Въпреки че България е член на ЕС от почти 20 години, а от 3 месеца – и на еврозоната, българите нито се определят като европейци, нито се чувстват свързани с Европа. Това са изводите от проучване на „Тренд“, посветено на националната идентичност и култура в навечерието на националния празник 3 март.
Данните са категорични, че националната принадлежност доминира сред българите. Особено показателни са отговорите на въпроса „Вие лично като какъв се самоопределяте“. 83% от интервюираните отговарят „българин“. За „европеец“ се смятат едва 9% от хората у нас. Останалите отговори са още по-редки – „балканец“ избират 4%, а „гражданин на света“ – само 3%.
На въпрос „С кое се чувствате най-свързани“ 47% избират България, 30% – своя град или село, 12% – своя регион, а само 7% – Европа.
Според „Тренд“ местната идентичност е отчетливо по-изразена сред хората в по-малките населени места. Проучването сочи, че ключовите обединяващи фактори за българите са най-вече традициите (71%), историята (69%) и българският език (57%).
На въпроса дали българската идентичност и култура са застрашени, мнозинството от анкетираните посочват известна степен на риск – 60%. От тях 42% смятат, че културата е по-скоро под въпрос, а 18% – сериозно заплашена от изчезване.
В навечерието на 3 март 2/3 от българите споделят, че се чувстват свързани с българската култура по време на национални празници.
Мнозинството от анкетираните се чувстват най-близо до своята култура в семейството (54%) и чрез музиката, танците и фолклора (50%). Българите са оптимистично настроени относно бъдещето ѝ:
15% смятат, че ще бъде запазена и развита, а 37% вярват, че ще се адаптира към нови форми, но ще остане разпознаваема.
Скептиците са 19% – те смятат, че българската култура ще се загуби под влиянието на глобализацията, а 15% са на мнение, че тя ще оцелее само в малките общности.
Изследването е проведено в периода между 12 и 18 януари 2026 г. чрез пряко полу-стандартизирано интервю „лице в лице“ с таблет сред 1001 души на възраст над 18 години.
