Пол Сезан - (не)оцененият "баща" на модерното изкуство

Пол Сезан е френският художник, проправил пътя на направленията в изкуството кубизъм, фовизъм и абстрактен експресионизъм към XX. Макар творчеството му да получава заслуженото признание едва след неговата смърт, днес негови картини са изложени в едни от най-престижните галерии в света и се оценяват на десетки милиони долари. В чест на рождената дата на художника - 19 януари, аукционна къща Christie's предлага няколко неизвестни, но изключително интересни факта за живота и творбите му. Снимка: St. Petersburg, Hermitage

Израства с Емил Зола

Пол Сезан, чиито новаторски постимпресионистични картини проправят пътя на модернизма в XX век, е роден в Екс-ан-Прованс. В детството си е приятел на Емил Зола, който става най-известният френски писател от края на XIX век. Докато учат заедно в колежа "Бурбон" с още няколко свои приятели създават сплотена група, която наричат Les Insparables. Сезан защитава Зола от хулиганите в училищния двор и един ден писателят му се отблагодарява с кошница ябълки. Този момент оказва голямо влияние върху Сезан.

Така ябълката се превръща в негова любима тема.

Двамата продължават да се подкрепят до 1888 г., когато Зола го използва като вдъхновение за образа на провалилия се художник в романа си "L'Œuvre". Снимка: Musée d’Orsay

Трябвало е да се бори, за да стане художник

Бащата на Сезан първоначално не подкрепя артистичната кариера на сина си. Той искал той да учи право и да управлява семейната банка. След две години в юридическия факултет на университета в Екс-ан-Прованс Сезан се отказва. По това време Зола живее в Париж и го убеждава да се присъедини към общността на авангардните художници и писатели там. С подкрепата на майка си Сезан убеждава баща си да му позволи да замине за столицата, за да учи живопис. След като пристига в Париж, художникът кандидатства в Школата за изящни изкуства, но е отхвърлен. Започва да посещава курсове и в Atelier Suisse, но дори и там не е приет напълно. По-късно Камий Писаро си спомня, че житейските проучвания на Сезан

"предизвикват рев от смях от всички членове на училището".

По това време творецът е в своя "тъмен период", в който опитва да предаде романтични и класически теми. Неговите творби са отхвърляни година след година и той участва в известния Салон на отхвърлените през 1863 г. (изложение на творби, главно на импресионисти, които журито на реномирания Парижки салон на изкуствата отхвърля). Снимка: Musée d’Orsay

Разработва свой собствен метод за рисуване

Според едно интервю от края на 90-те години на XIX в. "идеалът за земно щастие" на Сезан е да създаде своя собствена belle formule, или "красив начин на рисуване". Макар да рисува в същата среда като импресионистите, той развива своя собствена уникална техника. В ранните си години той

използва палитра, за да нанася големи площи цвят

по плосък немодулиран начин. С напредването на кариерата си той добавя многократни малки паралелни или перпендикулярни мазки с боя в променящи се цветови градации,. Тази техника е сходна с тази на колегите му импресионисти, но не притежава тяхната импулсивност. Аналитичният подход на художника към живописта е още една стъпка встрани от импресионистите. След началото на Френско-пруската война Сезан напуска Париж и през 1886 г. заминава за Южна Франция. Там той започва да рисува пейзажи и да развива теорията си, че всичко в природата може да се сведе до първичната си геометрична форма - сфера, конус, куб или цилиндър. В нарисувания от него свят

ябълките са сфери, къщите - кубове,

а дърветата - комбинации от цилиндри. Композициите му са силно структурирани - с акцент върху геометричните форми. Тези форми често са леко размазани, което отразява начина, по който ги е изучавал от различни ъгли. Снимка: Musée d’Orsay

Мнозина го смятат за баща на модерното изкуство

В началото на кариерата си Сезан преминава през "тъмния си период" (1861-1870 г.). Творбите му от този период се характеризират не само с тъмните си палитри с драматични тонални контрасти, но и с дебелите слоеве пигмент, които предават емоции извън самия предмет. Тази техника, която

отразява психиката на художника,

както и тази на обекта. Чрез нея той „отваря вратата” за модерния експресионизъм. Аналитичният подход на Сезан, при който той идентифицира всичко, което вижда, с първичната му геометрична форма, и начинът, по който си играе с линейната перспектива и триизмерното пространство, поставят основите на кубизма на XX век. Творчеството му се превръща в мост между импресионизма от XIX в. и кубизма, фовизма, експресионизма, а по-късно и абстрактния експресионизъм от XX в. Снимка: Musée d’Orsay

След смъртта си Сезан получава институционално признание в цял свят.

През 1907 г. Пикасо, Брак и Матис се струпват, за да се възхищават на творбите на художника, изложени в Salon d’Automne. Това е едно от събитията, които привличат вниманието на публиката към творчеството на художника и вдъхновяват следващите вълни на авангарда. Оттогава

Сезан влиза в колекциите на най-известните институции

по света. В Музея за модерно изкуство се съхраняват част от впечатляващите му натюрморти. Колекцията на Музея Д'Орсе обхваща целия период на творчеството му, а галерия "Курто" притежава негови пейзажи. Фондация "Барнс" разполага с 69 творби на художника. Картините на Сезан са изключително търсени на пазара днес. "Bouilloire et fruits" (1888-1890) е продадена за 59 295 000 долара през 2019 г., а "L'Estaque aux toits rouges" (1883-1885) - за 55 320 000 долара. Неотдавна „La Montagne Sainte-Victoire” (1839-1906) достигна цена от 137 790 000 долара в аукционна къща Christie's.