Вече почти 50 години космическата вселена „Междузвездни войни“, създадена от Джордж Лукас, не спира да се разширява заедно с палитрата от критики към нея. След деветте култови филма, донесли над 9,3 милиарда долара приходи, американският актьор и режисьор Джон Фавро поема риска да създаде игрален стрийминг сериал с изцяло нови персонажи, който бързо се превръща в сензация и затвърждава влиянието на космическата сага върху съвременната поп културата. Днес, три години от последното им приключение на малкия екран, той решава да ги изпрати на нова мисия – този път обаче в киносалоните, с „Междузвездни войни: Мандалореца и Грогу“.
Снимка: Lucasfilm
Лентата ни разкрива какво се случва малко след рухването на злата Империя. Известният ловец на глави Дин Джарин (в ролята на Педро Паскал), който скоро е поел ролята на баща на малкия представител от вида на Йода и Ядъл – Дин Грогу ( е нает от Новата република, за да предотврати войната между разпръснатите имперски военачалници. Заедно със своя даровит син с труднообясними способности той попада в оплетен космически капан от битки, който обещава не само да ви държи в напрежение от първия до последния кадър, но и да даде важни уроци за това как да бъдете малко по-добри родители или поне да се опитате. Филмовото продължение на „Мандалореца“, както може би всеки проект от вселената на „Междузвездни войни“, рисува една картина, изпълнена с много жестокост на повърхността, но отвъд нея има безброй проблясъци на благородство и емпатия. Ако трябва да го сравня с предишните кинопродукции - тук те не са толкова ярки и причината за това, по мое мнение, е сценарият.
В новия проект на Фавро Дин Джарин и малкият му помощник Грогу преследват всяка поставена пред тях цел със скоростта на светлината – от първия до последния IMAX кадър, така че не ни остава и секунда да поемем дъх в рамките на час и половина. Всяка тяхна среща е сблъсък на живот и смърт, но и доказателство за уважението и любовта помежду им. Една от първите сцени, която ми направи най-силно впечатление и определено можеше да бъде още повече издигната на пиедестал с един малко по-остроумен диалог, беше разговорът им с чудовището Рота Хът (озвучен от актьора Джеръми Алън Уайт). То живее в сянката на известния си баща Джаба Хът и дори след смъртта му продължава да копнее да отговаря само за решенията си без каквато и да е чужда намеса. Още щом ги вижда, той сякаш усеща веднага тяхната силна връзка и в очите му се долавя възхищение и респект още от първия миг. Тук е заложен мотивът за така наречения „неовладян родителски контрол“,
който често не осъзнаваме, че може да доведе до необратими последствия, ако не се стигне до някакъв вид осъзнаване навреме.
Снимка: Lucasfilm
Общата картина на филма, ако трябва да я определя с едно изречение, чисто концептуално бих казала: една дълга разходка из вселената на „Междузвездни войни“, изпълнена с много носталгия, но и с неособено ясна структура. Мисля, че това е първият филм, на който се натъквам, с толкова много завръзки и кулминации – усещането беше, че гледам поредните един след друг епизоди на някой сериал в Netflix, отколкото пълнометражен филм, предназначен за киносалоните. Според мен именно това режисьорско решение до голяма степен обърква героите и предизвиква тяхната неувереност в много сцени – сякаш действията изпреварват мислите и чувствата им. Ако с тази идея Фавро е целял да
стигне до някаква метафора на съвременния човек и неговите все „по-осъзнати избори“ в забързаното му ежедневие – определено е успял.
Проследявайки внимателно развитието на множеството истории с бърз край, събрани в „Мандалореца и Грогу“, за мен най-открояващият се персонаж беше наследникът на Йода, който, въпреки че не може да говори, се оказва главният катализатор както на най-комичните, така и на най-трогателните моменти във филма. Куклата определено не е просто сладък персонаж, който цели да привлече вниманието на детската публика на големия екран – тук тя е личност, която се бори с предизвикателствата на космическата вселена с още повече любопитство и отдаденост, познати ни от сериала. Честно казано, няма да се изненадам, ако той влезе в надпреварата за „Оскар“ заедно с извънземното Роки от „Проектът „Аве Мария“ много скоро.
Снимка: Lucasfilm
„Старите закрилят младите, после обратното – това е пътят“,
казва Мандалореца малко преди последните кадри, с което кара цялата зала да притихне. Тази реплика за мен беше най-силната в целия филм. Тя напомня за онази ера на „Междузвездни войни“, когато хиляди хора са се редили на опашки по света, за да се докоснат до тази вселена и нейните ценности – свят, в който въпреки безбройните войни, винаги се намира някой, който да ги предаде доброто нататък. Всяка трудност и победа, чудесно обрисувани с перфектната доза носталгия от първите филми чрез музиката на Лудвиг Гьорансон, пред които се изправят Мандалореца и Грогу, ще ви покаже истинския смисъл на това да даваш и получаваш любов, както и свобода – без очаквания, колебания или мисли от рода на „какво ще стане, ако...“.
Първото им киноприключение е чудесен повод да си подарите малко споделено време с вашите малчугани. „Междузвездни войни: Мандалореца и Грогу“ ще ви изстреля високо в космоса с много екшън и смислени послания, с малко, но на място комедийни моменти, така че да се чувствате истински разведрени след края, но и достатъчно удовлетворени, ако сте големи фенове на поредицата. Новият проект на Джон Фавро, както и този на Фил Лорд и Кристофър Милър, чиято премиера беше преди месеци, ни показват, че може да има филми, които да се усещат като „прегръдка“ и да ни припомнят, че най-големият враг на човека не са другите, а самият той или по-конкретно – неговото неконтролируемо его.
