахме малко време заедно, по време на което си поговорихме, и открихме, че  споделяме някои общи интереси. Това, което най-много ми помогна по време на снимките, беше концентрацията. В момента, в който трябваше да заснемем обща сцена, двамата веднага се променяхме. Не беше трудно да си симпатизираме.

– Какво определение бихте дали на думата “любов”?

– Матей: За мен любовта е това, което те кара да продължаваш напред. Тя е чувство, което може да те извиси. Една от суперсилите на хората. Любовта беше чувството, на което се уповавах по време на филма. Основната движеща сила за Йоно е Елица и обратното. Именно това прави нещата толкова истински.

– Евелина: Любовта за мен е източник на живот. Тя съдържа вяра и надежда. В тежки времена като тези от филма – по време на чума, точно

любовта подпомага оцеляването

на хората. Ако тя е достатъчно силна, ще може да победи страха. 

– Моралните въпроси са друг ключов елемент в сюжета на „Чума“. Кои според вас са ценностите, които хората изповядват днес? Различни ли  са те от тези през XIX век?

– Евелина: Във филма ще се види, че всеки един персонаж отговоря на хората днес. Разликата е, че тогава тези, които са поставяли на пиедестал материалното, са били единици. Днес обаче е обратното – малцина държат на нематериалното, любовта, искреността и общността.

– Матей: Ценностната система се проявява във всички епохи. Разлика между онези дни и днешната действителност е чувството за индивидуализъм. Филмът показва как група от хора, която е свикнала да съжителства заедно, може напълно да се промени след определено събитие. Вярвам, че ценностната система на един човек винаги “прозира” от решенията, които взима той. 

– Намирате ли общи черти между своя и характера на героя си?

– Матей: Еви излъчва мекота, която хората усещат. Същото прави и Елица. Смятам, че именно това кара Йоно да е толкова привлечен от нея. Това е нещото, което помагаше и на мен по време на снимките.

– Евелина: Намирам доста общи неща между себе си и Елица. Тя има много силна връзка с майка си, тъй като е израснала без баща. Аз също имам специални отношения със своята майка. Общото между Йоно и Матей е желанието за живот. Когато той влезе в стаята, ти просто се усмихваш, защото очите му казват “Готов съм да живея”. В него има и много искреност.

– По примера на персонажите ви във филма – неотдавна всички ние изпитахме страха от неизвестното покрай чумата на 21 век – Covid-19. Това улесни ли превъплъщенията ви в Елица и Йоно?

– Матей: Начинът на мислене за чумата и страхът от болестта са напълно идентични с тези, обзели ни по време на Covid-19. Единствената разлика е, че в момента имаме развити технологии, с които можем да разпространяваме един метод на оцеляване и борба със заразата. Много хора

вероятно ще се припознаят в персонажите от филма,

които се страхуват от чумата. Личното преживяване доста ми помогна за персонажа. Осъзнах, че човек трябва да се движи напред – да бъде по-силен от страха от болестта. Едно от нещата, които могат да му помогнат по пътя, е любовта. Именно заради това я нарекох суперсила.

– Евелина: Едно от посланията на филма е, че не трябва да живеем в страх, защото не знаем кога ще бъдат последните ни мигове. Научихме това по време на пандемията, но хората сякаш го забравиха. Всичко се повтаря – чумата, пандемията и други болести. Това е един кръговрат, който ще продължава, докато не си вземем поука от него. Надявам се, че този филм ще подтикне хората да се замислят над ценностната си система, над своето оцеляване и живот.

– Предизвикателно ли беше за екипа да заснеме филм за едва 25 дни?

– Матей: Заснемането на филма в рамките на 25 дни определено беше предизвикателство. Снимачният екип обаче организира снимките по такъв начин, че да не се чувстваме притиснати от времето. Чувайки 25 дни за заснемане на филм, човек вероятно би си помислил, че на снимачната площадка е царял хаос. Това предположение обаче се различава от действителността. Всички от екипа бяха професионалисти и бяха готови да помогнат.

– Евелина: Изключително трудно е да сменяш локации за снимки в рамките на едва 25 дни. Изисква се отдаденост и професионализъм, за да се постигне.

– Кои бяха най-тежките снимачни моменти?

– Матей: При мен нямаше умора. Най-голямо

предизвикателство бяха снимките с Еви,

защото по време на тях се стремях да покажа толкова много неща, които не могат да бъдат изразени с думи. Снимките бяха трудни, но не и уморителни, защото и двамата бяхме изключително чисти един към друг.

– Евелина: Аз също си мислех, че снимките с Матей ще бъдат много трудни. Притеснявах се за тях, защото изискват високо ниво на емоционалност, която се вижда под лупа на екрана. С течение на времето осъзнах, че всъщност те са били най-лесните за мен, защото се получиха изключително естествено. Не се чувствах сякаш играя. Няма как човек да усети умора, ако процесът го зарежда. Нас определено ни зареди за месеци и дори години напред.

– А имаше ли забавни моменти?

– Матей: За ролята на Йоно ми се наложи да посещавам уроци по конна езда. Беше предизвикателно, но и забавно. В съзнанието ми се е запечатал един емблематичен момент от самото начало на филма. В сцената Йоно и баща му Юрдан яздят камили. Тогава се оказа, че не разполагаме с две седла за камила, заради което използвахме такава от кон. Изведнъж животното

започна да тича и да плюе.

Оказа се доста умно и дори успя да ме захапе за крака. Ситуацията беше толкова смешна, че не знаех как да реагирам. За пръв път виждах камила на живо. Другият ми най-забавен момент беше, когато трябваше да мина с два коня през едно поточе. Едната от кобилите се спъна и падна върху мен. Всичко това се случва в кадър. Не успях да чуя “Стоп” в слушалката, заради което продължих с играта. Конете започнаха да потъват, а с тях и аз. Сцените с животни може би неминуемо водят до смешни ситуации, защото те са непредсказуеми.

– Заснели сте голяма част от сцените във филма в село Каменица. Как ви посрещнаха неговите жители?

– Матей: Махалата, в която заснехме филма, беше необитаема. Екипът реставрира къщи, така че да можем да снимаме там, което беше изключително интересен процес. Местните бяха изключително добронамерени, понякога ни носеха и храна. 

– Евелина: Мястото е невероятно красиво, въпреки че е било изоставено. Обстановката ни помогна да се върнем към българските корени.

– Кои са най-ценните съвети, които получихте от по-опитните си колеги на снимачната площадка?

– Матей: Благодарен съм, че успях да прекарам повече време със Свежен Младенов, защото той е пример за мен. Опознавайки го на снимките,

намирах вдъхновение у него

и това ми помагаше допълнително да изградя уважение към фигурата на екранния си баща. Моите отношения с баща ми много напомнят на тези между Йоно и Юрдан, затова всичко, което ми казваше, ми беше изключително интересно. Направи ми впечатление, че всеки от екипа се държа земно с нас. Очевидно е, че те не са на едно и също ниво с мен и Еви – все пак това е първи филм и за двама ни. Ние бяхме постоянно с отворени детски очи. Може би точно тази сила – да не демонстрират превъзходство, отключва човечност, която ме привърза към екипа. Няма да забравя, че често звънях вечер на режисьора Иван Владимиров с идеи за следващия снимачен ден. В един момент той ми каза просто да направя, каквото съм преценил. Това беше

първият момент, в който усетих, че съм оценен.

– Евелина: Научихме много от процеса по заснемането на филма и от всеки един човек, замесен в него. Наблюдавайки, опознахме професията в детайли, изслушвайки актьорите – получихме ценни съвети. Научихме се най-вече да бъдем хора. За да успееш в тази професия, трябва да си не само добър актьор, но и добър човек.  

– Забележителният ви успех – да бъдете част от кино продукция още в началото на творческия си път, вече е факт. За какво още мечтаете в професионален и личен план?

– Евелина: Искрено се моля семейството и близките ми хора да бъдат здрави. Най-голямата ми мечта е личностното щастие. Актьорското майсторство също ми е голяма страст, но осъзнавам, че има още много какво да науча. Иска ми се никога да не спирам да се самоусъвършенствам.

– Матей: В личен план мога лесно да представя мечтите си. Това за здраве, любов и човеколюбие. В професионален си мечтая стъпките ми да бъдат искрени и постоянни. Ще ми се и след всяко изминало представление или филм да надграждам своите умения.