Безпрецедентен поглед зад кулисите на един музей ще предложи „Виктория и Албърт” в Лондон. Институцията отваря нов свой клон в британската столица – склада си. Замислен преди повече от 10 години, проектът за 65 млн. британски паунда най-сетне бе осъществен и откриването е на 31 май.
V&A Storehouse East се простира на четири етажа (три от тях са отворени за посещение) в гигантски хангар, първоначално построен за нуждите на Олимпийските игри през 2012 г. На рафтовете му място са намерили над 250 хил. вещи от колекцията на музея: от
римски фрески, през средновековни картини и мечове от XVIII век
до авангардна мода и дрехи с етикети на Schiaparelli, Comme des Garçons и Vivienne Westwood.
Проектиран от американското дизайнерско студио Diller Scofidio + Renfro, складът - музей има 20-метрово централно фоайе, което дава поглед към всички етажи нагоре. Във всички посоки се простират редици метални рафтове с мебели, произведения на изкуството, манекени и други, пише „Площад Славейков“.
„Обичайно само 3% от колекцията е изложена пред публика – казва пред Си Ен Ен Елизабет Дилър, съосновател на Diller Scofidio + Renfro. – Останалите 97% са скрити в мазето или в склад. Тъй като музеите натрупват все повече и повече колекции, делът на изложените произведения просто ще намалява с времето, освен ако не обособим нови крила, за да покажем повече неща“.
Огромното пространство позволява да се видят отново големи
творби, останали скрити от погледа на публиката в последни години,
като 10-метрова завеса с репродукция на картината на Пикасо „Две жени, тичащи по плажа (Надпреварата)“. Изрисуван от принц Александър Шарвашидзе, платът е използван от пътуваща балетна трупа през 1924 г. и носи подписа на самия Пикасо.
Усещането за склад се подхранва допълнително и от подредбата на колекцията – вместо да бъдат организирани хронологично, те са оставени да съжителстват заедно, често без никаква времева или дори географска логика. Междувременно пространството все пак служи като склад и се случва понякога срещата с изкуството да бъде нарушена от шума на мотокар или от работата по разтоварването или опаковането на ценен артефакт от колекцията.
Все пак важат някои музейни правила – колкото и да са близо до зрителите,
артефактите все пак не е препоръчително да се пипат от посетителите.
Но за по-любопитните има други варианти: при предварителна уговорка може да се посети изследователският център, в който реставратори и експерти показват на публиката аспектите от своята работа. С тяхно позволение посетителите могат да докосват някои ценности като обувка на един век и дамска чанта Баленсиага от 1957 г.
При разходката си в музея посетителите дори не са ограничени от стъкло и екипът на „Виктория и Албърт“ осъзнава усложненията, които може да възникнат.
„Достатъчно е, за да ме държи буден през нощта понякога – коментира пред „Гардиън“ Тим Рийв, заместник-директор на музея. – Но ако имаше стъклени паравани навсякъде, нямаше да бъде склад, в който каним зад кулисите. Трябваше да се уповаваме на тази философия“.
