Думата „карикатура“ произлиза от италианските думи carico и caricare, които буквално означават „да се натовари“ или „да се преувеличи“. Със сигурност неведнъж някой художник ви е предлагал да ви нарисува такава по крайбрежието, на панаири или в близост до популярни туристически дестинации. Тяхната основна цел като артисти е да изведат на преден план специфичните черти, които правят човека уникален, като ги осмиват със своята четка.
Снимка: Annibale Carracci, circa 1595
Някои от първите художници, за които е известно, че са се отклонили от традиционните художествени рамки и са прибягнали към този начин на изразяване, са братята Анибале и Агостино Карачи. През 1590-те години те започват да рисуват преувеличени портретни скици за забавление, подигравайки се на теориите, преподавани им в Художествената академия в Болоня. Така следващите сто години карикатурата се утвърждава като основна форма на изкуство в Италия и постепенно започва да се разпространява и в други части на Европа до XIX век.
Леонардо да Винчи също се счита за един от основоположниците. Той бил очарован от човешката форма и странностите на човешките лица. Неговата серия от „гротескни глави“ от времето на Ренесанса се е стремяла да подиграва своите обекти, като ги представя като крайни версии на самите себе си.
Снимка: Royal Library, Windsor, UK
С времето популярността на този жанр непрекъснато нараства. Към края на Индустриалната революция и след Първата световна война карикатурите започват да конкурират дори фотографиите в печатните издания из цяла САЩ. През 20-ти век те не само служат като средство за забавление, но и се превръщат в ярки визуални коментари за обществото и политиката.
Днес, по повод 81 години от кончината на един от водещите авторитети в областта на карикатурата и илюстрацията в България – Райко Николов Алексиев, известен като Фра Дяволо, основател и главен редактор на сатиричния вестник „Щурец“ (1932–1944), ви представяме специална селекция от най-забележителните му творби, заедно с няколко произведения на чуждестранни художници, които също са оставили траен отпечатък в историята със своя ярък художествен почерк.
„Уилсън и Джон Бул подрязват цветето на мира“ (1918)
Снимка: Държавна агенция „Архиви“
Тази политическа карикатура от 1918 г. изобразява президента на САЩ Удроу Уилсън и символичния образ на Джон Бул, който подрязва „цветето на мира“. Произведението е политически коментар на международните отношения след Първата световна война и посочва напрежението и трудностите при постигането на траен мир. Карикатурата използва визуални метафори, характерни за жанра, за да предаде критичния поглед към действията на политическите лидери и последствията от техните решения.
„Аз не съм политик. Показвал съм грешките на политиците и чрез карикатурите си съм се мъчил да осмея онова, което някои от тях вършат и което е вредно за народа.“ - казва Райко Алексиев малко преди да бъде обявен за „враг на народа“ заради своите творби - обвинение, което е последвано от жесток побой, довел до смъртта му.
Коледно дърво с надпис „Амнистия“ (1919)
Снимка: Държавна агенция „Архиви“
Тази карикатура на Райко Алексиев изобразява българин в традиционна носия, стоящ пред коледно дърво с надпис „Амнистия“. Произведението е политически и социален коментар, отразяващ надеждите на българския народ за помилване след Първата световна война. Карикатурата е изпълнена в характерния за Алексиев стил с преувеличени елементи, чрез които се акцентира върху специфичните черти и реакции на обикновения човек. Творбата е част от фондовете на Държавна агенция „Архиви“.
„Коко Шанел“ (1972)
Снимка: chrisbeetles.com
Американският карикатурист Дейвид Ливайн е един от най-влиятелните художници в областта на карикатурата през втората половина на 20-ти век. Неговите рисунки са публикувани в списанията Time, Playboy и The New York Times. Ливайн е създал повече от 3800 карикатури с перо и мастило за The New York Review of Books. Той обичал да изследва човешките слабости чрез изкуството си и казвал, че предпочита своята интерпретация пред реалността. Сред най-известните му творби са портретите на Оскар Уайлд, Коко Шанел, Умберто Еко и други.
„Филмови звезди от 80-те години“ (1985)
Снимка: artsy.net
Като карикатурист за списание MAD в продължение на повече от пет десетилетия, Морт Дрюкър е най-известен със сатиричните си карикатури на филмови и телевизионни звезди. Той също така е създавал корици и редакционни илюстрации за списание Time и е печелил множество награди за творчеството си. „След години работа върху улавянето на хумористичен портрет открих, че ключът не е толкова във физическите черти, колкото в пространството между тях. Всички имаме две очи, нос, уста, коса и челюст, но въпреки това всеки изглежда различно. Това, което ни прави уникални, са именно детайлите и пропорциите между тези черти“, казва Морт Дрюкър.
„Чарли Чаплин с цветя“ (1989)
Снимка: artsy.net
Алберт Хършфелд е американски карикатурист, известен най-вече със своите черно-бели портрети на знаменитости и звезди от Бродуей. Работейки с перо от гарван и черно мастило, той създава характерни, елегантни линии, които вдъхновяват поколения художници, илюстратори и карикатуристи след него. В продължение на седем десетилетия Хършфелд работи за The New York Times, а негови карикатури се появяват и в списанията The New Yorker, Collier’s, American Mercury, TV Guide, Playbill, New York Magazine и Rolling Stone. Сред най-запомнящите му се творби са портретите, създадени за оригиналните филмови плакати на Чарли Чаплин, както и за „Магьосникът от Оз“ (1939).
„Кралицата на сърцата – принцеса Даяна и пресата“ (2003)
Снимка: Artist Quote
Английският карикатурист и илюстратор Джералд Антъни Скарф създава карикатури за The New Yorker, The Sunday Times, Punch Magazine и много други издания. Той е автор и на визуалните оформления за Pink Floyd, най-вече за техния албум The Wall от 1979 г., както и на постерния дизайн за анимационния филм на Disney „Херкулес“. През 2003 г. Скарф си сътрудничи с Националната портретна галерия и BBC Four, за да създаде серия карикатури на редица известни британци. В своя отличителен стил той изобразява Хенри VIII, Уинстън Чърчил, кралица Елизабет I, Пийт Бест, Ричард Брансън, Адам Смит, Уилям Блейк, „Бийтълс“, Агата Кристи и принцеса Даяна.
