- Не вярвам в безсмъртието на актьора.
- Направих своя драматизация на „Опасни връзки”, цяло лято подреждах пъзела.
- Да си част от страхотен творчески екип ти дава криле и отговорност да си на нужното ниво.
- Аз съм проекция на миналото си и бъдещето ми е част от това, което знам и мога.
Дълбоките пъстри очи на актрисата Станка Калчева носят една загадъчност, в която всеки иска да се гмурне. Напомнят ми на морето, което тя толкова обича. И точно като него понякога тя може да бъде буйна и непримирима – като в младежките си години, когато пътува от театър на театър в търсене на своето място в необятния свят на изкуството. Своя втори дом намира в Младежки театър „Николай Бинев”, а „останалото го знаете”, както ми казва самата тя. Десетките ѝ роли през годините я утвърждават като една от най-забележителните актриси у нас. Талантът на Станка Калчева е необятен като морската шир. Той ни залива като приливна вълна всеки път, когато тя се появи на сцената, и оставя следи не в пясъка, а в сърцата и умовете на публиката, откъдето нито един повей на вятъра няма как да ги премахне.
Актрисата има магнетично присъствие и глас, който не просто звучи, а разказва едни от най-красивите и завладяващи театрални, телевизионни и филмови истории. Прави го с финес, сила и решителност и може би точно в това се крие нейната актьорска обаятелност. Тя успява да подтикне публиката да повярва на героинята ѝ и да се опита да я разбере, като междувременно с това не спира да задава и важни житейски въпроси.
Днес ви срещаме със Станка Калчева, за която актьорското майсторство не е просто професия, а съдба със всичките ѝ радости, разочарования и предизвикателства. Признание, вдъхновение, нови проекти, смелост и образа на сцената като дом - ще откриете всичко това в разговора ни, затова продължавайте да четете.
Снимка: Иван Дончев
- Здравейте и поздравления за номинацията Ви за „Икар” за главна женска роля в представлението „Швейцария” на Театър 199, г-жо Калчева. Разкажете ми малко повече за това как изградихте сложния образ на изолиралата се в Алпите писателка Патриша Хайсмит?
- Благодаря! Както се казва, това ми е работата…Разбира се, запознах се по-отблизо с нея чрез творчеството ѝ и някои документални филми за живота ѝ. Безспорно тя е изключителна личност и е живяла и творила във време, в което е било много трудно на жените да се реализират в сферата на творчеството. Всъщност Хичкок е този, който обръща прожектора към нея, правейки филма ,,Непознати във влака” по изключителния ѝ роман.
- В пиесата е силно засегната идеята за самодостатъчността. Възможна ли е според Вас в реалността подобна независимост, или човекът е и винаги ще си остане „социално животно”?
- Знам ли?! Когато си извървял един дълъг, сложен и противоречив живот, когато въображението ти е по-голямо от всичко останало, може би е възможно да отхвърлиш социума, ако можеш да си го позволиш. Тя е могла.
Снимка: ИванДончев
- Поправете ме ако греша, но „Швейцария” е второ представление от драматурга Джоана Мъри-Смит, в което участвате ( освен „Скрити лимонки”). Тя споделя, че „героите могат да надживеят авторите си”. Какво смятате Вие по темата от гледна точка на театъра - има ли роли, които остават (в съзнанието и сърцето на публиката) дори и след като артистът вече си е отишъл?
- Тя вероятно е имала предвид известния герой Том Рипли, който и до днес вълнува хората. Правят се филми, сериали за него. Що се отнася до театъра - не мисля, че се помни толкова дълго. Театърът е живо нещо - тук и сега. Смисълът му е в точно това преживяване.
- Какво всъщност е необходимо, за да остане едно актьорско превъплъщение „безсмъртно” и как самата Вие подбирате всяко следващо свое творческо амплоа?
- Не вярвам в безсмъртието на актьора. Всяко нещо с времето си. Сега съм тук, сега живея, сега играя. Не съм в ситуация да избирам, но когато имам шанс да изиграя нещо интересно, гледам да не го пропускам.
Снимка: Иван Дончев
- Наскоро представихте премиерно в Младежкия театър и представлението „Албион”. В него играете писателката Катрин - персонаж, чиито действия са силно повлияни от собствените му копнежи. Любовта за героинята Ви по-скоро е форма на освобождение или на разрушение?
- Любовта е състояние, което те връхлита, когато си най- неподготвен. Никога не знаеш как ще я усетиш - като освобождение или като разрушение. Може би тя носи и двете.
- В едно видео казвате, че за Вас „Албион”, е мъгла, която крие тайни”. Какви са възгледите Ви относно заблудите, които понякога съпътстват човешкия живот? Те по-скоро предпазват психиката ни или просто отлагат с малко агонията?
- Добре, че има заблуди защото какво ще правим, ако всичко ни е ясно. Нали цялото ни вълнение е в това да го разберем този живот, а ако имаме късмет - да открием и смисъла му.
Снимка: Иван Дончев
- През 2023 г. дебютирате като режисьор на пиесата „Опасни връзки” в Младежкия театър. Как се решихте на тази стъпка и сблъскахте ли се с някакви трудности при реализацията на проекта? Ако да - какви бяха те?
- Бях провокирана от по-младите си колеги. Те изразиха желание да работят с мен като режисьор. Търсихме подходящ текст и един ден ми хрумна ,,Опасни връзки”. Идеята се прие веднага. Проблемът беше, че нямах драматургичен текст. Всъщност има такава пиеса, която е в основата на известния филм с Джон Малкович и Глен Клоуз, но аз не можех да си позволя да тръгна по този път, защото щеше да е прекалено имитативно. Така реших да взема книгата и да направя своя драматизация. Запретнах ръкави и цяло лято подреждах пъзела.
- Част сте от Младежкия театър вече няколко десетилетия. Спомняте ли си момента, в който за първи път стъпихте на сцената му?
- Спомням си всичко, разбира се. В столичните театри за първи път обявиха конкурси. Аз бях завършила скоро и бях разпределена в Пловдивския театър. Явих се все едно кандидатствах в НАТФИЗ - монолози, стихотворения, песни, танци. След като ме ,,скъсаха” на финалния кръг от подбора за Театър „София”, поплаках една нощ и на другия ден се явих в Младежкия. Останалото знаете.
- Пътят, който сте извървели, за да стигнете до сцената, е дълъг. В началото Ви се отказват роли, „затварят се врати”, но всичко това Ви води до момента, в който започвате работа с артисти като Цветана Манева, Тодор Колев и още много други. Какво Ви дадоха тези срещи?
- Не бих казала, че съм имала много пречки. Борех се за своето място, както всички останали. Големият късмет бяха хората, които срещах. Така, когато вече бях последен курс в Академията, попаднах на пробни снимки за филм на Бинка Желязкова и Христо Ганев - ,,Нощем по покривите”. Избраха ме да участвам и там срещнах Цветана Манева и Тодор Колев. Три месеца снимахме във Варна, а живеехме в Златни пясъци. Какво ли не ми дадоха тези срещи. Да си част от такъв страхотен екип ти дава криле и отговорност да си на нужното ниво.
- Доколкото разбрах, вярвате в това, че в живота има неща, които просто е писано да се случат. До каква степен смятате, че съдбата е изиграла роля във формирането Ви като артист?
- Да, така е. Съдбата се проявява чрез хората, които търсиш и срещаш, както и чрез тези, които те вдъхновяват. Мисля, че имах този късмет.
Снимка: Станка Калчева, личен Facebook профил
- Няма как да не Ви попитам откъде произлиза смелостта на едно 17-годишно момиче да се яви на конкурс за актриса?
- От смелостта на младостта.
- Прочетох някъде, че сте тръгнали по този път с идеята, че ще бъде лесно. Какво бихте казали днес на малката Станка, която е живяла с подобни убеждения за професията на актьорите?
- Да, така ми изглеждаше - вълнуващо и лесно. По пътя разбрах, че трябва характер, за да възпиташ стихийността на таланта, доколкото го имаш. Дисциплината и непрекъснатото образование са всичко онова, което те изгражда като личност.
Снимка: Яна Лозева
- Много артисти определят работата в областта на културата като неблагодарна, тъй като изисква много, а дава малко. Бидейки от дълги години част от тази „матрица”, какво посъветвахте сина си Борис, който също решава да се занимава с това?
- Неблагодарна или не, това е професията, която си избрал и която обичаш. Надявам се да е взаимно. Синът ни израсна в тази среда и мисля, че е напълно наясно и с радостите, и с неуспехите. Мога само да го подкрепям и да се моля за него.
- Обичам да завършвам интервютата си с въпрос за бъдещето. Какво Ви се иска да крие то за Вас в професионален и личен план?
- Аз съм проекция на миналото си и бъдещето ми е част от това, което знам и мога. Това не значи, че нямам интерес към нови творчески срещи и предизвикателства. Ето сега репетираме ,,Чайка” на А.П. Чехов в Младежкия театър. Режисьор е Ивайло Христов. Ще играя Аркадина и толкова много се вълнувам, защото обичам Чехов и смятам , че за всеки актьор срещата с този световен автор е огромен късмет. В личен план бих си пожелала единствено здраве за мен и близките ми.
