• Скочих в “Кулата” заради игривостта и престрелката с думи в пиесата.
• Идеята за принца на бял кон е голяма заблуда.
• В “XXL” търсим опрощение с широко разперени ръце за прегръдка.
• Има само една версия на живота – тук и сега.

Направете път – пристига принцът “на бял кон”… Той е Йордан Ръсин, а “Кулата”, където е затворена любимата му принцеса, се намира на сцената на Театър 199. Неговото царствено превъплъщение му носи номинация за престижните театрални отличия – “Аскеер” за водеща мъжка роля. Ръсин разказва пред Art Portal News, че не е изпитал и капка колебание преди да приеме да се впусне в този образ, а

директно е скочил на сцената,

която го зове още от ранните му детски години. Въпреки това – твърди, че първата им среща всъщност е била по време на изпитите за НАТФИЗ. Години и десетки успешни представления по-късно е ясно едно – химията между Ръсин и театъра е толкова силна, че омайва дори и публиката по време на всеки спектакъл. Можете да се насладите на едни от най-знаковите му роли в Театър  „Възраждане“. Програмата му до края на сезона можете да откриете ТУК.

– Здравейте и поздравления за номинацията Ви за “Аскеер” за водеща мъжка роля, г-н Ръсин. Бихте ли ни разкрили какво всъщност се крие в “Кулата”?

– Благодаря Ви! Кулата е пространство, което се намира във всеки човек. За да разберем тайната, която се крие в нея, тя първо трябва да бъде открита и отворена. Едва след това тайната може да бъде разкрита и евентуално да се преодолее или може би не.

– Как станахте част от наградената с приза на името на Славка Славова пиеса на Театър 199? Лесно ли взехте решението да се включите. Какво Ви привлече в сюжета?

– Станах част от „Кулата“, след като бях поканен от директора на  Театър 199 Ани Монова. Решението беше бързо и без колебания. Прочетох текста, видях престрелката с думи, игривостта и си казах „давай, скачам!“

– Как смятате – реалистична ли е идеята за принца на бял кон, или е поредната художествена измислица, която създава грешни представи за любовта?

– Сложен въпрос. В повечето случаи е много голяма заблуда. Ако рицарят на бял кон е щастието, то Виктор Франкъл казва, че

щастието не трябва да се преследва,

а да ни следва, което е тотално различна позиция в живота.

– Любовният триъгълник между Вас, Йоана Буковска-Давидова и Свежен Младенов в пиесата е умело съчетан с огромна доза смях. За него допринасят и две червени топчета. Доколко важна роля играят предметите в представления, които не са куклени?

– Всеки елемент, който е намерил място в крайния продукт, е от изключителна важност. Чрез предмета и дрехата е възможно да се преведат кодовете и действията на представлението.

– А метафорите? Смятате ли, че понякога те са твърде сложни и театралното изкуство остава неразбрано и недооценено от масовата публика?

– Всичко се разбира и се оценява. Всеки гледа и възприема през своята гледна точка. По сериозните и дълбоки неща

изискват повече желание да бъдат усетени и осъзнати,

а и повече мисъл, което никак не е толкова лесно. 

– Говорейки за дълбоки и важни послания, няма как да не ви попитам за представлeнието “XXL”. То е определяно като една своеобразна изповед. Не прибягваме ли до това единствено когато търсим опрощение?

– Така е, в “XXL” търсим опрощение с главата напред и с широко разперени ръце за прегръдка.

– Изхождайки от заглавието на постановка, в която участвате, бих искала да Ви попитам – Ако има “Три версии на живота”, в коя бихте искали да живеете Вие?

– Не искам да знам, че има други версии. Това ще разколебае живота ми „тук и сега“, който е единствен. Живея в една единствена версия. А както и разглеждаме в пиесата – дали ще се бунтуваш, дали ще лазиш, или сам ще се спреш, краят е един и същ.

– Смятате ли, че ако човешките проблеми биват пречупени през комична гледна точка, биха могли да бъдат превъзмогнати по-лесно? Това ли е посланието, което носи текстът на Ясмина Реза?

– В представлението се опитваме да изравним ежедневните проблеми, битовите човешки желания и терзания с големите открития, космически обекти и енергии.

– В хумористични или драматични роли предпочитате да се превъплъщавате?

– Нямам предпочитания, което изникне първо.

– Спомняте ли си първия път, в който се качихте на сцената? Каква роля изиграхте?

– Първите стъпки на сцената направих още в училище – по празничните програми, които не са и много. Спомените ми са толкова бледи, че нямам нищо, на което да се опра. Така че – за първите си излизане пред публика и роля броя изпитите си за Академията.

– През призмата на актьор с отличия и номинации от престижни театрални награди – кое смятате, че е най-ценното притежание на един артист?

– Природата, с която разполага, защото това е неговият отличителен белег. Тя трябва да се пази да не се замърси, да се поддържа, да се развива.