- Режисьорската професия ме научи да съм по-търпелив.
- Ако човек винаги избира да стои в пасивна позиция, изпуска много качествени неща по пътя си.
- За мен България е много по-добро място за живот от много по-развити държави по света.
- Много е важно човек да не губи детското си качество – любопитството.
Снимка: Karlovy Vary International Film Festival
Малко след като полага Хипократовата клетва, съдбата го отвежда „зад камерата“ и той променя коренно професионалната си посока, стремглаво поемайки към седмото изкуство – за да го познаваме днес като едно от най-значимите имена в съвременното българско кино. Със своите игрални и документални филми, предизвикващи истинско „морално безпокойство“ със силно емоционалните си социални послания, той многократно достига до сцената на „Оскарите“ и още много международни фестивали, където развълнува милиони зрители. Режисьор, сценарист, продуцент и преподавател, чието творчество пише история, правейки една от най-задълбочените аутопсии на болките на нашето общество – Стефан Командарев.
Спомням си ясно, когато гледах за първи път „Съдилището“, „Посоки“ и „Уроците на Блага“. Комбинацията от силния сценарий, добрата актьорска игра и динамиката на заснемане ми спря дъха от първия до последния кадър. Преди няколко дни имах удоволствието и честта да надникна зад кулисите на тези, както и на някои от най-новите му проекти, и да разбера как се случва магията – от самия Стефан Командарев.
„Готов съм да експериментирам още и още. С всеки свой проект се опитвам да навлизам в неизследвани за мен територии“,
сподели той, след като ми призна, че съвсем наскоро е имал първата си изява пред камера в нов проект на режисьорите Петър Вълчанов и Кристина Гроздева. „Беше много забавно, ще видим какъв ще е резултатът“, добави той.
А сега докато очакваме първите кадри, ще се потопим в необятния творчески свят на големия режисьор – истинско вдъхновение за всеки, зад който стоят много упоритост, професионализъм, осъзнатост и честност.
- Здравейте, г-н Командарев. Срещаме се малко преди началото на осемдесет и второто издание на кинофестивала във Венеция, където ще бъде световната премиера на най-новия ви филм „Made in EU"? Какви въпроси или размисли се надявате да провокира филмът у зрителите?
Ивайло Христов и Стефан Командарев Снимка: Светослав Стоянов
- Никога не тръгваме с цел да отправим самоцелно послание. Най-важното историята и актьорската игра на един филм да докоснат публиката. Затова сме изключително щастливи, че попаднахме в селекцията Spotlight на фестивала във Венеция, която представя филми с висок зрителски потенциал, новаторство на киноезика и творческа оригиналност. Идеята за „Made in EU“ се зароди преди около 6 години, малко преди пандемията от COVID-19, когато попаднах на проучване на световната кампания „Чисти дрехи“ (Clean clothes), показващо, че условията на труд в шивашката индустрия у нас са сравними с тези в Индия и Бангладеш. Основният въпрос, който поставя филма, разглеждайки ситуацията повече от три десетилетия след падането на Берлинската стена, е: Има ли все още разделения в Европейския съюз между бедни и богати, елит и население, между изтока и запада, юга и севера? Нашата цел е да припомним първоначалната идея на ЕС - борбата с неравенствата, защита на модела на социалната пазарна икономика и най-вече идеята за солидарен съюз, към който мечтаехме да се присъединим.
- Сам казвате, че с тази продукция официално затваряте кръга на трите големи филмови фестивала – Кан, Венеция и Берлин („Пансион за кучета“ – Берлин, 2001 г., „Посоки“ – Кан, 2017 г., и сега „Made in EU“ – Венеция). Коя критика, която сте получавали до момента за творчеството си, е имала най-голяма стойност за вас като режисьор?
- С участието си на големи кинофестивали многократно сме били в центъра на вниманието на световната критика, която ни дава освен стойностна обратна връзка, така и възможност да достигнем до по-широка публика по целия свят. За мен най-ценна е именно оценката на публиката. Очите на зрителите не лъжат – дискусиите с тях след прожекциите са най-важната критика за мен.
- Следващият ви проект – „Блокова вселена“ – наскоро получи субсидия от Националния филмов център (НФЦ). Споделяте, че филмът ще се различава значително от досегашните ви продукции – бихте ли ни разкрили малко повече?
Снимка: Личен архив
- С този проект проследяваме работата на екип на линейка в периода от 1989 г. до днес. В паралел историята ще се опира на съвременни теории във физиката, която вече изчерпва възможностите си за обективно познание и признава своите ограниченост и граници .
Амбицията ни е да създадем визуално иновативна продукция, в която ще използваме както изкуствен интелект за състаряване на лицата на героите, така и снимки във виртуално студио. Този филм е истинско предизвикателство за мен, и силно се надявам, че ще успеем да осигурим допълнително чуждестранно финансиране възможно най-скоро, за да го реализираме като голяма европейска копродукция - така, както са всички мои филми.
Този филм е наистина различен от нещата, които съм правил досега. Надявам се снимките да започнат през следващата година.
- А бихте ли прибегнали до създаване на филм, реализиран изцяло с помощта на изкуствен интелект?
- Не, не смятам, че това ще се превърне в тенденция. Аз гледам на изкуствения интелект като на инструмент, чиято единствена цел е да улеснява работата ни и да ни спестява време – не да я отнема изцяло. Силно вярвам и се надявам контролът върху използването му да не ни бъде отнет и да съумеем да не изпускаме „юздите“ от прекалено нехайство и безотговорност.
Не вярвам, че специално моята професия някога ще бъде заличена или че ще настъпят промени, които да ме накарат да се откажа от нея. Глобално погледнато, смятам, че изкуственият интелект не е толкова заплаха за киното, колкото за здравето и най-вече психиката на хората, които – за жалост – все повече живеят в цифрова действителност, вместо в реалната.
- Учили сте и сте работили в детски психотерапевтичен кабинет, който наричате „най-смисленият вид психиатрия“. През последните години сякаш наблюдаваме повишен фокус върху темата за психичното здраве в киното. Според вас, адекватно ли се коментира тази тема от експертна гледна точка?
Снимка: Личен архив
- Има както адекватни, така и неадекватни примери. Според мен този тип сюжети в киното ще стават все по-актуални именно заради кризата в ценностите и развитието на технологиите, както и защото все по-малко живеем в реалността. През последните години все повече хора вярват, че светът може без Бог и морал, че бъдещето е в абсурди като трансхуманизма. Това е и причината случаите на професионално прегаряне, самота, депресии и тревожни разстройства да се увеличават с всеки изминал ден и моите бивши колеги да имат все повече работа.
- Как бихте описали пътя си от „Балонът“ (бел. ред. – първият Ви филм) до признанието – режисьорът, чиито продукции са били три пъти българско предложение за „Оскар“? Какво Ви донесе и какво Ви отне киното като личност?
- Една безкрайна борба – работа, напрежение, радост и разочарования. С всеки един от моите филми имам много силна емоционална връзка, затова веднъж щом са готови – не ги гледам. Режисьорската професия ме научи, че никога не бива да се вземам прекалено насериозно и, най-вече, направи ме още по-търпелив след всяка отхвърлена и подадена наново кандидатура за финансиране – отново и отново.
- Наблюдаваме все по-осезаемо политизиране в световното кино през последните години. Докъде според вас се простира свободата да изразяваш себе си без да следваш определени тенденции в съвременното филмово изкуство?
Снимка: Getty Images
- Няма нищо лошо във филмите с политически послания, въпросът е техните режисьори да имат възможността и смелостта за изразяване на различни мнения. Наистина различни! Аз съм от поколение, което е пораснало по време на комунистическия, тоталитарен режим и този опит ми дава все пак някакъв имунитет към опитите днес за налагане и награждаване само на един тип „правилни“ послания в изкуството. През последните години обаче светът се променя много бързо, и забелязвам все повече позитивни примери в тази посока. Очаквам тези промени да окажат влияние и върху киноиндустрията в близко бъдеще.
- В ролята си на преподавател вие съветвате учениците си да гледат всеки качествен филм по няколко пъти, за да анализират различен аспект – актьорската игра, операторската работа, сценарните решения. Кои са последните филми, които открихте и определихте като добри и бихте препоръчали да разгледат задълбочено?
- Имам специално отношение към азиатското кино и в последно време препоръчвам много заглавия оттам. Трудно ще ми е да изброя всички. Това, което е много важно за всеки човек днес, е да не живее „в своя балон“ и да търси интересно и нестандартно кино – точно обратното на това, което се върви по телевизиите. Ако човек винаги избира да стои в пасивна позиция, изпуска много качествени неща по пътя си. От години се занимавам с търсенето на нещо отвъд познатото, а когато го намеря, му правя дисекция – сега чрез филми, а навремето, като студент по медицина, с човешкото тяло.
- Имате немалък опит като жури на фестивалите „Златна роза“ и „Sofia Short Fest“. Според вас – съществува ли формула, която позволява едно филмово послание да достигне до публиката и да бъде разбрано?
Снимка: Личен архив
- Силата на киното е, че въздейства чрез сърцето. Моят опит показва, че ако историята на един филм е истинска, автентична и убедително разказана, тя вълнува навсякъде – независимо къде се развива действието. Според мен доказателство за това са наградите на публиката, които моите подукции са печелили в Азия, Америка, Европа, та дори и в арабския свят. Но, за да се постигне тази автентичност, първият и най-важен етап в създаването на филма са проучванията – срещи с хора, търсене на истински истории, пътувания…
- А актьорската игра - колко важна е тя за успеха на един филм и какви са вашите наблюдения за актьорската професия в България, работейки с различни поколения актьори?
- Добрият актьор за мен е професионалист – това означава, че подготовката му е видима и осезаема. Още от първите минути по време на кастингите това се усеща ясно. Такива актьори откривам във всяко поколение.
Пример за това е работата на младия актьор Тодор Коцев, който беше студент в НАТФИЗ, когато снимахме филма „Made in EU“. Във филма той, заедно с невероятната Гергана Плетньова, правят много силни роли. Тодор самостоятелно беше отишъл месеци преди началото на снимките в Мадан и Рудозем, където се се „случва“ историята, за да усети атмосферата на място. За мен това е пример за истински професионализъм.
Друго, което търся по време на кастингите, е емоционалната зрялост на актьора и доколко може да подчини егото си на общото дело. Ако това е проблем, екипната работа, която киното изисква, би била невъзможна.
- „Не бива да се подхожда лекомислено към празната страница“, казва писателят Стивън Кинг. В този контекст – кой е проектът, който ви беше най-трудно да започнете – било то при писането на сценария или при самото снимане?
Петър Тодоров и Стефан Командарев Снимка: Светослав Стоянов
- Да правиш филм и да напишеш книга са две много различни неща. При книгата разчиташ само на себе си, докато при филма ръководиш голям екип и зависиш от определен бюджет, който определя цялата структура на една продукция.
Що се отнася до сценария на филм, там е важна дългата и сериозна работа в европейски програми по кинодраматургия, докато „узрее“ историята.
- А в живота – имало ли е момент, в който, така да се каже, трудно сте „виждали светлина в тунела“?
- Най-трудният ми период беше, когато в продължение на осем години се опитвахме да намерим финансиране за „Светът е голям…“. Осем години са много време – мисленето ми се промени, родиха ми се децата... Днес това е огромен проблем и за много мои млади и не толкова млади колеги, които трудно успяват да се преборят за реализация. Кандидатстват десетки проекти, конкуренцията е голяма, бройката на финансираните е малка.
В началото на века се обсъждаше създаването на фонд „Кино“ в България, какъвто съществува във всяка европейска държава, но за съжаление и до днес няма сериозни стъпки в тази посока. Подобен фонд би дал силен тласък за създаването на много повече български филми, без да се разчита само на пари на данъкоплатците.
- Казвате, че двете ви деца са основната мотивация за създаването на филма „Посоки“ и че въпросът, който стои пред вас, е дали България е мястото, където те ще живеят, и дали „тук“ може да стане по-добро място. Ако те поемат по вашия път, какъв съвет бихте им дали?
- За мен България е много по-добро място за живот от много по-развити държави по света, въпреки всичките ни проблеми, които опитвам да покажа и във филмите си. Тук нещата все още са доста по-човешки и не толкова „цифрови“. По отношение на децата ми, задачата ми е да им осигуря смислено детство и добро образование – оттам нататък те сами избират по кой път да поемат, а на мен остава само да ги подкрепям. Ако решат да се занимават с кино, бих ги посъветвал да бъдат верни на себе си… Надявам се фактът, че съм им баща, да не им тежи.
- По време на своята работа се докосвате до множество истински истории и професионалисти, които ви вдъхновяват да творите. Коя е онази среща, която ви е разтърсила най-силно?
- Най-странната и шокираща среща в кариерата ми беше с истински телефонен измамник по време на работа ми върху „Уроците за Блага“. Той ми разказа подробно как протича целият процес и ми сподели, че ограбва възрастни хора, защото „Господ е пожелал това за него“. Според мен няма сценарист, който да може да измисли такава реплика.
Що се отнася до гилдията, до днес помня една вечер, когато разговарях дълго с белгийския режисьор Жако Ван Дормел - някои от неговите филми са причината да се захвана с кино. Той не само е голям професионалист, но и изключително стойностен човек. Има страхотно чувство за самоирония, което е много важно качество.
- „Когато си на екран твърде дълго време, започваш да дразниш хората“, казва Ален Делон. Какво е вашето мнение по този въпрос?
Стефан Командарев, Параскева Джукелова и Асен Блатечки Снимка: 8pm
- Да, въпросът за това защо някои актьори снимат по-често от други… Наскоро в публичното пространство се появиха шеги точно във връзка с главната роля на Брад Пит в новия филм „F1“. Пак ли той… Има актьори, които камерата ги обича и е нормално, ако има подходяща роля за тях, да им я дадеш. За мен в българското кино такъв е Асен Блатечки, затова неколкократно съм работил с него и искам да продължаваме да го правя. Според мен обаче е важно винаги да има баланс между утвърдени и нови лица, и с всеки следващ филм се старая да го постигам. Примери в последните ми два филма са Ели Скорчева и Гергана Плетньова.
- До каква степен сте готов да „излезете от своя комфорт“ в бъдеще?
- Готов съм за още много предизвикателства и нови срещи. Много е важно човек да не губи детското си качество – любопитството. Според мен това е ключът към постигането на желаната цел… И най-важното е амбицията му да не стига до там, че да потъпква основни морални принципи.
