Портрет от Винсент ван Гог, рисуван по време на болничния му престой след отрязването на ухото, дълги години е бил използван да запушва дупка в кокошарник. Историята на картината, многократно сменяла собствеността си и накрая национализирана след Октомврийската революция, разказва „АртНет“.
Произведението с преживявания, достойни за филмов сюжет, е „Портрет на доктор Рей” от 1889 г. Изобразен е д-р Феликс Рей, когото Ван Гог среща за пръв път през декември 1888 г. Художникът постъпва в болницата в Арл, Франция, след отрязването на ухото си. Инцидентът е добре известен – 35-годишният
Ван Гог отрязва частица от ухото си след сериозен конфликт с приятеля си Пол Гоген.
Двамата споделят т.нар. Жълта къща в Арл едва за 66 дни, но живеят в неразбирателство и самоосакатяването на художника несъмнено е кулминационната точка във взаимоотношенията им.
Парчето ухо Ван Гог подарява на Габриел Берлатие, прислужница в бордей, който той редовно посещава. На следващата сутрин артистът е открит в безсъзнание и откаран в болницата. Така среща Феликс Рей - по онова време едва 21-годишен стажант. Смята се, че медикът дори е успя, да получи обратно от Берлатие парченцето ухо и
го е съхранявал в буркан с алкохол на бюрото си.
Странният подарък обаче бил откраднат по-късно.
Рей диагностицира Ван Гог с епилепсия и го лекува с голямо внимание, което не убягва на пациента. Той дори пише писмо до брат си Тео с молба да изпрати на доктора копие на картината „Урок по анатомия при д-р Николас Тулп” от Рембранд, пише „АртНет“. В писмата до брат си Ван Гог многократно споменава доктор Рей до средата на 1889 г. През цялата година лекарят поддържа контакт с художника и го посещава в дома му. Тъкмо от него идва предложението артистът да се запише в психиатричната клиника „Сан Реми дьо Прованс“. По време на престоя си там художникът създава може би най-разпознаваемото си произведение „Звездна нощ“ (1889).
„Портретът на доктор Рей“ е нарисуван след изписването на художника от болницата в Арл в дните между 7 и 17 януари 1889 г. Веднага след това произведението е подарено на лекаря „за спомен“, става ясно от писмо на Ван Гог до Тео.
Нито Рей, нито семейството му обаче оценяват жеста и смятат, че
портретът е несполучлив опит чертите на младия лекар да бъдат уловени.
Докторът дори отказва предложение да позира на Ван Гог за втори портрет. (Години по-късно бивш колега на доктор Рей определя творбата като „най-реалистичното изображение” на лекаря). В резултат майката на Рей намира на творбата по-практично приложение и
използва платното, за да запуши дупка в семейния курник.
Портретът остава в компанията на кокошките в продължение на повече от 10 години, след което вероятно е бил съхраняван в таванско помещение до април 1901 г. Тогава доктор Рей, който остава в историята като водещ специалист по туберколоза и дори получава сребърен медал от френското правителство, го продава на френския художник експресионист Шарл Камоен. Той пък , от своя страна, бързо го предлага на парижки арт дилър за скромната сума от 150 франка.
Следва замайваща и трудно проследима поредица от продажби, картината многократно изчезва и изненадващо се появява през 1908 г. на търг в берлинска галерия. Купува я руският бизнесмен Сергей Щукин за сума, която вече е набъбнала – 4600 франка. Щукин е изявен арт колекционер,
по стените на богатия му дом в Москва висят общо 258 картини на Реноар, Сезан, Моне, Матис, Пикасо
и много други.
Ценната сбирка е национализирана след Октомврийската революция от 1917 г., а домът на бизнесмена е превърнат в Държавен музей на новото западно изкуство. Самият Щукин успява да предвиди духа на промяната и бяга в Париж, където умира, предаде „Площад Славейков”.
По това време портретът на Ван Гог вече е позабравен и не се установява веднага кой му е позирал. Чак през 1924 г. изследователят Якоб Барт де ла Фай разкрива мистерията, когато работи по съставянето на първия каталог на художника.
Днешната стойност на „Портрет на доктор Рей“ не е известна. Картината се съхранява в Музея „Пушкин“ в Москва.
