Импресионизмът е художествен стил, отличаващ се с фини, но отчетливи четкови удари, отворена композиция и майсторско улавяне на светлината във всичките ѝ нюанси. Вече 150 години той вдъхновява поколения творци и пленява ценителите на изкуството.

През 60-те години на XIX век група художници, наречена „групата Батиньол“, редовно се събира в парижкото кафене „Гербоа“. Сред тях са Пиер-Огюст Реноар, Клод Моне, Едгар Дега и Камий Писаро. След като са отхвърлени от френската Академия за изящни изкуства, те решават да организират своя собствена изложба. „Една сутрин един от нас, който нямаше черно, използва синьо – и така се роди импресионизмът“, казва Пиер-Огюст Реноар. На 15 април 1874 г. в ателието на техен приятел фотограф в Париж голямата група от талантливи художници представя над 150 картини. Една от тях, която няма как да не сте виждали или чували, е
„Импресия, изгрев“ на Клод Моне, която всъщност дава името на импресионизма.
Критикът Луи Лерой, известен художник и драматург, осмива творбата в сатиричното списание Le Charivari след откриването на изложбата, пишейки: „Какво представлява тази картина?Импресионизъм! Импресионизъм, бях сигурен в това.
Казах си също, че щом съм впечатлен, значи в нея трябва да има някаква импресия.“
Художниците постепенно приемат термина „импресионисти“ и го превръщат в част от своята идентичност. Въпреки първоначалната критика и хладния прием, импресионизмът скоро се налага като ново и революционно течение в изкуството.

По повод 184 години от рождението на великия Пиер-Огюст Реноар
ще ви представим някои от най-забележителните му творби и ще ви потопим в света на импресионизма – изкуството, което улавя красотата на мига чрез светлина и цвят.
„Ложата“ (1874)

„Ложата“ е изискана и елегантна картина на Пиер-Огюст Реноар, която ни потапя в атмосферата на парижкото висше общество през XIX век. В центъра на композицията е млада жена в изящна рокля, седнала в театрална ложа до своя брат. Художникът майсторски пресъздава усещането за лукс и блясък, характерно за тези събития, където присъствието е знак за престиж и социален статус.
Картината впечатлява с фината си живопис, хармоничните цветове и способността на Реноар да улавя перфектния момент от реалността, превръщайки го в изкуство. Днес творбата е част от колекцията на Института по изкуствата „Курто“ в Лондон.
„Бал в Мулен дьо ла Галет“ (1876)

Това е една от най-значимите творби на Пиер-Огюст Реноар от средата на 70-те години на XIX век, представена на изложбата на Групата на импресионистите през 1877 г. Въпреки че художникът е избрал да изобрази свои приятели, неговата основна цел не е просто да създаде портрети, а да улови
оживената, весела атмосфера на едно от най-популярните заведения на булевард Монмартър.
С характерните за импресионизма светли и пъстри мазки той предава усещането за движение и живот в тълпата, осветена както от естествена, така и от изкуствена светлина. Именно тази новаторска техника, която създава усещане за разтваряне на формите, предизвиква противоречиви реакции сред тогавашната критика. Въпреки това, със своята модерна тематика, смел стил и внушителен мащаб, картината се утвърждава като един от шедьоврите на ранния импресионизъм и символ на неговата революционна сила. Картината „Бал в Мулен дьо ла Галет“ е изложена в музей „Орсе“ в Париж от 1986 г., когато музеят отваря врати.
„Портрет на мадмоазел Ирен Каен“ (1880)

През XIX век богатите семейства често поръчвали портрети, а семейство Каенс от Антверпен не било изключение. През 1880 г. бащата, еврейски банкер, възложил на Реноар да нарисува трите му дъщери, но най-голямата, Ирен, ненавиждала своя портрет и той останал скрит с години. Впоследствие картината била призната за шедьовър, но съдбата ѝ била бурна – през Втората световна война
нацистите я конфискували, след което тя попаднала при съмнителен колекционер.
След Освобождението Ирен я открила сред възстановените произведения, но продължавала да я отхвърля и през 1949 г. я продала. Днес творбата се съхранява във фондация Bührle в Цюрих, Швейцария.
„Обядът на лодкарите“ (1881)

„Обядът на лодкарите“ е сред последните шедьоври на Пиер-Огюст Реноар в импресионистичен стил, изпълнен със светлина, цвят и непринудена радост. Художникът започва платното в края на лятото на 1880 г. и го завършва през зимата на 1881 г.,
рисувайки на терасата на Maison Fournaise в Шату – любимо негово място за отдих и вдъхновение.
Днес там се намира музей, посветен на Реноар и художниците, очаровани от бреговете на Сена, както и ресторантът, вдъхновил картината. „Обядът на лодкарите“ сега е част от колекцията на Дънкан Филипс във Вашингтон и остава един от най-обичаните шедьоври на импресионизма.