Какъв е обхватът и въздействието на протестното изкуство? Както социологът Теодор Адорно е написал в известния си цитат, „всяко изкуство е несъвършено престъпление“, което означава, че и то по своята същност предизвиква статуквото. По този начин може да се твърди, че всяко изкуство е политическо в смисъл, че се проявява в публичното пространство и се
ангажира с вече съществуваща идеология и доминиращ дискурс.
Въпреки това - изкуството често може да стане опасно и изрично политическо и да служи като мощно оръжие. През цялата история на социалните движения и социалните бунтове изкуството винаги е реагирало срещу потисничеството, насилието, несправедливостта и неравенството. Като се занимава със социално-политически въпроси и предизвиква традиционните граници и йерархии, наложени от властта, изкуството може да отвори пространство за маргинализираните да бъдат чути и да допринесе за социалната промяна, като създава знания и солидарност или просто повишава осведомеността. По този начин личният живот и творчеството на художника надхвърлят индивидуалното и говорят по смислен начин на по-широка аудитория, обединявайки политическите и човешките функции на изкуството, пише Artsper Magazine. Gu
Тъй като в историята могат да се намерят много варианти на протестното изкуство, е трудно да се определи началото на тази политически ангажирана художествена форма на изразяване. Концептуалното изкуство и перформансът на активистите
са били силно повлияни от дадаизма, антивоенно движение,
което е използвало сатира, нерационален и антиидеалистичен дискурс, за да критикува Първата световна война и нейната капиталистическа програма. Някои от другите ранни примери за протестно изкуство включват мексиканския стенописец Давид Алфаро Сикейрос, който е бил много активен в лявата политика в началото на 20-ти век и е искал да достигне до трудолюбивите мексиканци чрез изкуството. Когато става дума за изящни изкуства, картината на Пикасо „Герника“ (1937), базирана на Испанската гражданска война и запечатала нейните жестокости и нечовечност, е послужила като вдъхновение за съвременното движение за правата на човека.
Снимка: Creative Commons
Влиянието на съвременните протестни художници
Войната често е била мотивиращ фактор за художниците, като е предоставяла и метафора за по-общото упражняване на властта. През 60-те и 70-те години на миналия век много творци, които могат да бъдат разгледани като протестни художници, се противопоставиха видимо на войната във Виетнам, включително Роналд Хеберле, Питър Сол, Карл Андре, Норман Карлберг и Нанси Сперо. Те създават произведения на изкуството, които повишават осведомеността и призовават към отговорност. Пърформансите на Крис Бърдън с умишлено нанасяне на рани призоваваха публиката да се ангажира с политически послания и да обмисли своята отговорност. Изкуството се превърна в
мощен език за изразяване на протест
срещу различни форми на потисничество и продължаващи неравенства по отношение на пол, раса или класа. Кои са едни от най-известните представители на протестното изкуство.
Ай Вейвей – дисидентът
Снимка: Creative Commons
Една от най-известните фигури, свързани с политическия активизъм в съвременното изкуство, е безспорно Ай Вейвей. Използвайки изкуството си, за да обърне внимание на корупцията в китайското правителство и пренебрегването на човешките права, но и на други политически чувствителни теми, Ай Вейвей се превръща в синоним на неподчинението и протестното изкуство на нашето време.
Някои от най-запомнящите се негови творби са серията „Study of Perspective“, в която той снима средния си пръст, издигнат пред различни паметници по света, и
инсталацията „В памет“, с която се бори за справедливост за жертвите на земетресението в Съчуан
през 2008 г. Друг подобен пример е инсталацията „Слънчогледови семки“, състояща се от 100 милиона порцеланови семки, изработени от 1600 занаятчии, коментираща масовото производство и потребление. Един от най-шумните протестни артисти, Вейвей често е плащал цената за своето изкуство, ироничната си критика и откровената си нагласа, но продължава да говори и да действа от името на мнозина.
Пьотр Павленски – изкуството на протеста в екстремна форма
Снимка: Creative Commons
Пьотр Павленски избира пърформанс изкуството, което често приема формата на екстремни действия като свой политически език. Някои от неговите акции включват зашиване на устата му в политически протест срещу лишаването от свобода на членовете на Pussy Riot,
увиване на голо тяло в бодлива тел
като коментар на поредица от закони, потискащи гражданската активност и заплашващи населението. Той приковава и скротума си на Червения площад в знак на апатия, политическа безразличност и фатализъм на руското общество. Отрязва и ушната си мида в протест срещу използването на принудителна психиатрия срещу дисиденти в Русия. Сега той е изправен пред три години затвор за подпалване на вратите на централата на Руската федерална служба за сигурност. Заличавайки границите между изкуството и антикремълските си възгледи, той се отличава от други подобни артисти, като
поставя слабостта в центъра на протестните си арт акции.
Интересното е, че той предварително обмисля реакцията на властите и я включва в представлението си. Ако властите действат като агресивен апарат, тогава те действат според неговия сценарий.
Банкси – уличният художник партизанин
Снимка: Creative Commons
Банкси разпространява своите политически насочени, сатирични и умни творби по целия свят. Използвайки изкуството като смъртоносно политическо оръжие, неговите творби винаги взаимодействат с глобалните политика и проблеми. Те са чудесен пример за това, което може да постигне протестното изкуство. Веднъж той определи графитите като форма на „отмъщение“ на по-ниските класи, която позволява на индивида да отнеме властта, територията и славата от привилегированите.
Той се е занимавал с различни политически и социални теми като антивоенни, антиконсуматорски, антифашистки, антиимпериалистически, антиавторитарни или анархистки. Банкси наскоро създаде серия от творби върху палестински руини в Ивицата Газа, както и в Сирия. Той също така е направил серия от стенописи в бежанския лагер в Кале, с които ясно изразява позицията си по отношение на бежанската криза.
Pussy Riot – провокативна пънк рок група
Снимка: Creative Commons
Pussy Riot разтърси света през 2012 г. с протестното си представление в катедралата „Христос Спасител“ в Москва, насочено срещу подкрепата на православната църква към Владимир Путин. Протестните артисти са се занимавали с различни политически теми като феминизъм, права на ЛГБТ, демокрация, свобода на словото и опозиция срещу дългогодишния президент. Политическата им дейност чрез пърформанс изкуството е пример за това как държавната власт и авторитарните политики често могат да породят някои от най-провокативните художествени практики.
Guerrilla Girls – маскираните феминистки
Снимка: Creative Commons
Носещи маски на горили и миниполи и използващи псевдоними на починали жени художнички като Фрида Кало, Кате Колвиц и Алма Томас, феминисткият арт колектив Guerrilla Girls започва да разтърсва света на изкуството преди повече от 30 години. Създаден в Ню Йорк през 1985 г. с
мисията да насочи вниманието към неравенството между половете и расите
в изящните изкуства, техният завет е белязан от различни форми на протестно изкуство и скандални актове на осъждане на женомразството. Чрез стикери, плакати, билбордове, диалози, дебати и „броене на пениси“ те посочват лицемерието на традициите и институциите в света на изкуството и преобладаващия в тях сексизъм и расизъм. Изразявайки своите идеали и мнения по различни социални теми, техните творби, главно плакати, са комбинация от хумористични изображения, скандални визуални елементи и статистически данни. Арт колективът все още е много активен и е разширил своята дейност, за да критикува и политици, особено консервативни републиканци.
Кари Райхардt – фигура на движението „Крафтивизъм”
Снимка: Creative Commons
Известна с непрестанната си активистка дейност, художничката Кари Райхард се интересува от социални, икономически и политически проблеми, вариращи от несправедливото лишаване от свобода и смъртното наказание до новите колониални войни. Като фигура на движението „Крафтивизъм”, което съчетава занаятите и активизма,
тя счита, че изразяването на мнения чрез творчеството прави гласа ви по-силен.
Това е по същество антииндустриално художествено движение, което се появява за пръв път през 60-те години на миналия век и съчетава занаятите, възприемани като „женски хобита“, с западната феминистка теория и практика. Участвайки в общностни и публични художествени проекти в продължение на повече от 15 години, тя използва стенописи, мозайки и ситопечат, за да създава сложни, силно политизирани произведения на изкуството. След като общува интензивно с политически затворници, тя се бори за осъдените на смърт през целия си живот, което оказва голямо влияние върху изкуството ѝ.
Графити от Арабската пролет
Снимка: Creative Commons
Въпреки че не е последователно политическо художествено движение, някои от най-непосредствените, проникновени и човечни произведения на изкуството, виждани от дълго време насам, са създадени по време на Арабската пролет през 2011 г. Тогава протестиращите, въоръжени със спрейове, изразяват своето виждане за въстанието върху стените около тях. Графитите, които не били толкова разпространени в арабския свят преди въстанието, се превръщат в средство за предаване на социално и политическо послание. Пълни с живи политически и социални коментари,
улиците стават платна, на които художниците да покажат своето въстание,
да почетат паметта на загиналите и да общуват директно с потисниците. Вариращи от надписи до рисунки с различни техники, графитите са единственото публично средство за изпращане на послания. Осъзнавайки силата и опасността зад тези художествени изрази, които се изправят срещу цензурата и потисничеството, правителството започва да ги замазва, което само провокира още повече художници да се върнат.
Алекс Хартли и Nowhereisland
Снимка: Artsper
Nowhereislad е арт проект на художника Алекс Хартли, който включва откриването на остров, произхождащ от Арктика. Той е пренесен в международни води и обявен за нова нация. По време на Олимпийските игри през 2012 г. е бил теглен из югозападната част на Англия, а в края на пътуването си е бил разбит на парчета и разпределен между 23 003 души от 135 държави, които са станали негови граждани. Малка скала дори беше изпратена до границата на Космоса. Наративът на произведението е прост – то изобразява пътуването на остров като мигрантска нация по време на Олимпийските игри. Творбата служи като символ на изселена нация в търсене на своя народ е провокативен и амбициозен проект, който предизвиква нашите представи за неподвижността на ландшафта. Това парче чужда земя, разположено в британски води, представя обещание за утопия с дълбоки социални, политически и икономически последствия в контекста на Лондон 2012.
