На 10 декември Националната галерия открива първата си имерсивна изложба, посветена на една от емблематичните фигури в българското възрожденско изкуство – Захари Зограф. Тя обещава безпрецедентно визуално и емоционално преживяване за публиката. Вернисажът е от 16 до 18 часа.
Базираният върху възможностите на новите технологии проект, създаден от „Сензор студио“,
възпроизвежда негови религиозни и светски шедьоври,
както и реконструира някои елементи от творческия процес на Захари Зограф. В продължение на 20 минути зрителите ще бъдат потопени в света на художника, който остава в историята като мост между традиционната църковна живопис и зараждащата се светска художествена култура. Изложбата комбинира дигитални проекции, пространствен звук и иновативни визуални решения: така Националната галерия прави крачка към нов модел на общуване с публиката, при който технологиите разширяват възможностите за възприемане на културното наследство и го превръщат в живо, динамично и достъпно.
Идеята е породена от стремежа
да се популяризира изкуството на Българското възраждане –
време на икономически, социален и културен подем, неразривно свързано с борбата за църковна и национална независимост. Началото на този период се отнася към средата на XVIII в., когато Паисий Хилендарски написва през 1762 „История славянобългарска“ – съчинение, оказало дълбоко въздействие върху духовното пробуждане на народа и изиграло ключова роля в процесите на национално самоосъзнаване.
Захари Зограф (1810–1853) от Самоков е централна фигура в прехода между църковната и светската живопис по пътя на европеизацията на българското изкуство. Счита се за първия български художник, който работи последователно по натура, прави портрети, рисува пейзажи, голи тела, пейзажи и антични руини.
Захари Зограф „Благовещение“
Изследователите го определят като изключително неординерна личност,
отличаваща се със склонност към художествени експерименти и със смел подход към професионалните предизвикателства.
В стенописите си художникът въвежда образи на български и славянски светци, поставя автопортрети и включва фигури на съвременници – жестове, които разчупват канона и свидетелстват за зараждащото се национално самочувствие. Паралелно със своята художествена дейност той активно подкрепя борбата за църковна и национална независимост, подпомага книгоиздаването и инициативите за създаване на български училища.
Имерсивната част на изложбата е допълнена от експозиция с оригинални произведения: икони, рисунки, копирки, писма, документи и ранни светски портрети. Сред акцентите са стенописи, които проследяват развитието на художника – от първите работи в параклиса „Св. Йоан Кръстител“ в Асеновград (1838) до монументалните му творби в манастира Великата Лавра на Света гора, създадени през 1851–1852 г., които често се определят като неговата „лебедова песен“.
Захари Зограф, „Лале“
Имерсивната изложба в „Квадрат 500“ не просто представя произведения на Захари Зограф – тя позволява на зрителя да влезе в тях, да се разходи из техните пространства, да почувства дъха на времето и да се докосне до погледа на художника, чийто дух и до днес продължава да вълнува.
Почитателите на изкуството ще могат да се потопят в нея до 30 януари догодина.
