„Как да приковем вниманието на зрителите за дълго?“ – този въпрос винаги ще бъде актуален за всяка медийна компания по света. Oсобено внимание му отделят стрийминг гигантите през последните години - в разгара на бурното развитие на социалните мрежи и изкуствения интелект. Повтарящи се сюжетни линии, познати холивудски лица, бързо преминаване от един епизод към друг и кадри от финала, показани още в самото начало на продукцията – всички тези елементи, задвижвани от добре манипулиран алгоритъм, ни посрещат веднага щом отворим платформата Netflix след края на дългия натоварен ден. Сами можем да се досетим, че един от 18-те най-посещавани уебсайтове в света има за цел да ни направи зависими от своето съдържание, така че да не спираме да го консумираме при всяка удобна възможност – подобно на популярните кратки видеа в TikTok и Instagram. Така няма как в съзнанието ни да не изникне още една въпросителна – как тази непрекъсната циркулация на сходни сценарии и образи влияе на нашето ежедневие и оформя цялостното ни поведение и бъдещето ни?
Дефицит на вниманието и на дългосрочните взаимоотношения
Снимка: Netflix
През 2004 г. един сериал има средно 24 епизода, а двадесет години по-късно те вече са 10. През 2017 г. Netflix оставя 10 секунди на зрителя, за да премине автоматично към следващия епизод, а през 2025 г. те са едва 5. „Големите стрийминг гиганти все повече се страхуват, че колкото повече свободно време дават на зрителя, толкова по-голям е рискът да го загубят. Отегчението се е превърнало в наши дни във финансов риск. Поради това сериали като „В обувките на Сатаната“, „Истински детектив“ или „Наркомрежа“ вече не са на мода, тъй като действието в тях се развива последователно и напрежението се изгражда постепенно в средата на първия сезон. Да изискваш толкова внимание днес от нашия пренаситен с допамин мозък е комерсиално самоубийство“, обяснява френският маркетинг експерт Джоузеф Гае.
Според него никога не сме гледали толкова много сериали, но никога не сме говорили толкова малко за тях.
Той твърди, че старият модел на „седмично излъчване“ e създавал усещане за очакване и е оставял време, в което умовете ни раждат теории, а разговорите изграждат култура около историите на екрана и стимулират търсенето на смисъла, вложен в сюжетите. Днес стриймингът продава непрекъснатост – запълва всяка секунда празнота, за да не позволи на мозъка да се откъсне.„Вместо да създава култура, той я консумира. Все повече се превръщаме от архитекти на теории в обикновени потребители на потоци от информация“, уточнява Гае.
Снимка: istockphoto
Преглеждайки всеки извод, до който е стигнал той, както и наблюденията на много финансови експерти и психолози, си давам сметка, че все повече, дори и без да осъзнаваме, започваме да страдаме от една масова болест, наречена „получаване на всичко тук и сега“, която все повече влияе върху действията. Пътят към постигането на която и да е цел – в личен или професионален план – все по-често се пропуска, а вместо това веднага очакваме резултати. Отделяме все по-малко време да се погрижим за себе си, което ни пречи да се фокусираме пълноценно върху даден проект. В бързината на ежедневието инвестираме все по-малко време и в разговори с хората, които срещаме, за да ги опознаем истински, а така ставаме все по-неспособни да изграждаме дългосрочни взаимоотношения.
„Тази система, която се развива чрез стрийминг платформите, застрашава не само бъдещето на киното, но и постепенно демографията. Раждаемостта все повече намалява, тъй като все още няма приложение, което да ускори реалността, в която живеем“, споделя френският маркетинг експерт.
Хиперстиция и „От многото - едно“
Джоузеф Гае смята, че киното не „имитира“ реалността, а точно обратното – реалността е машина, която се върти, за да настигне фикцията. Това явление има техническо наименование: „хиперстиция“. „Сценаристът кодира съня. Режисьорът визуализира плана. Инженерът изпълнява поръчката. Силициевата долина не е мозъкът на бъдещето – тя е неговото оръжие.
Тя просто конструира играчките, които Холивуд е одобрил 20 години по-рано“, отбелязва той.
Според него, ако днешните филми в стрийминг платформите масово представят единствено дистопии, колапси и поробващи технологии като в „Black Mirror“ и „Cyberpunk“, ние буквално програмираме собствения си социален и морален упадък. „Не се нуждаем от по-добри инженери – нуждаем се от по-добри мечти, защото не можем да изградим бъдеще, което първо не сме посмели да си представим“, подчертава той.
Netflix постоянно анализира потенциала на своите заглавия, като следи точността на прогнозите си и редовно актуализира алгоритмичните си модели. Въпреки този строг контрол, някои от най-големите му успехи – сред които „The Queen’s Gambit“ и „Squid Game“ – се оказват напълно неочаквани дори за екипа на стрийминг гиганта, показват данни на The Guardian.
Снимка:Noh Juhan/Netflix
„Най-доброто нещо, което можете да направите, ако бизнес целта ви е ограничена до привличане на аудитория, е да накарате всички да гледат едно и също нещо. Защото дори и да имате стратегия за редовен ритъм на предлагане, знаете, че това, което увеличава ангажираността, е повече хора да говорят за едно и също съдържание“, изтъква филмовият продуцент Тед Хоуп пред британската медия.
Ако трябва да дам конкретни примери, не смятам, че има по-подходящи заглавия от тези, които бяха сред най-коментираните през последните седмици – „Stranger Things“ и „Emily in Paris“. Може би единственото общо между тях е способността им бързо да накарат зрителя да се припознае в главните герои и почти мигновено да потъне в сюжетната линия. Те представят светове, в които бихме се „телепортирали“ – било то в Америка от 80-те години на миналия век, или сред ароматите на прясно изпечени вкусотии по улиците на Париж и Рим.
До тях се нарежда и една продукция, която определено изненада и предизвика широк обществен диалог. За мен тя е пример, който опровергава тезата на Гае за „проектирането на бъдеще, което ни се прожектира“, тъй като нейният създател - Винс Гилиган, по-скоро показва под лупа проблемите на нашата реалност и последствията, ако не се опитаме да ги видим отвъд фасадата на красивото. Става дума за новия сериал на стрийминг платформата Apple TV – „Pluribus“.
Неговият сценарий и великолепната актьорска игра завладяват вниманието за секунди и разкриват истини, които малко от нас биха се осмелили да изрекат. „Pluribus“, чието заглавие идва от неофициалното мото на САЩ „E pluribus unum“ („От многото – едно“), разказва как в един на пръв поглед обикновен работен ден странен сигнал от Космоса променя човечеството. Мнозинството се слива в общо съзнание и наблюдава всичко, което се случва в реално време във всеки ъгъл на света. Малка група остава извън него и поема трудната задача да разбере какво се случва и защо светът около тях се променя толкова необяснимо.
Тази продукция поставя на фокус важността да проявяваме емпатия, да запазим индивидуалността си и да поглеждаме между редовете на либералната утопия, която светът идеализира. Шокирайки зрителя, всяка следваща сцена показва колко е важно да послушаме собствения си глас и да се откъснем поне за миг от алгоритъма, за да съзрем бъркотията, която той създава в съзнанието ни.
Снимка:Jeff Neumann/Apple
Странният парадокс на ерата на стрийминга е, че с непрекъснатото търсене на персонализирано забавление самото то става все по-безлично. Потребителят и фантазията за неограничен избор са цар, докато авторът и уникалната перспектива са подчинени – а цунамито от изкуствен интелект заплашва да ги отмие напълно. Доста „оптимистично“, нали?
Но сред цялата лавина от съдържание, която ни залива всекидневно, все още има светлини в тунела – заглавия, които се открояват, карат ни да се замислим и ни изваждат от розовия балон. Остава ни само да си откраднем време – най-скъпата единица в живота ни – за да се докоснем до тях и да си направим собствените изводи за всичко всичко - тук, сега и после.
