Валерия Войкова - VALL: Музиката върви ръка за ръка с история, болка и емоция

• Вярвам, че най-силното изкуство се ражда от уязвимост.

• Дори когато боли, когато е нежна или гневна, музиката ми винаги идва от автентично място.

• Напомням си, че не всяко падане е провал – понякога просто е част от процеса.

• Уча се всеки ден от майсторството на Jessie J и искам на сцената да изглеждам като Beyonce.

Снимка: Личен архив

С много талант, голямо сърце и музика, която идва от автентично място, едва на 18 години, Валерия Войкова - Vall е на път да остави своята следа в българската музика и да завладее сърцата на всички, които чуят гласа ѝ.

Познаваме я от конкурсните формати, в които застава пред публиката още като дете. Днес Vall вече не търси одобрение, а създава свят, в който личното звучи универсално. Валерия е млад артист, който излъчва смелост и откритост. Още от ранна възраст музиката е нейният начин на изразяване, а сцената е мястото, което я кара да се чувства жива. След големия успех на „Вечност или?“ с Тино, първите ѝ авторски песни и заряда, който носи на живо, разговорът с нея е именно такъв – откровен, дълбок и пълен с увереността на артист, който вече знае къде иска да бъде.

Въпреки успехите си, тя вярва, че да си перфектен не е цел - истината и личната уязвимост са тези, които правят музиката ѝ уникална.

В това интервю ще разберем какви са най-ранните ѝ спомени от музиката, как създава песните си и защо е важно да бъде автентична пред публиката. Ще чуете и какво я вдъхновява, как се справя с трудностите и към какво се стреми за в бъдеще. 

Снимка: Личен архив

- Здравей, Валерия! Музиката със сигурност е част от живота ти още от дете. Помниш ли някой от най-ранните си музикални спомени – може би песните, които сте слушали у дома, или първия ти концерт?

- Музиката винаги е била неизменна част от живота ми. Още в ранните ми години се заражда огромната ми любов към нея. Спомням си, че всеки ден съм седяла с часове пред телевизора, опитвайки се да запомня текста на някоя песен и така няколко дни, докато не е готова да я презентирам пред публика, като в моя случай тогава бяха родителите ми.

- Когато създаваш песен, какво идва първо – емоцията, думите или мелодията?

- Винаги съм вярвала, че нещо толкова сакрално и истинско като музиката не трябва да има “формула”, по която да се получава. При всеки един артист е изключително различно, но лично аз смятам, че най-важното нещо за една песен е емоцията. Когато си в ролята на текстописец, и в ролята на изпълнител, е най-важна.

- Споделяла си, че първата ти авторска песен е вдъхновена от първата ти любов. Има ли моменти, в които нещо ти се струва твърде лично, за да стане песен – или точно тогава знаеш, че си на прав път?

- Най-якото на музиката е, че можеш да споделиш всичко, което искаш, по какъвто начин на теб ти допада и никой не може да ти каже нищо. Даже аз съм на мнението, че колкото е по-лично, толкова по-красиво и успешно ще е едно парче.

- Кои артисти – български и чуждестранни – са ти повлияли най-силно като творец?

- Стане ли въпрос за стилове музика и изпълнители, които ме вдъхновяват, не знам как да отговоря точно. Харесвам силата на гласа на Adele, но и емоцията в текстовете и неперфекционизма при Demi Lovato. Опитвам се да подражавам и се уча всеки ден от майсторството на Jessie J и искам на сцената да изглеждам като Beyonce.

- Имаш опит от големи сцени още от дете – „Гласът на България“, „България търси талант“… Как тези участия ти помогнаха да откриеш своя стил и да се почувстваш уверена на сцената?

- С времето осъзнах, че за едно дете, на крехката възраст, на която бях аз тогава, е огромен стрес да преживееш това, което преживях аз. Никога за нищо не бих го заменила обаче, защото тези моменти са ми дали изключителна издържливост и ми помагат и до ден днешен да откривам себе си, чрез музиката, която съм имала удоволствието да изпея на тези сцени. Смятам, че докато не преодолееш и най-големите си страхове и не се целиш всеки ден към върхове, които в момента може да ти се струват неземно високи, никога няма да усетиш сладостта от това да постигнеш нещо, за което си се борил толкова много време.

- Разказвала си вече за създаването на „Вечност или?“ и за работата с Тино. Но има ли някой забавен или специален момент зад кулисите, който все още не си споделяла?

- Да, има един много специален момент, който досега не съм споделяла... По време на снимките на „Вечност или?“ преминавах през доста тежък здравословен период. До последно не знаех дали изобщо ще успея да участвам физически в клипа. Беше напрежение, притеснение, болка... Но в същото време - и най-голямото напомняне защо обичам това, което правя. Музиката буквално ме държеше, а подкрепата от Тино и целия екип беше нещо, което никога няма да забравя. Те ми дадоха сила, точно когато най-много имах нужда от нея. Това не бяха просто снимки на видео — беше лична победа.

- Как се справяш с трудните моменти? Има ли нещо, което ти помага да продължиш напред, когато ти е тежко?

- Смятам, че всичко в живота – независимо дали става дума за музиката, за отношенията ни с хората или за пътя, по който сме поели – винаги има трудни моменти. Понякога идват мигове, в които си толкова изморен, че ти се иска просто да се откажеш. Да спреш да се бориш, да се съмняваш дали въобще има смисъл. Но точно в тези моменти си напомням защо започнах. Напомням си, че не всяко падане е провал – понякога просто е част от процеса. Позволявам си да съм уязвима, да си дам време, но никога не спирам напълно. Защото вярвам, че истинската сила е в това да продължиш, дори когато не ти се иска.

А музиката е нещото, което винаги ме връща към себе си – тя ми напомня, че болката също може да се превърне в нещо красиво.

Снимка: Илиян Телкеджиев

-  Като млад артист с толкова много проекти, как балансираш между музиката, личния живот и всичко останало?

- Честно казано – не винаги успявам.

Балансът е нещо, което постоянно търся, а не нещо, което вече съм постигнала напълно.

Понякога се раздавам толкова много в музиката, че забравям да си оставя време за себе си, за близките, за тишината. Но вярвам, че творчеството и личният живот не трябва да се изключват взаимно – те се захранват едно друго. Най-добрите ми идеи идват именно в онези моменти, в които си позволя да спра, да изляза от шума и просто да бъда. Постепенно се уча да не приемам всяка пауза като слабост, а като необходимост. В крайна сметка, за да можеш да даваш на другите, трябва първо да си цял със себе си.

 - Имаш ли мечтан проект или колаборация, които още не си реализирала, но си поставила за цел?

- От доста време си мечтая за колаборация с Robi. Впечатлява ме това колко лична и съвременна е музиката му – успява да съчетае меланхолия и лекота по начин, който много ме вдъхновява. Харесвам артисти, които не се страхуват да бъдат уязвими в музиката си и точно това усещам при него. Мисля, че бихме могли да създадем нещо много силно и различно, ако пътищата ни се срещнат в правилния момент. Това определено е цел, която нося със себе си.

- Наричаш Искрата свой по-голям брат. Какво прави съвместната ви работа толкова специална?

- Искрата беше първият човек, който повярва в мен и ми показа, че притежавам нещо наистина специално. Научи ме на това, което знам днес и най-важното - той стана един от най-близките ми хора. Упора в моменти на застой, които често се случват в музиката и винаги трябва да имаш човек, който да знае как да те изкара от тази творческа дупка. Първите ми проекти са направени рамо до рамо с него и съм сигурна, че ако не беше той, нямаше да съм това, което съм днес. Благодаря му безкрайно.

- Ако трябваше да опишеш музиката си с една дума – коя би била тя и защо?

- „Истина.“

Дори когато боли, когато е нежна или гневна, музиката ми винаги идва от автентично място.

Не я пиша, за да е „удобна“ или „харесвана“ – пиша я, за да бъде честна. За мен това е най-силното, което можеш да дадеш на някого – не перфектност, а истина, в която може да се огледа.

- Какво обичаш да правиш, когато не си в студиото или на сцена? Имаш ли хобита или нещо, което те презарежда?

- Обожавам да излизам с приятели – това е моят начин да презареждам. Колкото и да съм изморена от дълъг ден, не искам да се затворя вкъщи, а точно обратното – искам да съм навън, да съм сред хората, които обичам. Колкото по-изморена съм, толкова повече ми се живее. Енергията на близките ми ме връща към себе си, вдъхновява ме и ми напомня защо правя всичко това. Нищо не ме зарежда така, както вечер с истински разговори, смях и разбира се малко хаос.

- Коя песен слушаш в момента на повторение и би препоръчала на всички?

- Слушам абсолютна всякаква музика и не знам как да си избера само една песен. Но ако трябваше да препоръчам само една песен - ,,Налей” на Тино и Роби. Има адски много красота в текста на това бижу и някакси, когато я слушам се чувствам спокойна. Бих препоръчала на всеки, който не я слушал, а на тези които са я слушали, да започнат да я пускат отново и отново.

- Тази година започна ударно за теб – голям хит, абитуриентски бал… Какво предстои сега?

- Честно казано, това е една от най-красивите години в живота ми. Пълна е с емоции, с израстване, с моменти, които ще помня винаги. И точно затова искам да споделя още повече от себе си чрез музиката – да давам не само мелодии, а истини. Истини, които болят, лекуват, сближават.

Вярвам, че най-силното изкуство се ражда от уязвимост,

и това лято – и изобщо тази година – искам да бъда напълно откровена. С музика, която не просто се слуша, а се усеща.

- Има ли послание, което искаш да предадеш чрез музиката си – особено към младите хора?

- Искам да им кажа, че не трябва да се страхуват да чувстват. Да бъдат шумни, когато им е трудно, и тихи, когато имат нужда от тишина. Да знаят, че не са сами в това, което преживяват – болката, любовта, объркването… всичко това е част от пътя. Аз не правя музика, за да съм перфектна. Правя я, за да напомня, че е окей да си истински. Ако някой чуе песента ми и си каже „Ей, това е за мен“ – значи съм направила нещо смислено.

Снимка: Личен архив

Vall не се страхува да бъде уязвима – нито в музиката си, нито в думите си. В най-личното намира сила, вдъхновение и посока. Между стреса на големите сцени, първите колаборации, личните битки и осъзнаванията, тя изгражда кариера, която не просто следва тенденции, а създава смисъл. Тя изгражда своето уникално звучене и се осмелява да бъде себе си във всяка една стъпка от творческото си пътуване. Със своите искрени текстове, дълбокото чувство, което влага в музиката си и невероятната способност да свързва личните си преживявания с творчеството си, тя вече е не само артист, а и вдъхновение за мнозина.

Валерия не просто създава песни – тя разказва истории, които докосват сърцата.

Предстоят ѝ още нови парчета, искрени истории и важни срещи – с други артисти, но и със себе си, а за всички, които имат нужда да чуят, че не са сами в болката, в любовта, в търсенето – музиката ѝ е точното място.