Лувърът е повече от музей – той е жива енциклопедия на историята на световното изкуство. В него всяка зала разказва различни истории за цивилизациите, владетелите и културите, оставили своя отпечатък във времето. Това, което може би не сте подозирали, е, че тази парижка институция е неочаквано място за среща и с нашето минало.
България е дом на творци, които прославят страната ни по целия свят, благодарение на своите филми, музика и художествени творби. В днешния материал ще обърнем по-специално внимание на българската следа, която сме оставили след себе си в култовия Лувър. Картини, изложби – все родни произведения, за които се е говорело в миналото и ще продължават да бъдат актуални и до днес.
Снимка: ЕПА/БГНЕС
Изложба ,,Епопея на тракийските царе – археологически открития в България‘‘
На 14 април 2015 г. в парижкия Лувър бе официално открита изложбата ,,Епопея на тракийските царе – археологически открития в България‘‘. Научната концепция и подборът на експонатите за изложбата са направени от трима френски и двама български учени. В нея са включени 1629 експоната от 17 български музея и 20 експоната от Лувъра и 11 други културни института, сред които и от Британския музей и музея „Прадо“. Основен акцент в експозицията е бронзовата портретна глава на тракийския цар Севт III от фонда на Националния археологически институт.
Снимка: BgGlobal
Експозицията представя цели гробни археологически комплекси, амфори за вино, изящната пиксида с форма на мида от сребро с позлата, части от ризница и тъкан от Златиница, за която след направени изследвания в България се предполага, че е най-ранната внесена коприна в Европа и е можело да представлява голям научен интерес за съвместни бъдещи проучвания със специалисти от лабораторията на Лувъра.
Експозицията била разположена в четири зали в крилото „Ришельо“ на парижкия музей и била свободна за посещение от посетители до 20 юли 2015 г.
Изложба ,,Преславско съкровище и Преслав –средновековната столица на България‘‘
На 30 юни 2018 г. в Лувъра е открита изложбата ,,Преславско съкровище и Преслав –средновековната столица на България‘‘. Тя е посветена на Първото българско царство и представя 45 експоната от археологическия музей във Велики Преслав, Националния исторически музей и от Националния археологически институт към БАН. Посетителите на тази изложба са имали възможността да видят Преславското златно съкровище, изработено в Константинопол в края на 10 век.
Снимка: Радио Шумен
Френският куратор на събитието бил Жаник Дуранд, който тогава оглавявал департамента по изкуство към Лувъра. Негови партньори от българска страна били д-р Андрей Аладжов и Пламен Славов, който бил директор на археологическия музей във Велики Преслав.
Изложбата била съвместно финансирана от Министерството на културата и от Лувъра. Официално можела да бъде разгледана в периода от 30 юни до 5 ноември 2018 г. в крилото ,,Ришельо‘‘.
Непрестанното българско присъствие в Лувъра: извън официалните изложби
Неоспорим факт е, че Лувърът не притежава собствен фонд от предмети, официално маркирани като български, в постоянната си колекция. В самата сграда има множество артефакти от региони, които днес попадат в пределите на България, но няма експонати, част от каталога, които категорично да бъдат свързани с родината ни. Причината за това е, защото тези предмети през годините са били част от антични находки, събирани преди изобщо модерните национални идентичности да съществуват като фактор.
Снимка: БГНЕС
В случая можем да кажем, че българското присъствие в постоянните зали на Лувъра е по-скоро колективно, отколкото ясно свързано с нашата държава. Като тук става въпрос за артефакти, които произхождат от исторически области, обитавани от траките, живели на територията на България и съседните региони. Те обаче по-скоро спадат към категорията ,,античност‘‘, отколкото към етикета ,,български‘‘. По този начин самият Лувър третира предметите според техните културни и цивилизационни изменения, а не винаги според националната им идентичност.
Защо липсват индивидуални български творби в Лувъра?
Отсъствието на оригинални български картини, скулптури или инсталации в Лувъра не е въпрос на художествена стойност, а на исторически контекст и логика от страна на самата институция. Парижкият музей формира основните си колекции в началото на 18-ти век, това е момент, в който България не съществува като модерната държава, която познаваме в наши дни. Светското изобразително изкуство у нас започва да се развива едва след Освобождението. В началото целият свят го свързва със създаването на иконописи. Допълнителен фактор е и това, че дълго време изкуството в държавите от Балканския полуостров се е смятало, че е единствено посветено на религиозните и регионални традиции.
Снимка: Клуб Z
Показателно е, че когато България все пак влиза в Лувъра, това става чрез археологията и с изложби като ,,Епопея на тракийските царе‘‘ и ,,Преславско съкровище и Преслав – средновековната столица на България‘‘. Те ясно показват начина, по който страната ни е разпознаваема за музея и то е не чрез модерно изкуство, а чрез древна и средновековна история. Затова можем да сме сигурни, че липсата на оригинални български творби в Лувъра не е въпрос на талант, а е отражение на това кога и как страната ни става част от голямата европейска културна рамка.
