В свят, в който всичко трябва да бъде “интересно”, “динамично” и “вълнуващо”, щастието се оказва не особено атрактивна концепция. Спокойствието не привлича гледания, не генерира заглавия, нито задържа вниманието в социалните мрежи. За разлика от него тревожността и напрежението сякаш са станали новият социално приемлив език. Те са модерни, дори желани — не защото хората обичат да страдат, а защото културата, в която живеем, ги възнаграждава.
Тревожността като социална валута
Снимка: tinybuddha
“Стресиран съм” се е превърнало в своеобразен символ на успеха. Хората често демонстрират натовареността си като доказателство, че са значими и продуктивни. Постове в Instagram за “изгаряне”, TikTok видеа с „анализи“ на паник атаки и мемета, които нормализират безсънието — тревожността вече не е само личен опит, а и културен продукт.
Според психолози това не е случайно. Модерният свят възнаграждава тези, които “не спират” — винаги заети, винаги бързащи, винаги “на ръба”. Спокойствието често се възприема като пасивност, а щастието — като наивност или лукс, достъпен само за някои.
Преди няколко десетилетия успехът се измерваше с постиженията. Днес – с натовареността. Ако нямаш време за почивка, значи си важен. Ако работиш по няколко проекта едновременно и не спиш, това звучи впечатляващо.
Тревожността се превърна в символ на амбиция. „Burnout“ стана част от модния речник, а фрази като „нямам време за нищо“ често се произнасят с гордост. Това е форма на социална валута – да си зает, да си изтощен, да си „на предела“.
Младите поколения, особено Gen Z, вече не крият своите кризи. Те ги споделят, анализират, превръщат ги в съдържание. В TikTok се появи дори жанр – „sad girl aesthetic“, където тревожността се представя като емоционална дълбочина. Проблемът е, че когато страданието се романтизира, губим разликата между уязвимост и идентичност, изградена върху болка.
Снимка: machronicle
Как медиите и социалните мрежи усилват модата на напрежението
Медиите играят ключова роля в това възприятие. “Драмата продава” не е просто клише, а бизнес модел. Алгоритмите на социалните мрежи също подклаждат тази динамика — съдържание, което предизвиква силни емоции като тревожност или гняв, се споделя по-бързо и стига до повече хора.
Според изследвания от MIT (2023), съдържание, което предизвиква тревожност или възмущение, има с до 70% по-голям шанс да бъде споделено.
С времето това формира културен навик: да очакваме постоянно напрежение, да живеем на високи обороти и да намираме странен комфорт в собственото си безпокойство. Така тревожността се превръща не просто в състояние, а в идентичност.
Снимка: Andrea Worthington
Защо щастието изглежда скучно
Щастието не е шумно. То не крещи от екрана и не се нуждае от драматичен разказ. То е тихо, стабилно и често — невидимо. И точно затова често бива подценявано.
В култура, която цени пикова емоция и постоянна новост, щастието изглежда „недостатъчно“. Но истината е, че то не е липса на драма — а избор да не се живее в постоянен хаос.
Да върнем стойността на спокойствието
Ако тревожността е станала модерна, то спокойствието може да се превърне в бунт. Все по-често млади хора търсят начини да се “изключат” — дигитални детокси, бавни ритуали, уикенди без екрани. Това не е слабост, а форма на съпротива срещу култура, която печели от нашето напрежение.
Истинската промяна започва, когато престанем да свързваме стойността си с това колко сме уморени или разтревожени. Щастието не е скучно — просто не е спектакъл.
