Актьорът Ричард Бъртън, от чието рождение се навършват 100 години, е син на уелски миньор, чиято световна известност се дължи както на таланта му, така и на разгулния му личен живот.
Доказал се като един от най-добрите Шекспирови актьори, Бъртън се отличава с магнетично сценично присъствие и несравним глас, за който списание "Тайм" възкликва: "Той има толкова богат тембър, че може да придаде поетичен характер дори на рецепта за задушено заешко".
Актьорът сър Джон Гилгуд казва за Бъртън, че е можел да бъде артист от ранга на Лорънс Оливие, "но той беше много див и постоянно обграден от скандали, а в театралните среди това не се одобрява".
Кариерата на Ричард Бъртън е удивително нестабилна.
Той има цели седем номинации за награда "Оскар", но нито веднъж не печели статуетката и вероятно е най-известният британски актьор, който не получава званието "сър". Участва в над 40 филма, вариращи от класики като "Кой се страхува от Вирджиния Улф?" през мултимилионни блокбастъри като "Клеопатра" до множество провали, чиито заглавия едва ли някой помни.
Сър Джон Гилгуд, който за последно работи с Бъртън във филма "Вагнер" (1983), го определя като "роден актьор". "Той беше очарователен, с огромни умения. Избра доста луд начин да пропилее театралната си кариера, но очевидно стана много известен и световна фигура като филмова звезда. Беше добър към хората и много щедър", коментира Гилгуд, цитиран от БТА.
В началото на кариерата си Бъртън се хвали, че може да изпие литър коняк по време на театрално представление. "Той е комбинация от селянин и поет, известен с блестящите си разговори, изпълнени с цитати от Шекспир, пикантен хумор и самоиронично остроумие", пише в. "Ню Йорк таймс".
Когато навършва 50 години, Бъртън признава: "Всъщност
харесвам репутацията си на разглезен гений от уелските канавки,
пияница и женкар. Това е доста привлекателна представа".
Бъртън е роден като Ричард Дженкинс на 10 ноември 1925 г. Той е 12-о от 13 деца на алкохолизиран миньор в селце в Южен Уелс. Майка му умира, когато той е едва на две години, а семейството заема 10 лири, за да плати погребението, уточнява "Гардиън".
Пълничък и малко недодялан, до 10-годишна възраст той говори само уелски. На английски го учи учител на име Филип Бъртън, който става негов настойник и младият Ричард приема неговото фамилно име. Филип Бъртън научава момчето да говори добре, да държи нож и вилица и да изучава класиците. По-късно печели стипендия за Оксфордския университет, където изучава литература. Влиза в Кралските въздушни сили и служи като навигатор по време на Втората световна война. След уволнението си от армията, започва да играе в театъра и получава отлични рецензии. През 1949 г. Бъртън се жени за Сибил Уилямс, уелска актриса, с която има две дъщери.
Участва в редица забележителни роли в Кралския Шекспиров театър, а критиците определят неговия "Хамлет" като втори по значимост в историята след този на сър Джон Гилгуд. На Бродуей също играе в "Хамлет", но
повратната точка в кариерата му е мюзикълът "Камелот"
от 1960 г. Изпълнението му впечатлява 20th Century Fox, които го ангажират за филма "Клеопатра" с Елизабет Тейлър.
Скоро след първата му любовна сцена във филма с очарователната актриса, която по това време е омъжена за певеца Еди Фишър, се разпространяват слухове, че двойката има романс не само на снимачната площадка. Пресата в цял свят започва да пише за "Лиз и Дик – най-известната двойка в Холивуд". Двамата получават огромни хонорари и са на гребена на вълната, а Бъртън в този момент едва ли се сеща за въпроса, който Лорънс Оливие му е задал години по-рано: "Искаш да бъдеш известен или велик актьор?".
През 1963 г. Лиз и Дик се развеждат със своите половинки, а на 15 март 1964 г. сключват брак. Сватбата отеква дори в Държавния департамент, където председателят на комитета по имиграция иска САЩ да отменят визата на актьора, защото той "вреди на морала на младежта на нашата нация". Двойката живее разточително. Купува яхта за 500 000 щатски долара, а Бъртън глези съпругата си с диамант "Круп" (33 карата, 305 000 щатски долара) и
диамант "Картие" (69 карата, 1 милион щатски долара),
припомня "Ню Йорк таймс". Бракът им е толкова бурен, колкото и публичен, белязан от алкохолизма и любовните похождения на Бъртън. Двойката се развежда през 1974 г., но на 10 октомври 1975 г. се женят повторно в Ботсвана. Окончателният развод е през юли 1976 г.
По-късно Бъртън признава, че се чувства вечно свързан с Елизабет Тейлър: "Мога да бягам от нея хиляда години, но тя все пак ще си остане моето бейби. Нашата любов е толкова силна, че се изгаряме един друг". Двoйката играе заедно в 11 филмa между 1962 и 1972 г., най-запомнящият се от които е "Кой се страхува от Вирджиния Улф?" (1966). Той носи номинации за "Оскар" и на двамата за ролите им на пиещи и каращи се американски съпрузи. Тейлър получава престижната статуетка, а Бъртън - не.
Година по-късно звездното дуо снима "Укротяване на опърничивата" по Шекспир, под режисурата на Франко Дзефирели. Останалите им съвместни филми не блестят, но по-големият проблем е саморазрушителното пиянство на актьора
Актьорът спира да пие за известно време под благотворното въздействие на бившата манекенка Сюзан Хънт, за която се жени през 1976 г. Силни моменти в кариерата му са филмът "Еквус" (1977) и триумфалното завръщане в "Камелот" на Бродуей.
За зла участ, при едно от представленията на "Камелот", изпитвайки остра болка в гърба и врата,
Бъртън взима силни лекарства, които го карат да изглежда пиян на сцената,
и се налага да бъде заменен от дубльор.
По-късно актьорът преминава през операция на прешлените на врата, а през пролетта на 1983 г. се завръща на Бродуей в друга възродена постановка – "Частни животи" (Private Lives), в която отново си партнира с Елизабет Тейлър. И докато светските хроникьори се чудят дали ще има трети брак между звездите, Бъртън разрешава загадката, като се жени за Сали Хей.
Въпреки скованата си походка, той получава по-добри рецензии за "Частни животи" от Елизабет Тейлър, но критиците осъждат и двамата за фриволното размиване на границата между ролите им на сцената и бурната им връзка в миналото.
По това време актьорът снима "Вагнер" – филм за великия композитор, в който участват и тримата му идоли: Ралф Ричардсън, Джон Гилгуд и Лорънс Оливие.
Последната роля на Бъртън е в британската продукция "1984". Филмът е повод да даде последното си интервю, в което признава: "Нямам голяма физическа жизненост, откакто претърпях операция на врата, и съм по-наясно от преди с досадата от актьорството".
Ричард Бъртън умира на 5 август 1984 г. в Швейцария от мозъчен кръвоизлив. Две години по-рано той е признал, че не съжалява за пътя, по който е минал.
