- Много обичам да влизам в ролята на коренно различни по характер от мен персонажи.
- Имах една вътрешна борба – много ми се става актьор, но не знам дали ще ме вземат за такъв.
- Влязох в НАТФИЗ и започнах да уча сценичното изкуство от А и Б.
- Много бих искал да изиграя някоя сериозна роля, която да не кара хората да се смеят, а по-скоро да настръхнат.
Снимка: Nova
Моню Монев е едно от лицата на съвременния български театър и е добре познат на зрителите от ролите си на малкия телевизионен екран. Най-вече той е актьор, който умее да съживи всеки един образ и да подари на публиката едно запомнящо се изживяване. Без значение дали тук става въпрос за комичните ситуации, в които героят му от ,,ФЕЙК‘‘ изпада или за противоречия образ на доцент Мазов от ,,Откраднат живот‘‘, в който му се налага да се въплъти.
Още от ранните си години Монев открива любовта към сцената и музиката. Свирил е на пиано, увличали са го скейтбордът, електрониката и разбира се, актьорството - различни на пръв поглед интереси, които са допринесли с много за това какъв човек е той днес. Завършил НАТФИЗ в класа на професор Крикор Азарян с асистент Тодор Колев, Монев подчертава, че това са били едни от ,,най-плодотворните години‘‘ от живота му. Благодарение на тях той се научава на всичко - от базовите стъпки на сценичното изкуство до фините детайли на играта пред публика.
В това интервю ще разберете малко повече за Моню Монев и за неговия дълъг път - през музиката, електротехникума, надеждите за влизането в НАТФИЗ, менторите, които са го вдъхновявали през цялото време и силата на това да стъпиш на театралната сцена. Този разговор разкрива не само философията на живота на един актьор, но и смеха, и сериозността на неговия свят, които вървят ръка за ръка.
- Здравейте! Преди едва няколко дни отново се въплътихте в ролята на бащата на младоженците от ,,ФЕЙК‘‘, най-новата постановка, в която играете. Намирате ли прилики между себе си и героя си?
- Персонажът е много далеч от мен. Аз съм по-емоционален, съпреживяващ, докато моят герой е доста суров човек, но той носи в себе си голямо бреме. Избрал е да живее извън обществото, за да се погрижи за жена си и за нейните пороци.
- Какво ви помогна да се подготвите най-добре за ролята?
- Много обичам да влизам в ролята на коренно различни по характер от мен персонажи. По този начин фантазията ми трябва да работи повече, опитвам се да изследвам въпросните герои и как биха реагирали те в различни ситуации.
- Във ,,ФЕЙК‘‘ се засягат силно темите за зависимостта на младите от социалните мрежи. Имал ли сте подобен момент в живота си, в който всичко да се решава от устройството в ръката ви?
- Не, ако изключим момента на плащане на сметките, иначе не.
Снимка: Facebook/ Moni Monev
- Самото представление е изпълнено с множество комични, дори абсурдни ситуации. Коя от тях ви разсмиваше винаги по време на репетиции?
- Има много такива. Понеже представлението е доста динамично и постоянно се излиза и слиза от сцената, ние отзад имаме едни екрани, на които буквално следим какво се случва и гледаме представлението. Един такъв момент, в който не бях на сцената, но ми беше много забавно беше, когато Ясен Атанасов и Ели Колева се гледат и той я чака да проговори, и след това ѝ казва: ,,Стига ме напада!‘‘. Сещам се и за още един такъв момент, който всички сме изпитвали. Влади Матеев го слагат на изчакване по телефона, през това време върви някаква музика и не знаеш колко дълго ще се проточи това, може да продължи и цял живот.
- Как и кога разбрахте, че искате да станете актьор?
- Винаги съм искал да бъда актьор. В 8-9 клас бях нещо като душата на компанията, много често разсмивах приятелите си и всички ми казваха: ,,Ти си за ВИТИЗ.‘‘ Но пък от друга страна, на тези, които обикновено им казваха, че са за там, бяха едни поети с китари, както аз ги наричам. Те обикновено никога не ги приемат във ВИТИЗ, така че имах една вътрешна борба – много ми се става актьор, но не знам дали ще ме вземат за такъв.
- Учили сте, както в музикално училище със специалност пиано, така и в механотехникум. Къде се срещат всички тези ваши интереси с актьорската професия и защо на финала избрахте нея?
- Свиря на пиано от много малък, вкъщи имахме пиано и не знам дали е било точно моето, но ми беше като даденост. После то стана естествена част от живота ми. Вече след 8-ми клас учех в една обикновена гимназия и ми се стори, че имам толкова много свободно време, че просто не знам какво да правя с него. Тогава започнах да карам скейтборд. Но докато свирех на пианото винаги съм се удивлявал на жиците, на електрониката, тогава и времената бяха такива, че това да си сглобиш сам нещо вкъщи е много забавно, няма го по магазините и ти помага да покажеш своята сръчност. Много скоро открих, че на мен това ми се отдава, затова исках да отида да уча нещо свързано с електротехника. Казано честно – бях доста добър в това, но никога не съм си представял, че ще работя професия електротехник. Винаги съм искал да бъда актьор, но просто не бях сигурен, че ще ме приемат.
Снимка: Radostina Koleva
- Завършили сте НАТФИЗ в класа на професор Крикор Азарян с асистент Тодор Колев. На какво успя да ви научи това знаменито дуо?
- Ооо, това бяха най-плодотворните години от живота ми, когато става въпрос за образование. Бяха и много щастливи години. В НАТФИЗ прекарвах около 10 часа на ден и винаги съм казвал, че съм много горд с образованието, което получих. Всеки има някакъв сантимент към преподавателите си, но тези велики хора ме научиха на всичко, което съм аз днес, което зрители гледат по телевизията, на сцената, в киното. Преди НАТФИЗ никога не съм бил част от някоя актьорска школа или самодейна трупа, аз влязох там и започнах да уча сценичното изкуство от А и Б.
- Много разпознаваемо лице сте от българските сериали, в които участвате, но сте играли и в немалко постановки. Кое предпочитате повече и защо – да ви дават на малкия екран или да играете на театралната сцена?
- Това са две много различни неща. Обичам еднакво и двете разклонения, но нищо не може да бъде сравнено с живото изкуство, с това да си на сцена, пред хора и всичко да се случва сега. Докато работата на снимачната площадка е съвсем различна, достатъчно е да ти се получи сцената само веднъж, камерата да го хване и от там нататък няма какво да го мислиш. Това нещо го забравяш. Не бих казал, че едната работа е по-лесна от другата, но всяка си има своите специфики.
- Една от най-известните ви роли е тази на доцент Мазов от сериала ,,Откраднат живот‘‘. Това е един доста противоречив персонаж, често без търпение и толерантност към останалите. Трудно ли ви беше да влезете в неговия образ?
- В началото това, което беше подадено като сценарий за неговия образ беше доста пастелно. Ясно беше, че той е някакъв чешит, но аз го придърпах към себе си и от там нататък машината се задвижи. Стана без много усилия, затова и понякога се шегувам, че аз играя себе си. Но в живота аз не съм доцент Мазов, единствено извадих черти от моя характер, които искам да потисна и чрез неговия образ ги преувеличих и извадих наяве.
Снимка: Nova
- Има ли конкретна роля в театъра, която искате да изиграете, но все още не ви се е отдала тази възможност?
- Много бих искал да изиграя някоя драматична роля. Искам да изиграя някакъв тих психопат. Винаги ме е занимавала патологията в героите и някои техни черти, които са доведени до крайност.
- За известно време сте имали ресторантьорски бизнес. Какво ви накара да изберете изкуството пред него и трудно ли ви беше това решение?
- Дълго време съм се занимавал с телекомуникации. Бях един от изпълнителните директори на голяма компания, която се занимаваше с Интернет, телевизия и с всичко това, което ние в днешно време взимаме за абсолютна даденост. Това е едно от постиженията в живота ми, с които много се гордея. Започнахме 3-4 човека, а накрая се превърнахме в компания от над 300 души. Заради нея за известно време напуснах театъра. След това вече се насочих към ресторантьорството. Имах едно малко заведение за бързо хранене, което предлагаше паста. Аз винаги съм обичал да я готвя и всички рецепти бяха измислени от мен. Това беше удоволствие и нещо, което ми харесваше, но в крайна сметка най-много ми се отдаваше да бъда в театъра.
- Имате ли някакъв ритуал или специална загрявка, които изпълнявате всеки път преди да излезете на сцена?
- Много е важно да си припомня през какви състояния трябва да премина. Сякаш имам карта в главата си, по която трябва да се водя. Точно, както пилотите, които изпълняват лупинги, те затварят очи и си представят как летят. Аз правя същото, само че си представям какво трябва да чувствам, когато съм на сцена. Не мисля на какво се е смяла публиката предния път или какво се е получило добре, за да го повторя – аз просто трябва да бъда това.
Снимка: Nova
- През 2022 г. участвахте в ,,Като две капки вода‘‘, където ви се налагаше да влизате в много интересни образи, включително и в този на ментора ви Тодор Колев. Кой спомен от предаването ще запазите завинаги със себе си?
- Аз не съм добър в пеенето, но приемах моето участие като шоу. Самото то започна да става с доста състезателен характер и беше очевидно, че такъв като мен единствено и само може да направи шоу. Най-доброто ми представяне беше това с Тодор Колев, защото четири години съм наблюдавал отблизо жестовете му, пеенето, танците и до ден днешен са пред очите ми. С него и с професор Азарян бяхме доста близки, и дълги години след като завърших се чувахме по телефона и се виждахме. Това да вляза в образа на Тодор Колев беше удоволствие и един вид поклон към тях.
- Къде се виждате след 10 години?
- Много труден въпрос. Нямам никаква идея. Единственото, което знам е, че това, което правя сега ми доставя огромно удоволствие и искам да продължавам да го правя, докато мога.
