- Според мен в момента на българската музикална сцена липсва нисък, плътен мъжки вокал.
- Това, което не исках да стана като малък е оперен певец.
- Винаги съм настроен малко по-оптимистично за един перфектен свят за българското изкуство и за операта.
- Публиката има нужда от музика, изпълнена с любов и романтика.
Снимка: Фейсбук/Orlin Orlinov Pavlov
Някои артисти остават верни на вече изградения си образ, докато други непрекъснато се преоткриват и смело експериментират с различните роли, които артистичният свят им предлага. Орлин Павлов безспорно принадлежи към втората категория. Театърът, музиката, дублажите на анимационни филми и участията му в мюзикъли очертават различните измерения на неговата творческа личност, която не спира да търси нови предизвикателства пред себе си.
С представянето на най-новата си песен „Сам“, Орлин Павлов показва още една своя страна, с която доказва, че промяната е естественото продължение на житейския път на един артист. Паралелно с новата музика, която създава, той не спира да се среща със своите фенове в цяла България и да участва в редица вълнуващи проекти. В следващите месеци предстои да ни отведе „От Ню Йорк до Неапол“ и да ни подари коледен концерт, чиито подробности засега остават в тайна за публиката.
В това интервю разговаряме с него за вдъхновението, което понякога се появява в най-неочакваните моменти, за бъдещето на българското изкуство, за семейството и за неизбежните уроци, с които сцената ни дарява.
- Здравейте! Преди малко повече от седмица публикувахте първата си песен ,,Сам‘‘ – сингъл, много по-различен като звучене от творчеството ви до момента. Какво ви провокира да излезете извън рамките на романтиката и да навлезете в територията на клубното звучене?
- Явно съм популярен като романтичен певец (смее се). Не съм търсил нещо специално – просто така се получи песента. С Денис Попстоев първо имахме мелодията, след това се появи и текстът, а в студиото решихме да ѝ придадем динамиката на лятото. Просто се оставихме тя сама да ни поведе в тази посока.
- Към днешна дата Денис Попстоев има зад гърба си множество успешни колаборации с едни от най-популярните български поп изпълнители. Как открихте общ език в музикалното студио и как изградихте тази творческа химия помежду си?
- С Денис работихме и миналата година покрай ремикса на моята песен „Сянка“. С него целият творчески процес протича изключително леко – създава музика професионално, с лекота и с много идеи. Затова и този път отново реших да се обърна към него за тази песен. Всичко се случи съвсем естествено. Той е изключително талантлив музикант и се радвам, че отново имах възможност да творя рамо до рамо с него.
- Самото заглавие „Сам“ навежда на мисълта за нещо по-меланхолично, но всъщност песента носи много ритъм и силен заряд. Забелязвам, че през последните години и други поп изпълнители залагат на подобна формула, особено през летния период. В този ред на мисли, смятате ли, че меланхоличните песни са, така да се каже, новата лятна тенденция?
- Има някаква меланхолия в тази песен, но в същото време тя носи и много симпатичен устрем – посланието, че човек сам може да преодолява всичко и да намира сили да продължи. Може би това лято звучи по-меланхолично, но не съм мислил конкретно да вървя в тази посока. Просто се получи така, някак естествено, без да го търсим.
Мисля, че парчето се отличава с хубав звук, динамика и с плътен нисък мъжки вокал,
който според мен в момента липсва на музикалната сцена в България.
Ако продължа да развивам тази посока, вярвам, че няма да сбъркам. Надявам се песента да достигне и до клубната сцена – тя е много радиофонична, а фактът, че вече звучи в ефира на повечето радиостанции, ме прави изключително щастлив.
- Миналата година издадохте песента „Сянка“, както споменахте – парче, за което сте споделяли, че ви е дошло насън. Често ли черпите вдъхновение за своите творчески проекти от сънищата си?
- Понякога се свързвам с кораба майка несъзнателно и така се получава, че ми идват мелодии, които след това записвам. Не знам какви са тези послания и откъде идват, но ги използвам, ако успея по някакъв начин да ги запаметя, за да мога след това да ги възпроизведа в студиото. Според мен в тях има някакъв смисъл, който може да не бъде разбран веднага, но вярвам, че с времето тези песни ще останат част от българския музикален фонд.
- В момента сте в края на вашето турне „С любов от Орлин Павлов“. С екипа ви вече преминахте през Бургас, Варна и Пловдив, а през септември предстои последната дата в Русе. С какво усещане искате да останат зрителите след края на това турне?
- Много хубаво се получава турнето и съм щастлив, че спектаклите ни събират толкова много хора, както и прекрасни гост-изпълнители. В края на всяко представление зрителите си тръгват с много положителен заряд, след като в рамките на час и половина са се откъснали от реалността и са се потопили в музика, изпълнена с любов и романтика. Всички те идват със своите семейства, приятели и любими хора. Постоянно получавам прекрасни отзиви и коментари.
Истината е, че послушах вътрешния си глас и усетих, че публиката има нужда от нещо подобно.
Щастлив съм, че ще имам възможността да представя този формат и на големия български фестивал „Аполония“ в Созопол на 1 септември. Радвам се, че идеята за това турне беше забелязана и оценена, и съм благодарен за поканата и възможността да бъда част от този фестивал.
Снимка: Фейсбук/Orlin Orlinov Pavlov
- Един от концертите, част от турнето, се състоя в Дом на културата ,,Борис Христов‘‘ в Пловдив – зала, за която споделяте, че носи силен емоционален заряд за вас и се надявате някой ден да бъде създадена такава сцена и за оперното изкуство – оптимист ли сте в това отношение?
- Ако съм оптимист, ще ви кажа „да“, а ако съм песимист – „не“. Винаги съм настроен по-скоро оптимистично за един по-добър свят за българското изкуство и операта, в който някой успява да стигне до по-високо държавно ниво и да създаде проект за изграждането на оперни сцени в Пловдив, Варна и Бургас, както и за създаването на повече читалища и функционални музикални зали в София, които в момента липсват.
Имаме едно голямо НДК и една зала ,,България‘‘, и нищо по средата.
Ако бях политик и имах зад гърба си мнозинство от хора, които мислят за изкуството, развитието и културата, отдавна щях да съм реализирал подобни проекти, за да оставим след себе си нещо значимо за следващите 100–200 години. Надявам се да дойде момент, в който нашите политици ще имат по-добро отношение към изкуството и ще дадат на децата ни по-добър старт, както и възможност за един различен начин на мислене.
– Говорейки за примери и по-конкретно за възпитанието на любов към изкуството, Вие сте израснал в едно доста музикално семейство, а подобна среда несъмнено може да предостави много ценни съвети и опит. Какво е чувството да растете покрай родители оперни певци и кой е най-важният урок, който те Ви дадоха за музиката?
- Музиката е едно голямо пътешествие и колкото по-късно е неговият край, толкова по-добре за артиста. Това го съдя по примера на майка ми и баща ми, които вече са пенсионери – баща ми е на 83 години, а майка ми на 76. Те са артисти по душа, на които много им липсват музиката и сцената. Когато бях наскоро в Пловдив, майка ми ме попита: „Обади ли ти се някой колега да се видите?“, а аз ѝ отвърнах: „Мамо, никой.“ Тогава тя ми каза: „Може би вече ги няма колегите или са прекалено възрастни, за да дойдат.“ Това е животът на артиста.
Снимка: Фейсбук/Orlin Orlinov Pavlov
- От няколко години сте част от мюзикъла „Клетниците“, в който влизате в ролята на Жавер. Те повлияха ли по някакъв начин на решението ви за първи път да станете част от подобен музикален формат?
- Това, което не исках да стана като малък, е оперен певец, защото съм бил свидетел на сериозните репетиции, на мащабните продукции и по някакъв начин винаги съм изпитвал, а и в момента изпитвам, много голям респект към тази професия.
Не съм си и помислял, че мога да участвам в оперен спектакъл или да бъда оперен певец.
Но пък това, което направихме с „Клетниците“, се доближава по някакъв начин до операта и до мащаба на това изкуство. Щастлив съм, че се случи в България още преди пандемията и имахме шанса да представим спектакъла у нас, а след това и пред „Александър Невски“. Тази година няма да го правим на площада, но през януари, според мен, има шанс да го играем в Софийската опера и балет. Така че още отсега каня публиката да ни гледа.
Снимка: Фейсбук/Orlin Orlinov Pavlov
- Вашият герой е злодеят в представлението, който постоянно преследва Жан Валжан и иска да го вкара в затвора. Трудно ли ви беше да влезете „в обувките“ на толкова култов, мрачен и драматичен образ, който е в пълен контраст с останалите роли, в които публиката е свикнала да ви вижда?
- Да, няма да крия, че ми беше много трудно. Това потапяне в образа се случи бавно, постепенно, с много работа. Този мрак, за който говорите – този отрицателен герой, полицаят, който иска да залови престъпника и за когото нищо не стои над закона, освен самият закон и стремежът правдата да възтържествува. Наистина работих много с маестро Карталов, с целия актьорски състав и екип, с Влади Михайлов, с Боби Спиров – Бог да го прости. Интересен образ е и мисля, че научих страшно много от него.
– Освен музиката, и киното заема голяма част от Вашия живот. По-конкретно дублирането на различни анимационни филми, сред които „Мулан“, „Красавицата и Звяра“, „Шрек 3“ и много други. На какво Ви научи работата пред микрофона в звукозаписното студио и кой образ дотук представляваше най-голямо предизвикателство за Вас?
- Всички са много трудни. Това е изключително много работа, която изисква голяма прецизност и коства доста часове. Първият ми сблъсък с този жанр беше през 1999 г. и оттогава работя основно с „Александра Филмс“. Научил съм много от тези професионалисти, срещнал съм много колеги и приятели там. Това, което правим зад микрофона, е едновременно да вложим нещо от себе си, но и да пресъздадем това, което някой друг вече е създал, като се стремим да „гоним“ неговото звучене.
Това е може би едно от най-трудните неща, които съм правил.
- Благодарение на анимационните филми, може да се каже, че вие сте гласа от детството на няколко поколения, включително и на това на дъщеря ви Елизабет. За нея сте споделял, че тя много обича да пее, да танцува, но забелязвате ли някакво желание у нея да тръгне по вашите стъпки?
- Да, забелязвам. Мисля, че има огромно желание за това и се надявам да го запази през годините. Надявам се и тя да продължава да се развива и да стане сериозен музикант, но все пак никой не знае накъде ще я отведе животът. Искаме да бъде свободна, да учи и да виждаме естествените ѝ емоции, без да ги насочваме към това, което ние сме решили като прекалено амбициозни родители, защото според мен това би било грешка. Разбира се, трябва да се работи с едно дете и да му се дава посока, но не бива то да бъде прекалено притискано.
Снимка: Фейсбук/Orlin Orlinov Pavlov
– На 13 септември за втори път ще гостувате във Варна заедно с Орлин Горанов, но този път в Летния театър, където ще представите интересния музикален проект „От Ню Йорк до Неапол“. Форматът съчетава песни и интервюта на живо. Какви още изненади може да очаква публиката от Вас?
- Спектакълът е много жив и интересен – имаме водещ, въпроси и интервюта, впускане в музиката и песните. Стратимир Павлов е маестрото, който ще ни аранжира и дирижира. Това ще бъде един доста различен спектакъл, затова каним хората да завършим заедно лятото на 13 септември.
Преди това, на 11 август, заедно с Опера Варна ще представим и един прекрасен гала мюзикъл, който играхме и през април и който беше изключително успешен. Заповядайте отново в Летния театър, за да чуете и видите един красив букет от световноизвестни мюзикъли в продължение на час и половина – спектакъл, който ще ви впечатли както със своя балет, така и с участието на оперни артисти.
– И за финал – кой е следващият вълнуващ музикален проект, по който работите, но все още не сте обявили публично?
- В момента подготвяме един хубав коледен концерт. Все още не знам в коя зала ще се проведе, но се надявам да се случи – ако не през декември, то поне в края на ноември в София.
