Яна Борисова е един истински загадъчен и интересен човек. Когато веднъж се докоснеш до нейната вселена, ти става все по-любопитно да откриваш още и още – от спектаклите ѝ, от думите ѝ, от възприятията ѝ за света.
Обичам да говоря с хора, които имат какво да кажат, и думите им – дори да са много, не са празни. А тя е такъв човек. Наскоро имах привилегията да проведа интервю с нея, което може да прочетете ТУК.

За себе си твърди, че е много притеснителна. Може би затова предпочита скривалището на думите, които биват изричани от друг, както и забуления в тайнственост образ на драматурга, който стои зад кулисите, но по някакъв начин присъства и на сцената.
Тя е един от най-успешните представители на гилдията
в страната ни. Освен това е сценарист и писателка. Носителка е на четири награди „Икар“ и три награди „Аскеер“. Постановките по нейни текстове, най-често посветени на любовта, се поставят в различни театри и градове и се радват на непрестанен интерес на публиката.
Именно заглавията на постановките ѝ вдъхновиха и нашите блиц въпроси. Ето и как отговори тя: – „За Любовта“ знам, че... – Нищо не знам. – В една „Чудна лятна нощ“ срещнах... – Любовта на живота си. – „Приятнострашно“ е... – Животът на всеки, който има душа и сърце. – Хората обръщат „гръб към залеза“, защото... – Искат да са с лице към изгрева и всичко, което им предстои. – Моето „Място, наречено Другаде“ е... – Театъра. – „Хората от Оз“ са... – Актьорите, с които работя. – През деня „Нощните рицари“... – Продължават да бъдат нощни рицари. – „Малката пиеса за детска стая“ пораства, когато... – Като детските стаи – никога не пораства. – „Господин Нощ“ ще ви изненада с... – Това, че винаги, когато си в тъмното, се вижда най-добре къде е светлото. Последният въпрос, който ѝ задавам, я разсмива, а отговорът разсмива мен: – Аз съм Яна Борисова, а можех да бъда... – Певица на фадо.