- Песента, която предстои да издам, е една от най-уязвимите и откровени, които съм създавала досега.
- Ако трябваше да премина през "Евровизия" отново, вероятно щях да бъда още по-уверена.
- Имам над 40 неиздадени песни, но продължавам да пиша, за да мога да изкарам най-доброто от себе си и да го събера в албум.
- Музиката ме лекува и е огромна сила за мен.
Снимка: The Trackers
Виктория Георгиева – позната още като VICTORIA – е артист, когото не можеш да сбъркаш. Силно разпознаваем глас, дълбока емоционалност и изразителност, които се усещат още с първите ноти. Представила България на "Евровизия 2020" с песента "Tears Getting Sober", тя бързо се превърна в едно от най-интересните имена на българската поп сцена. Артистичният ѝ път се гради не върху сензационни обрати, а върху постоянство, саморефлексия и готовност да показва своята най-човешка страна.
Днес Виктория е по-съзнателна и дръзка в творчеството си, но остава вярна на себе си – артист, който не се страхува да бъде уязвим. В този разговор, повод за който стана и новата ѝ песен, която предстои да излезе съвсем скоро, тя ни допуска в своя вътрешен свят.
Попитах я дали би разкрила нещо "тайно" за проекта – и тя го направи.
Това интервю е не просто разговор за музика – то е пътуване през съмненията, страховете и малките победи на един артист, който не се страхува да бъде истински.
Снимка: The Trackers
- Здравейте, Виктория! Споделяли сте, че песента „Pity Party“ отразява процеса на справяне с трудни емоции и превръщането на негативните преживявания в личностно израстване. Бихте ли разказали повече за този процес и по какъв начин той намира отражение във Вашата музика?
- С времето всеки човек израства и се учи как да се справя с лавини от емоции, които го поглъщат, без значение с какво са свързани те. Аз лично съм дълбоко емоционален човек и преживявам нещата винаги много тежко, но с времето, с помощта на психотерапевт и много лична работа върху себе си, мога смело да заявя, че все по-често успявам да приемам нещата по-зряло и с повече разбиране.
Музиката е неизменна част от процеса на приемане и освобождаване на различни емоции, защото ми дава поле да изразя всичко, което не мога да изкажа говорейки. Винаги ми е било много по-лесно и отрезвяващо да пиша музиката си и да превръщам емоциите си в инструмент за себеизразяване.
Музиката ме лекува и е огромна сила за мен.
Много често, когато създам нещо, дори и да не е издадено пред света - това ме кара да плача, понякога от тъга, друг път от щастие, че съм успяла да извадя нещо, което е тежало в мен дълго време.
- Какво беше различното при създаването на „I’ll Be There“ като колаборация? Лесно ли Ви е да споделяте творческия процес с друг артист?
- Чух песента миналата година под формата на доста сурово демо и получих предложение да участвам в нея. Това много ме зарадва, а процесът по завършването ѝ беше много лек и бърз. Получих възможността да напиша своята част от текста, което също беше радост за мен, защото винаги обичам да се изразявам по свой начин и да оставям част от себе си във всеки проект, в който участвам.
Патрик е много талантливо момче и му желая най-прекрасните неща. За мен беше интересно и различно да бъда част от колаборация, защото това не се случва често.
- Според Вас промени ли се възприятието към музикантите от Източна Европа на световната сцена в последните години?
- Нямам особени наблюдения доколко се е променило, но мисля, че все повече артистите от по-малки държави се възприемат като нещо екзотично и интересно в световен мащаб. Вярвам, че трябва да се дава шанс и на останалите, които се целят към звездите, а не само на американци и англичани, защото те винаги са на върха и най-успешни, а има толкова талантливи хора по света, които са от други държави и просто е нужно някой да ги открие и подкрепи.
Снимка: The Trackers
- Станахте първата артистка от Балканите, която се появи на корицата на New Music Daily в Apple Music. Какво беше усещането да постигнете това признание?
- Докато не го видях с очите си в самия ден - не вярвах, че ще се случи. Не си позволявах да се зарадвам предварително, защото съм от хората, които се радват едва след като са сигурни, че нещо се е случило. Страшно много се вълнувах и в самия ден го отпразнувах с екипа си. Това беше едно голямо признание за мен като артист - за усилията, които съм влагала с години и продължавам да влагам.
Борбата в тази индустрия е жестока и понякога доста обезкуражаваща, но когато усещаш, че това, което правиш, е твоето нещо, колкото и да е трудно, просто продължаваш да се бориш за него, защото го обичаш.
- Имате ли лични граници по отношение на това, докъде сте готова да бъдете откровена в текстовете си? Или вярвате, че уязвимостта е форма на сила?
- Вярвам, че уязвимостта е форма на сила, защото точно тогава си най-истински и хората се свързват по-лесно с теб и историите, които им разказваш чрез изкуството, което създаваш. Може би в миналото е имало моменти, в които съм си поставяла някакъв вид граници, но те не са били големи. По-скоро е имало несигурност как би се възприело дадено нещо, което искам да кажа. С времето научих, че
изкуството не трябва да има граници,
защото това ограничава креативния процес и налага спирачки, които те вкарват в омагьосан кръг и застой.
Затова винаги съм на мнение, че каквото е на сърцето и душата ти - напиши го, изпей го, нарисувай го, изтанцувай го или го изрази по какъвто и да е начин, който да го освободи от теб и да вдъхнови онези, които биха се припознали в него.
- Очакваме съвсем скоро нова песен – бихте ли ни разкрили малко повече за нейното настроение или основна тема?
- Песента, която предстои да издам, е една от най-уязвимите и откровени, които съм създавала досега.
Снимка: The Trackers
Мога да издам само, че темата този път няма да бъде любовна, а ще носи социално послание. Написах я в един много тежък за мен момент, в който се бях изгубила творчески и личностно и бях под огромен натиск от очакванията за това каква трябва да бъда.
От няколко месеца се уча да свиря на китара сама - бавно, но прогресивно и това ми помогна да измисля голяма част от песента една късна вечер, докато си стоях вкъщи. След това я оставих настрана за два месеца, защото не вярвах достатъчно в идеята. Но тя сама ме „потърси“ отново, когато през февруари отидох в Швеция и още на първата ми сесия си спомних за нея и предложих да опитаме да я превърнем в истинска песен.
Към нея написах и нещо изненадващо, което ще оставя в тайна, за да бъде още по-интересно. Нямам търпение да го споделя, когато дойде моментът!
- Следите ли тазгодишното издание на Евровизия? Имате ли фаворит сред изпълнителите или песните?
- Честно казано тази година не следях формата и нямам мнение, което да изразя.
- Споменавали сте, че участието Ви в Евровизия е било ценен урок по издръжливост и самодисциплина. Какви уроци извлякохте от този период и ако днес трябваше да преминете през него отново – какво бихте направили различно?
- Евровизия е доста особен формат със специфични изисквания. Много работа трябва да се свърши в периода преди самото излизане на сцената. Живееш с този формат поне половин година преди самото събитие. Процесът е много интензивен, особено когато трябва да направиш подходяща песен, която да е само три минути. Това е нещо, което днес би ми било още по-трудно, защото не обичам да поставям песните си във времеви рамки.
Голямо предизвикателство е, защото се изисква добра ментална подготовка - да си в полезрението на хората, да даваш много интервюта, да правиш репетиции, да изкарваш безсънни нощи, да обмисляш стратегии за най-доброто си представяне. И, разбира се емоцията, когато излезеш на сцената, е нещо уникално и незабравимо.
Ако трябваше да премина през това отново, вероятно щях да бъда още по-уверена и просто да продължа да бъда себе си. Знаем, че в Евровизия винаги се случва неочакваното и никога не можеш да си сигурен кое точно ще спечели сърцата на зрителите и журито.
- Кое е най-голямото предизвикателство при изграждането на артистичен образ, който да бъде едновременно автентичен и разбираем за широка публика?
- Аз лично все още търся правилния начин да доизградя този образ, защото ежедневно сме заливани с всевъзможна информация в интернет пространството. Вече има от всичко и всичко е пренаситено, което прави изключително трудно това да се откроиш.
Мисля обаче, че най-важното е да не се поддаваш на съветите на хора, които биха искали да те поставят в обувките на някой друг или да изграждат фалшив образ вместо теб. Колкото по-истински си към себе си и към публиката, толкова по-голям е шансът да създадеш свой свят, в който хората да се потопят и да те запомнят.
Аз опитах много неща и често се губех по пътя. Продължавам да го правя, но знам, че вървя в правилната посока, защото колкото повече се губиш, толкова повече се откриваш всеки следващ път.
Снимка: The Trackers
- Първото Ви самостоятелно шоу в Лондон беше важна стъпка в кариерата Ви. Как се почувствахте, когато излязохте на сцената?
- Истината е, че се почувствах като у дома си. Сцената и мястото не бяха големи, но всички хора, които бяха дошли в друга държава само и единствено заради мен и това остави един много топъл и ценен спомен, който винаги ще помня.
Приеха ме много добре. Това беше може би най-любимото ми участие досега, защото беше много естествено. Шегувах се с хората, изпях им някои неиздадени песни, а накрая останах, за да обърна внимание на всеки - да се снимаме, да си поговорим. Беше магично!
- Как се подготвихте за този концерт? Имаше ли нещо по-различно в сравнение с предишните Ви участия?
- Честно казано, нямах абсолютно никаква подготовка. Дори не успях да направя репетиции, защото преди да замина за Лондон имах здравословен проблем. С екипа ми дори обмисляхме да отменим концерта, защото не знаех дали ще мога да се справя. Но се заинатих и си казах, че каквото и да става - ще го направя.
- Планирате ли издаването на цял албум в близко бъдеще?
- Да имам албум е моя мечта, но в същото време изпитвам голям респект и може би доза страх да предприема тази крачка все още. Работя бавно по това, защото съм голям перфекционист и искам той да бъде представен в най-подходящия момент от моето развитие.
Имам над 40 неиздадени песни, но продължавам да пиша, за да мога да изкарам най-доброто от себе си и да създам нещо, което да остави отпечатък и да носи смисъл.
- До каква степен участвате в продуцирането и оформянето на крайния звук на Вашите песни?
- Винаги съм голяма част от процеса. Понякога дори имам чувството, че досаждам на екипите си, защото имам много изисквания и съм човек на детайла. Често потъвам в неща, които знам, че почти никой няма да чуе или забележи, но ако аз ги или не ги чуя, после ме преследват и побъркват.
Напоследък съм все по-уверена в нещата, които искам. Отдавам се изцяло на всяка стъпка от самото начало до издаването на песента. За мен е важно да има автентичност в музиката ми и когато някой я чуе, да си каже: "Това е Виктория."
- От какви източници извън музиката черпите вдъхновение – например филми, книги, мода, визуални изкуства?
- Наскоро прочетох един цитат, че понякога артистът има нужда просто да не прави абсолютно нищо, за да се вдъхнови и се припознах напълно в това. Имах дълъг период на застой, в който нищо не ме радваше, нищо не ми се случваше, живеех ден за ден без план и бях обзета от мисли, изпълнени със страх, че това е краят и никога повече няма да се вдъхновя. Но точно този период ми даде рестарт.
Разбира се, вдъхновявам се и от музиката на други артисти, от филми, от цитати, от интернет истории, от пътувания… Но най-често вдъхновението ми идва от личните ми преживявания.
- Ако можехте да дадете съвет на себе си от времето на "Tears Getting Sober", какъв би бил той?
- Бих си казала: „Търпението е най-важното нещо, което трябва да усвоиш и прилагаш в живота си.“ Понякога съм много нетърпелива и ако нещо не се случи, когато го очаквам или ми се иска, се наранявам вътрешно и започвам да се обвинявам. Това често води до деструктивно поведение спрямо мен самата. Търпение, воля, отдаденост, вяра и дисциплина – това е ключът към успеха. Често се случва той да не идва, когато го очакваме, но вярвам, че ако правиш нещата с искреност и любов, рано или късно ще започнеш да береш плодовете на труда си.
Снимка: The Trackers
Виктория Георгиева не прави компромиси, когато става дума за емоции, звук и идентичност. От запомнящото се участие на „Евровизия“ до първото ѝ самостоятелно шоу в Лондон, българската изпълнителка върви по свой собствен път – честен, труден, но дълбоко вдъхновяващ.
Тя оставя следа с всяка песен – не само върху публиката, но и върху самата себе си. За нея музиката не е просто професия, а начин на съществуване, оцеляване и създаване на свят, в който емоциите имат значение. А този свят тепърва ще се разширява – с нова музика, нови послания и, може би, първи албум, създаден със същото внимание към детайла, което вече е нейна запазена марка.
