Изкуственият интелект навлезе толкова дълбоко в света на изкуството, че вече се използва за създаване на картини, изображения и дори скулптури, някои от които се продават за хиляди долари. Това обаче означава ли, че трябва да преосмислим определението си за изкуство? Дали алгоритмите на AI и хуманоидни роботи като художничката Ai-Da ще означават края на човешката креативност и артистичност, или могат да бъдат използвани, за да увеличат нашия собствен творчески потенциал?
Изкуството се променя
Снимка: Adobe
Когато Марсел Дюшан предложи порцеланова писоар да бъде считан за изкуство и го представи на изложба в Ню Йорк в началото на 20-ти век, той обръща представите ни с главата надолу. Творецът твърди, че всичко може да се счита за изкуство, ако е избрано от художника и е обозначено като такова. Това е дълбоко революционна мисъл, която оспори предишните представи за сферата като нещо красиво, технически изкусно и емоционално.
„Ако можем да считаме радикални и нестандартни произведения като писоара на Дюшан и леглото на Трейси Емин за истинско изкуство, как можем да отхвърлим нещо, създадено от генеративен алгоритъм? В края на краищата, всички те съдържат обекти, които технически не са създадени от ръката на „художник“, отбелязва философът Алис Хелиуел от Northeastern University London.
„Исторически погледнато -
начинът, по който разбираме определението за изкуство, се е променил“,
казва тя. „Трудно е да се разбере защо писоарът може да бъде изкуство, а произведенията, създадени от генеративен алгоритъм, не могат“.
През годините всяко радикално художествено движение е било тясно свързано с културния дух на времето, отражение на загрижеността и тревогите на обществото, пише BBC Примери са Търнър и неговите индустриални пейзажи и обсесията на Да Винчи от науката и математиката. Изкуственият интелект не е по-различен. Създателите на Ai-Da, галеристът Ейдън Мелер и изследователката Луси Сийл, посочват това като основна причина за съществуването на хуманоидния художник. Тя е олицетворение на един от настоящите страхове на съвременното общество – възход на алгоритмите на изкуствения интелект, които отнемат работни места.
„Технологичните революции не означават „края на изкуството“,
както много хора се страхуват. Напротив - те могат да помогнат за стартирането на артистична метаморфоза и да ни насочат към напълно различни начини на възприемане и създаване, както твърди Маркъс дю Сотой, математик от Оксфордския университет и автор на „The Creativity Code: Art and Innovation in the Age of AI“.
Хората са също толкова склонни да се държат като машини,
да повтарят стари модели на поведение и да затъват в правила като художник или музикант, затворен в определен стил.
„Изкуственият интелект може да ни помогне да спрем да се държим като машини... и да ни подтикне да бъдем отново творчески настроени хора“, казва дю Сотой. Той го вижда като мощен сътрудник в преследването на човешкото творчество.
Има исторически прецедент за това как новите технологии ни освобождават от творческите ни окови. Вземете например изобретяването на фотографията през 1800-те години.
Някои художници виждат фотоапарата като антитеза на художника,
а фотографиите като смъртен враг на художествената общност.
Но вместо да замести живописта, фотографията се превърна в катализатор за развитието на експерименталното модерно изкуство на 20-ти век. Тогава художниците се отдалечават от реализма и се насочват към абстракцията – промяна, която проправи пътя за съвременното изкуство днес.
AI като ново средство за изява
Има и артисти, които виждат изкуствения интелект като ново средство за изява на собствената си креативност – такова, което могат да използват подобно на четка или палитра.
Маргарет Боден, изследовател в областта на когнитивните науки в Университета на Съсекс във Великобритания, е разработила една от най-широко приетите дефиниции за креативност до момента. Тя я разглежда като способността да се генерират идеи, които са нови, ценни и изненадващи. Използвайки тази дефиниция, творбите, създадени от машини като Ai-Da, могат да се считат за творчески, твърдят нейните създатели. Дали
алгоритъмът или роботът сами по себе си могат да бъдат описани като творчески субекти,
„артисти“ по право, подобно на хората, остава предмет на дебат, а това отчасти се свежда до авторството.
Художниците Холи Хърндон и Мат Драйхърст, които наскоро организираха изложба, посветена на съвместното творчество в ерата на изкуствения интелект в лондонската галерия Serpentine Gallery, искат да се изправят пред проблема със злоупотребата с данни и авторството в сферата на изкуствения интелект. Двамата са съоснователи на Spawning AI, набор от инструменти, чиято цел е да дадат възможност на човешките творци да забранят на изкуствения интелект да използва техните произведения и да установят дали техните произведения вече са били използвани в други, създадени от AI.
Плагиатството е основателна причина за безпокойство за много художници, тъй като
техните произведения се използват за обучение на алгоритми,
но след това могат да бъдат копирани в творбите, създадени от генеративни инструменти за изкуствен интелект.
На фона на всичко това обаче има и артисти, които виждат изкуствения интелект като ново средство за изява на собствената си креативност – средство, което могат да използват подобно на четка или палитра. Някои артисти като Sougwen Chung обучават алгоритми изключително на свои творби, в опит да разширят собствените си творчески граници.
В основата на този въпрос стои и друг аргумент. Процесите на машинно обучение, използвани за обучение на алгоритми за генериране на изкуствен интелект, могат да бъдат сами по себе си творчески.
„Кодът, изложен на данни – например съществуващи произведения на изкуството – е
способен да се учи, да мутира и да еволюира“,
казва дю Сотой. „Това означава, че в края на този процес на учене кодът е много различен от оригиналния, написан от човека. Това е знак за създаването на нещо, което... заслужава да бъде наречено творчество на кода, а не на човека, който е започнал процеса”.
Уникално човешко начинание ли е изкуството?
Перспективата за истински артистични машини също поставя под въпрос друго дългогодишно убеждение за това, което ни прави хора. Изкуството отдавна се счита за уникално човешко начинание. Създадени от хора за естетическо възхищение от други, самите произведения са пропити с емоциите на своите създатели. Те са визуално представяне на техните желания и страхове, разочарования и почит, или поне на тяхната нужда да творят по практични, икономически и емоционални причини.
Означава ли това, че изкуственият интелект все още не е напълно способен да създава истинско изкуство? В края на краищата, компютърните алгоритми нямат никакъв реален опит, а роботи като Ai-Da,
макар и способни да рисуват автопортрети, всъщност не притежават самосъзнание.
Този въпрос остава силно оспорван. За Хелиуел липсата на намерение не трябва непременно да изключва произведенията на изкуствения интелект от категорията на изкуството.
И може би това е същността на въпроса. Изкуството е в очите на наблюдателя. Като хора ние разпознаваме модели и се възхищаваме на „творби”, които се проявяват и в природния свят – сложната паяжина на паяка, декоративното оперение на пауна. Често наричаме песните на птиците музика, а брачните ритуали на някои животни – танц. Има многобройни примери за животни, които проявяват творческо поведение, което бихме могли да определим като артистично. Птицата Bower и рибата фуга играят с перспективата, симетрията и цвета по същия начин, по който би го направил един човешки художник. Макар че животните не създават непременно тези неща с намерението да бъдат възприемани като произведения на изкуството, техните действия са не по-малко целенасочени в стремежа им да привлекат партньор или да отблъснат конкуренти.
Творчеството не може да възникне от нищото –
всички художници, дали хора, роботи или алгоритми, надграждат върху творбите на другите.
Какво ни очаква в бъдещето?
Независимо как определяме произведенията или художника, е ясно, че алгоритмите на изкуствения интелект и машини като Ai-Da оказват влияние върху света на изкуството. Творбите им се излагат редом с по-традиционни форми в утвърдени институции по целия свят.
В края на тази година в Лос Анджелис
ще отвори врати първата в света галерия за изкуство, създадено от изкуствен интелект –
постоянна изложбена площ за „етичен изкуствен интелект“.
DATALAND, както ще бъде името на музея, ще обедини пионери в различни области, включително изкуствата, науката, изкуствения интелект и най-модерните технологии, под художественото ръководство на Refik Anadol Studio.
Институцията ще приветства хора от всички среди с несравними преживявания, използвайки машинно обучение и най-новите сензорни и визуализационни технологии в мащаб и качество, които досега не са били реализирани. В преследване на своята мисия, DATALAND има за цел да комбинира онлайн достъп и платформи за обучение, да действа като публично хранилище за мащабни, фокусирани върху природата набори от данни и да изгради всеобхватна колекция от изкуство, създадено с изкуствен интелект.
Представители на музея твърдят, че ще се ангажират с етично събиране на данни и практики в областта на изкуствения интелект. Стремейки се да установи глобален стандарт за представяне, куриране и изследване на изкуство, създадено с изкуствен интелект, DATALAND работи на пресечната точка между човешкото въображение и творческия потенциал на машините, създавайки нов модел за културни институции в дигиталната ера.
