В първия снимачен ден на „The Rivals of Amziah King“ Матю Макконъхи, с подуто от ужилване от пчела дясно око, влиза на снимачната площадка, вдига ръка и пита: „Някой друг притеснен ли е освен мен?“
Актьорският състав и екипът се разсмиват вкупом. „Добре, добре, добре, просто исках да се уверя, че не съм единственият“, казва актьорът.
Но Макконъхи не се шегува.
Той признава, че се е почувствал притеснен,
когато се е върнал на екрана след шестгодишна пауза, по време на която е написал мемоарната книга „Greenlights“, записал е няколко гласови роли във филми като „Sing 2“, прекарал е време със семейството си и е останал по-незабележим. „Имах нужда да напиша собствената си история, да режисирам собствената си история“, казва Макконъхи за времето, през което не е бил пред камерата.
Но когато попада на сценария на Андрю Патерсън, който се фокусира върху харизматичния собственик на медодобивно предприятие в Оклахома и връзката му с приемното дете, той е привлечен от оригиналността и силното усещане за място. Ролята му пасва идеално.
„Това не е мястото, където съм израснал, но познавам такива хора, такива места и такива герои, които живеят в централната част на страната“, казва Макконъхи. „Тази група хора в югоизточна Оклахома, където се развива действието на филма, познават Конституцията, знаят правилата, по които живеят, и не търсят и не получават одобрение от останалия свят. Аз ги разбирам“.
Патерсън винаги е смятал, че
Макконъхи притежава свободолюбивия чар, който му е необходим
за Амзия, който има скитаща група от пчелари и музиканти, които го следват като керван от апостоли. „Исках актьор с такъв характер, че да може да се забавлява с тях с часове“, казва той.
„Предполагам, че за един нюйоркчанин е доста далеч от този свят във филма“, казва Макконъхи. „Така че можеш да видиш хора и място като това и да си кажеш: „О, наистина не знаех, че това съществува, нали? Което е най-хубавото нещо във филмите.“
Макконъхи казва, че заснемането на „The Rivals of Amziah King“, чиято премиера е на 10 март, му е помогнало да преоткрие любовта си към професията.
„Спомних си няколко неща“, казва той. „Първо, колко много се наслаждавам на работата си. Второ, спомних си: „Ей, Макконъхи, ти си адски добър в това. И трето, спомних си, че актьорството е като почивка за мен, а това, което имам предвид под почивка, е, че когато играя, това е моят единствен фокус“.
Смята, че писането на книгата, при което е преглеждал страници от дневници, за да събере нещо, което съчетава стихове, молитви и спомени, е подобрило и актьорската му игра.
