В най-ранната си картина, известна досега, Караваджо е нарисувал фигура на малко куче, твърди италиански изследовател. Джани Папи, специалист по изкуството от барока, твърди, че е намерил оригинала на „Момче, белещо плод“ – композицията, която се счита за първата на Караваджо, пише „Артнет“.
След рентгенови анализи на картината Папи твърди, че
художникът е направил няколко промени и първоначално е нарисувал малко куче.
Предполага се, че „Момче, белещо плод“ е създадена в периода 1592 – 1593 г. – тоест малко преди или малко след като Караваджо става чирак в работилницата на Джузепе Чезари. Според теорията на някои учени художникът прави няколко варианта на творбата с цел да ги продаде за дребни суми, но е възможно някои версии всъщност да са копия, направени от друг, отбелязва Папи.
Ранният период на Караваджо е слабо проучен – първите известни картини на художника са
драматични библейски сцени, в които прави впечатление умелата игра със светлина и сенки.
Тъкмо неговите „Юдит обезглавява Олоферн” (ок. 1598 г.) и „Давит с главата на Голиат” (ок. 1609 г.) променят хода на италианското бароково изкуство. Преди той да се сдобие със славата на гений, е просто поредният художник в Рим, борещ се за оцеляването си. Пристига във Вечния град от Милано през 1592 г., когато е само на 20. Намира си работа в ателието на Чезари, където изпълнява задачи за чираци.
Десетина версии на „Момче, белещо плод“ са известни в наши дни и за няколко от тях има твърдения, че са нарисувани първи. Но сега се очертава нов претендент, изтъква „Артнет“. Става дума за произведение, което миналата година се появява отново в публичното пространство по време на търг в Европа. Тогава работата е представена като копие, направено по оригинала на Караваджо, но новият собственик не е убеден и търси експертното мнение на Папи. След като го изследва, изследователят заявява, че тъкмо това е загубеният оригинал на „Момче, белещо плод“.
Още след първоначално проучване Папи заключава, че най-добре запазените участъци от картината съответстват на качеството на ръката на Караваджо. Когато подлага творбата на рентгенов анализ,
историкът на изкуството намира скрито изображение.
В долната част на платното, приблизително между ръцете на момчето и плода, се забелязва силуетът на малко куче, което гледа към момчето с полуотворена уста. Открити са и „призрачни останки от пейзаж“, които подкрепят теорията, че платното е било използвано повторно. В един момент основата също е била променена, за да се адаптира размерът ù към променящите се изисквания на художника.
Фигурата на кучето е „същественият елемент за установяване на авторството“, казва Папи. Тя предоставя някои доказателства, че художникът е експериментирал с различни идеи преди да измисли композицията с момчето и плода, и че е бил принуден да бъде пестелив.
„Може би кучето е било част от предишна композиция – коментира Папи. Възможно е да е резултата от първоначкучеалната идея на Караваджо, напомняне за алегоричния образ на Щастието: черното куче Корнакия, за което биографът Джовани Балионе твърди, че е било неразделно от Караваджо”.
Папи предполага, че
муцуната на кучето в крайна сметка се е превърнала в сенките върху ризата
на момчето от ръката му и плода. Новият собственик на творбата на Караваджо остава анонимен, не се уточнява и аукционът, на който той я е придобил. Възможно е това да се е случило в Брюксел през януари 2024 г., когато работа, представена като „по Караваджо“ се предлага на търг с първоначална оценка 3000 евро, а ценител накрая я придобива за 135 хил. евро.
