- Текстовете ни са доста смели – независимо дали засягат сексуални, или социални теми.
- Да си музикант е привилегия, защото се занимаваш с нещо, което помага на хората да се чувстват по-добре.
- Ние сме много различни като музиканти и като хора - и точно това прави „Остава“ уникална.
- Надяваме се да правим повече концерти в големи зали, а не в клубове през следващата година.
„Само с теб ще вървя през мъгли като сън, в който вече аз ще изгоря невидимо във вечността“ – началото на една песен, която вълнува поколения българи и без която една силно емоционална киноистория, разплакала хиляди любители на киното – „Дъвка за балончета“, нямаше да бъде същата. Нейните автори са талантливите музиканти, които вече 30 години създават автентични, искрени и докосващи алтернативни парчета. Те са бандата, която превръща всеки акорд в ,,сладък момент, по-сладък от шоколад“ – „Остава“.
Преди броени дни те зарадваха своите фенове със своя нов проект „Сърце/Вина“ – откровен поглед към ежедневието, неговите абсурди и натрупаните разочарования на съвремието. Това се оказа и перфектният момент да се срещна с тях и да се потопя по-дълбоко в творческата им история – от първата им среща с музиката до раждането на последните им рок-алтернативни шедьоври.
За всичко онова, което ги мотивира да творят, за толерантността във възприятията в нашето общество и за плановете им за предстоящата 2026 г. - на фокус тази седмица пред Art Portal News са създателите на една от най-обичаните групи в България – Свилен Ноев и Георги Георгиев – Жоро.
- Здравейте, Свилен и Георги. Благодаря ви сърдечно, че приехте нашата покана. Поводът за тази дългоочаквана за нас среща с Вас е премиерата на Вашия седми студиен албум „Сърце/Вина“. В него влизат вече добре познатите сингли „Мона Лиза“, „Виновен“, „Спомен“ както и няколко нови парчета. Бихте ли ни разказали малко повече за „сърцевината“ на тяхното вдъхновение?
- Свилен: Всичко започна с песента „Виновен“. Бях написал текста и изпратил демото, а след това Жоро ми даде няколко идеи и постепенно оформихме концепцията за целия албум. „Мона Лиза“ беше първата песен, която завършихме и пуснахме. Горд съм, че създаваме музика, каквато досега не сме правили. Смятам също, че текстовете ни са доста смели – независимо дали засягат сексуални, или социални теми.
- Георги: Накратко - избрахме осем песни и започнахме работа по аранжиментите всички заедно. Целият процес продължи няколко месеца. Парчетата от „Сърце/Вина“ бяха вдъхновени от моментите, в които се събираме на едно място и започваме да обменяме идеи - тогава изведнъж се случва магията.
- Всъщност малко след появата на „Кислород“ започвате работа по този албум. Създавате музика заедно вече 30 години - какво Ви мотивира да продължавате да работите с това темпо и най-вече винаги да оставате верни на своя стил?
- Свилен: Музиката определям като необходимост в моя живот. С времето тя се превърна и в моя професия, научи ме на много неща и ме направи такъв, какъвто съм днес. Щастлив съм, че вече толкова години създаваме песни заедно с „Остава“.
- Георги: Истината е, че след „Кислород“ вече бяхме натрупали достатъчно инерция за „Сърце/Вина“ и искахме да инвестираме тази страхотна енергия възможно най-бързо. Според мен, освен че музиката е двигател за всеки от нас, другото, което ни мотивира, е самият творчески процес и всеки повод да се съберем на едно място - нещо, което с времето се случва все по-рядко.
- Вашите парчета се пеят с пълно гърло от поколения и всеки нов проект се посреща с нетърпение от публиката. Какво откривате в очите на феновете и коя среща с тях до момента бихте описали като най-емоционална за Вас?
- Свилен: Най-хубавият момент за мен е, когато публиката запее някоя от новите ни песни. Това е знак, че все още сме актуални и продължаваме да създаваме стойностна музика. Но като цяло всяка емоция, която предизвикваме с творчеството си, е комплимент.
- Георги: Изключително съм щастлив, че песните ни се пеят от няколко поколения. На последните концерти забелязахме особено силно присъствие на млади хора - те винаги са най-отпред, а реакциите им ни зареждат много. Много ми е приятно да виждам, че днешните тийнейджъри знаят наизуст текстовете на нашите песни, издадени преди 30 години, както и тези, които сме пуснали преди дни.
- Казвате, че сте приели, че изкуството не е приоритет за България и сте свикнали да се справяте изцяло със собствени средства. От записите в студиото на „Жълта музика“ до днес - кога сте се чувствали „по-сами, по-добри и най-често сте превръщали деня си в сладък спомен“?
- Свилен: Да си музикант е привилегия, защото се занимаваш с нещо, което помага на хората да се чувстват по-добре. Мрънкането не помага – оправяме се с наши решения, без големи бюджети, със страхотни приятели около нас. Те правят всичко с професионализъм, така че да можем да постигнем нещо красиво накрая.
- Георги: С течение на времето човек помъдрява и се смирява. През годините много пъти сме се сблъсквали с усещането, че да не правиш добро изкуство в България е сякаш целенасочена държавна политика. Разбира се, това не е съвсем така, но цялото това пренебрегване на хубавите неща и фокусирането върху други е доста изтощително. С времето сме научили, че комуникацията е най-важна и че винаги трябва да намираме начин да обсъждаме всичко помежду си, за да се чувстваме добре всички по време на работа. Ние сме много различни като музиканти и като хора - и точно това прави „Остава“ уникална.
С нашите парчета определено търсим някаква провокация.
Но не се стремим към канонизирана публика - по-скоро искаме да наложим арт необходимост и нормалност във възприятията ни и в тези на публиката.
- Декември започна с мащабни протести в страната и извън нея срещу решенията на управляващите. Според вас кои са най-важните стъпки за справяне с корупцията и вярвате ли, че скоро ще настъпи реална промяна?
- Георги: Аз не разбирам от политика, но според мен най-важното е всеки гражданин да гласува и самите лидери да научат своите уроци. Аз лично все още съм малко песимистичен относно второто. Твърдо заставам зад промяната и за справянето с корупцията като основна цел, но не съм сигурен, че вече сформираните екипи в парламента са готови да се впуснат с пълни сили в тази безмилостна борба.
- Бих искала да Ви върна назад във времето – помните ли първия си досег с музиката като деца? А кога беше дебютът Ви пред публика?
Снимка: Личен Архив
- Георги: Аз съм родом от Казанлък - град, в който се произвеждат акустични китари и други класически струнни инструменти. Нямаше как да не си купя една „кремонка“. Братът на моя комшия тогава ме беше запалил по рок музиката - слушахме на ролковия магнетофон концерти на „Бийтълс“ и Джими Хендрикс. Така двамата започнахме да се състезаваме кой свири по-добре на своята китара. В началото ми беше много срам - свирех само вкъщи. Когато обаче заминах за Габрово през първи курс, това желание се отприщи - срещнах страхотни хора и се присъединих към тяхната кавър банда, която по-късно прерасна в „Остава“.
- Във времена, в които стрийминг платформите постепенно превземат телевизионната индустрия и все повече съдържание се създава с изкуствен интелект, как виждате света на музиката в далечното бъдеще?
- Георги: Тази тема ще бъде все по-обсъждана. Смятам, че тепърва изкуственият интелект ще се използва все повече при създаването на аранжименти, което до голяма степен може да доведе до загуба на идентичност. Но се надявам, че новото поколение е достатъчно будно и ще съумее максимално да ограничи внедряването му в изкуството, като продължи да манифестира човешката уникалност и вкус.
- „Почакай ме малко, живеем в моно свят, имам нужда от теб, опитай, повярвай, че ние можем да бъдем много добре.“ Когато слушам това мое любимо Ваше парче към днешна дата, си давам сметка колко рядко си признаваме, че не сме самодостатъчни и колко често подминаваме истински важните неща в живота, погълнати от забързаното ежедневие… Какво мислите по темата?
- Георги: Абсолютно вярно, все по-рядко си го признаваме. Толерантността във възприятията в нашето общество в момента е в голям дефицит. Днес все по-често прекратяваме отношенията – било професионални или лични – още след първия възникнал проблем, а това често води до големи емоционални катастрофи. За мен дори най-нерешимата ситуация на пръв поглед винаги може да бъде разрешена по цивилизован начин.
- „Прощавам ти, ако не ме харесваш, но хейтът не прави хит“ – се пее в едно от най-новите Ви парчета - „Аристократ“. Коя е най-голямата лъжа и коя е най-голямата истина, които сте чували за себе си?
- Свилен: Като млад много хора ме мразеха заради странния ми глас - казваха ми, че съм гей, наркоман, всичко това съм чувал за себе си. Най-голямата истина ще я кажат Невена и синът ми.
- Георги: Аз съм болезнено директен и емоционален и това е предизвиквало немалко коментари през годините. Но ми минава много бързо и не трупам гняв в себе си - не съм злопаметен. Стремя се да разбирам всеки, с когото разговарям. Мисля, че това си личи. Смятам, че близките ми оценяват това мое качество.
- Вие сте подгрявали Лени Кравиц на негов концерт преди години в България, били сте и на парти с „Massive Attack“ след техен концерт… С кои групи или музиканти от световната сцена мечтаете още да излезете на една сцена и да си поговорите насаме? И какво бихте ги попитали?
- Свилен: Искам да пия бира с Лиъм и Ноел, Деймън Олбърн, Боно, Майкъл Стайп и още много велики музиканти.
- Георги: И бих добавил „Radiohead“ - мисля, че имаме какво да си кажем. Според мен ще си говорим повече за живота, отколкото за музика. (смее се).
- Ако един ден „Остава“ попадне в учебниците в училище, какво бихте искали да се пише за Вас?
- Свилен: Пет несъвместими човека, които направиха толкова много песни заедно. Щеше да е хубаво поне „Шоколад“ вече да е там. Срам ме е, че доста чалга песни са в учебниците, а нашите ги няма.
- Остават точно десет дни до Коледа. С какви аромати и преживявания асоциирате този празник?
- Свилен: Светлини, усмихнати хора, семейството се събира, греяно вино, сарми - обожавам тези моменти.
- Георги: Големите сбирки стават все по-редки, но винаги ме изпълват със смирение. Като вярващ, този празник ми влияе изключително положително и ме зарежда духовно.
- Зимното Ви турне започна миналата седмица и до края на декември ви очакват концерти в Стара Загора и Бургас. А какво сте планирали за новата2026 година?
- Свилен: Лично аз се надявам на по-малко, но големи концерти. Ще правя музика за нова постановка, нови песни излизат като идеи…следва продължение.
- Георги: Силно се надявам да правим повече концерти в големи зали, а не в клубове.
