Любител на слънцето и водата, който често превръщал лодката си в плаващо ателие, Клод Моне е един от революционерите в художественото изкуство, които полагат основите на движението импресионизъм. В продължение на своята дълга и блестяща творческа кариера той остава безусловно верен на неговите принципи.
Снимка:Artsper
Оскар Клод Моне е роден в сърцето на Париж на 14 ноември 1840 г. в семейството на певица и търговец на платове. Баща му искал той да усвои занаятa му, но още като дете Клод мечтаел да рисува. В гимназията в Хавър започва да създава карикатури, които продава за по 10-20 франка по плажовете на Нормандия. Там, под топлите слънчеви лъчи и свежия морски въздух, талантът му е забелязан от художника Южен Буден, който решава да го научи да работи с маслени бои. Така Моне бързо се влюбва в пленеризма, който се превръща в основен израз на неговата дълбока чувствителност и любов към природата.
През годините френският художник бързо се отличил със своя субективен поглед, чрез който наблюдавал света според сезоните и часовете на деня. Той често изобразявал един и същ обект многократно, вярвайки, че „се ражда“ със светлината. Преди него повечето художници рисували предимно в ателиетата си, търсейки идеализирани резултати. Моне, от своя страна, се стремял да разчупи тези рамки и да улови формите и цветовете така, както ги възприема окото - живи, изменчиви и истински.
Снимка: Monet: Catalogue Raisonné
Тези свои виждания той прилагал на практика в картините си, без да им дава конкретни наименования, докато един ден изкуствоведът Луи Леруа не го нарекъл „импресионист“ с цел да осмее картината му „Импресия изгрев“ през 1872 г. По този начин дал име на неговия стил, който постепенно се превърнал в движение, набирайки все повече последователи като Писаро, Дега и Мане - „импресионизъм“.
Клод Моне завинаги ще остане в историята като един от най-смелите артисти на XIX век. Днес неговото творчество продължава да вдъхновява хиляди млади творци, а картините му се продават за милиони. По случай 185-ата годишнина от рождението му, която отбелязваме на 14 ноември, ви представяме някои от най-впечатляващите му произведения, пред които, дори съзерцавайки ги отдалеч, е невъзможно да останете безразлични.
„Жена с чадър, обърната надясно“
Снимка: Musée d'Orsay, Paris
Моне често е изобразявал своята съпруга Камил в началото на творческия си път и многократно е обмислял да се посвети на портретното изкуство. Докато рисува нея и много други различни дами на открито, открива любовта си към крехкостта на пейзажа и цветовете на природата. На картината по-горе любимият му модел Сюзан Хошеде е изобразена така, сякаш той е приклекнал с фотоапарат, за да я заснеме, със силна перспектива върху белите и пухкави облаци около нея, които се сливат с нюансите на дългата ѝ рокля. Творбата се определя по-скоро като жанрова картина, изобразяваща ежедневна семейна сцена, а не като формален портрет.
„Водни лилии“
Снимка: Metropolitan Museum of Art, New York City
През последните две десетилетия от своята кариера Моне се посвещава изцяло на рисуването на прочутия басейн с водни лилии, който сам е проектирал и поддържал в дома си в Живерни. В творбите си той улавя постоянно променящите се взаимодействия между водата, отраженията, атмосферата, цветята и светлината, които преобразяват повърхността на езерото във всеки момент. Първите картини от серията са високо оценени от критиците, когато Моне ги излага през 1909 г. По-късно платната, вдъхновени от собствената му градина, стават все по-големи, по-смели и много по-лични. На търг в Christie’s на 24 юни 2008 г. в Лондон картината „Басейнът с водни лилии“ (от серията с водните лилии) се продава за 36,5 милиона паунда.
„Свраката“
Снимка: Musée d'Orsay, Paris
Към втората половина на 1860-те години Моне започва да експериментира със снежни пейзажи. Той улавя мимолетни сцени, представяйки снега през призмата на слънчевата светлина преди да се стопи. Не е първият художник, очарован от зимната природа – Гюстав Курбе също посвещава значително време на изобразяването на снежни пейзажи. През дългия си творчески път основателят на импресионизма създава над 100 такива творби. Най-известната и най-мащабната сред тях е „Свраката“.
„Маковото поле край Аржантьой“
Снимка: Musée d'Orsay, Paris
Тази картина Моне създава през 1873 г., когато се установява в Аржантьой с семейството си, където остава до 1878 г. По това време той започва да развива техниката на рисуване на открито, а тази конкретна картина е представена на първата му импресионистична изложба през 1874 г. Прекрасният летен ден е запечатан в цялото си великолепие, с ярки цветя, които контрастират с блестящите облаци на ясното синьо небе. Младата жена с чадъра и детето на заден план се предполага, че са съпругата на художника Камил и синът им Жан. В тази картина непропорционалните петна на преден план подчертават предимството, което Моне отдава на визуалното впечатление.
„Парламентът в Лондон по залез слънце“
Снимка: National Gallery of Art
Клод Моне рисува серия от картини на Уестминстърския дворец, седалището на британския парламент, по време на престоя си в Лондон между 1900 и 1905 г. Всички картини са с еднакъв размер и гледна точка – прозорецът на Моне в болницата „Св. Томас“ с изглед към Темза. Те обаче са рисувани в различни моменти от деня и при различни метеорологични условия. В „Парламентът в Лондон по залез слънце“ той изобразява слънцето и неговото отражение, които хвърлят топла светлина върху сцената и осигуряват две фокусни точки – едната в горната част на картината, а другата в долната. Цялото произведение се придържа към естетическите принципи на Моне, стремящи се към визуално удоволствие и хармония.
„Сен-Жорж-Мажор по залез слънце“
Снимка: National Museum Wales
Това е още една впечатляваща пейзажна картина на Клод Моне. Тя е създадена през есента на 1908 г. във Венеция, където той и съпругата му са отседнали за кратко. Периодът, в който Моне рисува този емблематичен за неговото творчество пейзаж, съвпада с момента, когато започва да губи зрението си. Художникът използва ярки сини, жълти и червени нюанси, за да улови магията на залеза.
Подобно на други творци, страдали от различни заболявания в края на живота си, Моне не се отказва от изкуството дори и за ден. Въпреки състоянието си продължава да твори до смъртта си. Той умира от рак на белите дробове на 5 декември 1926 г. в Живерни на 86-годишна възраст. Благодарение на фондация „Клод Моне“ къщата му днес е реставрирана и отворена за посещения. Там се съхраняват многобройните сувенири и лични вещи на художника, както и впечатляващата му колекция от японски дървени гравюри.
