24 януари е специален ден за българското скулптурно изкуство, тъй като през 1943 г. се ражда Георги Чапкънов - артистът, който „подарява" частица от себе си на родната си страна, включвайки се в създаването на герба на България и Статуята на София. Сметнахме, че няма по-подходящ ден от днешния да се поразровим в архивите и проследим еволюцията на скулптурата както в световен план, така и у нас. Кои са първите сведения за появата на подобна форма на изкуството? Какъв отпечатък са оставили в сферата едни от най-известните световни творци? А каква е българската следа?
Снимка: Иван Бакалов
Как се заражда изкуството на скулптурата
Еволюцията на скулптурата обхваща хиляди години - от древните цивилизации на Месопотамия и Египет до съвременните и модерни течения в изкуството. Започвайки с примитивни форми като статуи на плодородието и тотемни стълбове, тази форма на изкуство постепенно еволюира до по-реалистични и детайлни изображения на човешката форма. Гръцките и римските скулптори
усъвършенстват изкуството за създаване на реалистични статуи.
Ренесансът пък подновява интереса към класическите форми и техники.
През периодите на барока и рококо скулптурата става по-динамична и експресивна. Творци като Бернини и Канова разширяват границите на възможното в камъка и мрамора. През XIX и XX в. се появяват нови материали и техники. Художници като Роден, Бранкузи и Мур експериментират с абстракцията и използването на нетрадиционни материали.
Днес скулптурата продължава да се развива и да се адаптира към променящите се вкусове и технологии в света на изкуството. От
традиционните творби от бронз и мрамор до авангардните инсталации
и кинетичните произведения на изкуството - еволюцията на скулптурата е свидетелство за непреходната сила на човешкото въображение. С какво се отличават различните ѝ периоди на развитие?
Снимка: iStock
Древна скулптура
Най-ранните известни скулптури датират от древни цивилизации като Месопотамия, Египет и Гърция. Те са предимно религиозни или погребални, изобразяващи богове, фараони и други важни фигури.
Класическа скулптура
През този период гърците и римляните усъвършенстват скулптурното изкуство, като създават реалистични и идеализирани скулптури на човешки фигури. Те обикновено са изработени от мрамор и изобразяват митологични или исторически сцени.
Средновековна скулптура
През Средновековието се среща главно под формата на релефни скулптури по катедрали и църкви. Те често са изобразявали религиозни сцени и фигури. Имали са за цел да образоват неграмотното население за християнските истории.
Ренесансова скулптура
Художници като Микеланджело и Донатело създават шедьоври като „Давид“ и „Пиета“, демонстрирайки подновен интерес към човешката анатомия и емоции.
Барокова и неокласическа скулптура
Периодите на барока и неокласицизма се характеризират със сложни и богато украсени скулптури, които често изобразяват силни и емоционални сцени. Художници като
Бернини и Канова създават динамични и драматични скулптури,
които предават движение и интензивност.
Скулптура на романтизма и реализма
През XIX в. се наблюдава преход към романтизма и реализма в скулптурата, съобщава historytimelines.co. Художници като Роден и Дега се фокусират върху пресъздаването на човешката форма по по-естествен и реалистичен начин. Те обикновено изобразяват хора и сцени от ежедневието.
Снимка: museepicassoparis.fr
Модерна и съвременна скулптура
През XX и XXI век скулптурата става все по-експериментална и разнообразна. Художници като Пикасо, Калдер и Капур разширяват границите на традиционната скулптура, използвайки нови материали и техники, за да създават абстрактни и новаторски произведения на изкуството.
Скулптурата у нас
„60-те години на ХХ век бележат нов етап в развитието на българското изкуство. В общите изложби все още преобладават фигуралнитекомпозиции и портрети на работници, земеделци
или революционери. Междувременно обаче се появяват и новаторски решения в третирането на формата - издължени пропорции, обобщени форми, липса на детайлно развитие на персонажите". Това пише критикът и член на Института за изследване на изкуствата към БАН Наташа Ноева. От каталога на общата художествена изложба, посветен на 8-ия конгрес на Българската социалистическа партия, научаваме, че
подобни творби създават Иван Нешев, Панайот Димитров, Веса Войнска,
Любомир Далчев, Ана Далчева, Виктор Тодоров, Пенка Минчева, Галин Малакчиев, Александър Дяков, Никола Терзиев и др.
„През 70-те години художниците започват да търсят характерен модел и стил, които да ги отличават от общата маса - било то чрез
връщане към традицията и фолклора чрез създаване на нов модерен израз
или пък подчертана стилизация, условна образност, геометризиране на формите и превръщане на композиционните елементи в... символ", коментира още Ноева.
Снимка: openartfiles.bg
По думите ѝ решаващ момент за скулптурата настъпва след 1975 г. Тогава броят на културните събития се увеличава драстично. Освен това - се откриват множество нови културни институции, галерии и музеи. Такива са Националният дворец на културата (1981 г.) и Галерията за чуждестранно изкуство (1985 г.). От материалите ѝ става ясно още, в края на 70-те и 80-те години се възлагат най-големите поръчки за монументални комплекси в историята на България.
„В скулптурата се оформят две стилови линии. Първата е свързана с архитектурната структура - изграждането на компактни и монолитни фигури от стереометрични обеми...Представител на тази линия, който има и водеща роля, е Любомир Далчев. Заедно с него в тази насока работят и част от неговите ученици като Димитър Даскалов, Валентин Старчев, Борис Гондов, Иван Нешев и Альоша Кафеджийски. Втората линия е свързана със създаването на аморфни структури, в които изпъкнали и вдлъбнати обеми се сливат един в друг", заключва тя въз основа на научния труд на Венета Иванова - „Българската монументална скулптура".
Кои са едни от най-странните скулптури, съществуващи и до днес?
Акула в Швейцария
Вижте тази публикация в Instagram.
Ужасяващата „акула“ се намира на дъното на езерото Ньошател в Швейцария. Твърди се, че преди години тя е била използвана като реквизит за филма Choc au Lac!, продуциран от асоциацията La Jeunesse de la Côte. Продукцията, в която се твърди, че „участвала" акулата, е от 1975 г. Направена е от група от 176 деца. Лентата се разказвала за гигантска акула, която тероризира града. За съжаление, тя така и не е завършена.
Скулптурата е дълга около 20 фута,
изработена е от фибростъкло и има дяволски заплашителна усмивка.
Открита е за първи път през 2002 г. и се превръща в атракция за много туристи, пише Uniland. Тези, които разполагат с водолазно оборудване, често предприемат гмуркания, за да посетят подводния звяр.
Ливан
Снимка: Courtesy Hayat Nazer
Огромен взрив изравнява със земята голяма част от Бейрут и оставя без дом около 300 000 жители. При него загиват 200 души и са ранени 6000, припомня Reuters. Той задълбочава най-тежката финансова криза в Ливан след гражданската война от 1975-1990 г. Неназованата статуя на ливанскaта художничка Хаят Назер е
изработена от счупени стъкла и изкъртени материали от домовете на хора.
Скулптурата е висока почти три метра, вдигнала ръка, вятърът развява косата от белязаното ѝ лице, а в краката ѝ има счупен часовник. Стрелките му показват 6.08 ч. - часът, в който взривът разтърсва пристанището в Бейрут вечерта на 4 август.
Назер казва, че засегнатите от взрива, които са видели 2,6-метровата статуя, временно изложена пред разрушеното пристанище, са почерпили сили и надежда да продължат напред. Работата по скулптурата била започнала още преди взрива, но по-художничката доброволно помага за почистването на разрушените къщи и улици. През нощта тя се връщала към творбата си, като използвала събраните парчета стъкло и метал.
„Ангелът на ножовете"
Снимка: bradfordcft.org.uk
„Ангелът на ножовете", известен още като Национален паметник срещу насилието и агресията, е скулптура, създадена изцяло от иззети остриета. Броят им е около 100 000, съобщават от britishironworkcentre.co.uk.
В сътрудничество с всички 43 полицейски управления в Обединеното кралство остриетата са събрани от улиците в цялата страна. По-късно те са притъпени и стерилизирани, за да бъдат използвани повторно за творбата. Някои от оръжията дори
пристигат в опаковки за доказателства и все още имат леки следи от кръв.
Семействата на жертвите на нападенията с хладни оръжия са били поканени да гравират някои от остриетата с послания за надежда, любов и неверие. Днес те могат да бъдат видени върху крилата на Ангела.
„Карма" – Ню Орлиънс
Снимка: New Orleans Museum of Art
Скулптурата е съставена от 98 хуманоидни фигури, старателно подредени в извисяваща се колона, която достига до небето. Всяка закрива очите на тази под нея, образувайки сякаш безкрайна стълба, която се издига нагоре. Докато фигурите се изкачват, те постепенно намаляват размера си, а кулата леко се накланя, засилвайки впечатлението, че се простира далеч отвъд действителната си височина.
Едно от възможните ѝ тълкувания се корени в традиционните будистки и хиндуистки представи за кармата, твърдят от pandotrip.com. В този контекст кармата представлява идеята, че
действията в този живот се отразяват на преживяванията в следващия.
Друга интерпретация на скулптурата се върти около концепцията за поколенията. Възходящите фигури в „Карма“ могат да се разглеждат като олицетворение на човечеството като цяло или като отделни семейни линии. Тъй като фигурите стават все по-малки и по-далечни към върха,
те внушават идеята, че всички ние сме продукт на нашите предци -
дори ако спомените ни за тях избледняват с течение на времето.
Планината на тайните
Снимка: bbc.co.uk
Апенинският колос е каменна статуя с височина около 11 м, която се намира в имението Villa Demidoff в Тоскана, Италия. Фламандският скулптор Йехан Булон, известен още като Джамболоня, създава олицетворението на Апенинските планини през 80-те години на XV в. Първоначално от устата на колоса тече вода, а брадата му е направена от сталактити, пише BBC.
Във вътрешността на главата можело да се запали камина,
за да излиза дим от носа му. За съжаление, голяма част от оригиналната статуя и скулптурите около нея се разрушават преди да бъдат реставрирани през 70-те години на XIX век. Във вътрешността на гиганта съществува поредица от камери, съдържащи по-малки статуи и мозайки, изработени от раковини и перли. Един дракон дори пази входа.
