Фалшифицирането на произведения на изкуството е престъпление, което е почти толкова старо, колкото и картините, украсяващи стените на музеите. Откриването на подправени творби е истинско предизвикателство. Поради тази причина експерти смятат, че до половината от пазара на произведения на изкуството може да е засегнат от фалшификати. Какви умове се крият зад най-прочутите имитации? Защо подбират именно тези картини и кой е най-прочутият фалшификатор на произведения на изкуството в историята? Разкриваме ви отговорите на всички тези интригуващи въпроси.
За най-успешният фалшификатор на произведения на изкуството в историята се смята Волфганг Белтраки. Германският художник и съпругата му в продължение на десетилетия мамят експертите по изкуство, като имитират стила на светила на XX век като Макс Ернст и Андре Дерен. В крайна сметка
фалшификатите на Белтраки му струват милиони долари
за възстановяване на щетите и шест години затвор, когато е заловен.
Хан ван Меегерен е холандски художник, който също е известен с невероятно точните си възстановки на шедьоврите на Йоханес Вермеер. Той подправя творби, които заблуждават дори най-проницателните ценители на изкуството. По ирония на съдбата славата му на фалшификатор засенчва собствените му творби.
„Друг фалшификатор е Ерик Хеборн. Професионалният му бизнес е като търговец на произведения на изкуството, който успешно продава фалшификати на пазарни експерти, считащи себе си за ценители. Той създава стотици творби, включително такива, които специалистите приписват на известни художници като Рембранд, Брьогел и Ван Дайк“, казва Гарет Флетчър, директор на отдел „Изкуство и технологии“ в Института по изкуствата на Сотбис. По думите му
много от творбите на фалшификатора продължават да са неоткрити -
част от публични и частни колекции.
Кой е най-фалшифицираният художник?
Според представители на Сотбис това е Салвадор Дали. Високото пазарно търсене и стойността на характерните за него произведения го превръщат в желана мишена за измамниците. Самият Дали също така размива границите на автентичността, като подписва празни литографии, които се попълват от други художници, и продава копията като оригинални творби. Подобни практики водят до спорове относно автентичността на някои творби, приписвани на Дали.
Кои са останалите творци, попаднали в полезрението на измамниците?
Пабло Пикасо
Пабло Пикасо прави революция в света на изкуството с новаторските си стилове и плодотворното си творчество. Славата му обаче го превръща и в основна мишена за фалшификаторите. Някои измамници дори твърдят, че представят духа на художника. Един от известните случаи е свързан със серия от картини, продадени през 70-те години на миналия век, които заблуждават както колекционерите, така и експертите по изкуство. Още приживе Пикасо е знаел за фалшификатите и се е шегувал: „Добрите художници копират, големите крадат“.
Винсент ван Гог
Неговите отличителни, емоционално натоварени мазки на четката са незабавно разпознаваеми, което ги прави също толкова изкушаващи за фалшификаторите. Предизвикателството при Ван Гог е, че стилът му се развива бързо, което затруднява установяването на автентичността. Така например музеят на Ван Гог прекара години в обсъждане на автентичността на картина преди да я обяви за фалшива.
Рембранд
Майсторството на Рембранд да владее светлината и сянката завладява света, а творбите му са желани от колекционерите в продължение на векове. За съжаление, това търсене е довело и до безброй фалшификати. Това обаче не е ново явление - някои от тях датират още от периода, когато е живял художникът. Работилницата му често произвеждала копия на негови творби (това била една от техниките, чрез които обучава учениците си). По-късно те били представяни за оригинали. Тънката граница между истинския Рембранд и убедителния фалшификат от години озадачава историците и експертите. Един от известните случаи е свързан с картината „Мъжът със златния шлем“, която някога е била приписвана на него, но по-късно е обявена за фалшификат.
Клод Моне
Клод Моне, бащата на импресионизма, е друг художник, чиито творби често са фалшифицирани. Популярността на артиста нараства през XX век, което води до рязко увеличаване на броя на репродукциите и неизбежно на фалшификатите. Един от най-известните случаи е свързан със серия от фалшиви картини на Моне, продадени през 80-те години на ХХ век от известен търговец на изкуство, което предизвиква международен скандал.
Амадео Модиляни
Амедео Модиляни, известен с издължените си фигури и меланхоличните си портрети, до голяма степен не е оценен, докато е жив. Въпреки това - посмъртният му възход го превръща в основна мишена за фалшификаторите. В един от скандалните случаи изложба в Италия трябва да бъде закрита, след като почти всички изложени творби са обявени за фалшификати.
Леонардо да Винчи
Леонардо да Винчи е създал някои от най-емблематичните образи в историята на изкуството. Очарованието да притежаваш негова творба или дори произведение от работилницата му е довело до дълга история на фалшификации. Някои от тези имитации са толкова убедителни, че са висели в престижни музеи в продължение на десетилетия преди да бъдат разкрити. Най-скорошният случай е свързан с предполагаема рисунка на Да Винчи, която се продава за милиони само за да бъде поставена под съмнение от експертите по-късно.
Йоханес Вермеер
Най-известният случай на фалшифициране на Вермеер е свързан с Хан ван Меегерен, който създава убедителни фалшификати на художника. Те успяват да заблудят много експерти. Случаят остава един от най-сензационните скандали с фалшификати на произведения на изкуството в историята.
Анри Матис
Анри Матис, известен с дръзкото използване на цветове и новаторските си композиции, също често е бил обект на фалшификации. Творбите му като „Танцът“ и „Охлювът“ се отличават с яркост и простота - качества, които ги правят привлекателни за измамниците. Един от най-значимите случаи на фалшифициране е свързан с картина на Матис, продадена от реномирана галерия, която по-късно се оказва подправена.
Густав Климт
Густав Климт, популярен с богато украсените си картини като „Целувката“, е друг художник, чиито творби често се фалшифицират. Сложните му шарки е трудно да бъдат възпроизведени, но търсенето на неговото изкуство е накарало мнозина да опитат. Един от най-известните случаи, свързани с творби на художника, е продажбата на няколко неистински картини на неподозиращи колекционери.
Кой е най-скъпият фалшификат на произведение на изкуството?
Вече закритата галерия със седалище в Ню Йорк – Knoedler, закупува и продава редица фалшиви картини в продължение на осем години. Една от тях е на Марк Ротко, която бива продадена за 17 милиона долара, съобщават от Austin Galleries. Случаят е част от мащабна схема за фалшифициране, която разтревожи света на изкуството и доведе до загуби за колекционерите, оценявани на колосалните 80 милиона долара.
Възстановяване на автентични произведения на изкуството
Има и случаи, в които произведения на изкуството, първоначално отхвърлени като фалшификати, впоследствие са идентифицирани като истински. Това подчертава сложния характер на удостоверяването на автентичността на изкуството. Един от забележителните примери е случаят с La Bella Principessa, приписвана на Леонардо да Винчи. Някога тя е била купена за едва 21 800 щатски долара, а по-късно чрез научен анализ е разкрита като потенциална автентична творба на да Винчи. Днес тя се оценява на над 100 милиона щатски долара. Подобни грешки се случват и с творби на Ван Гог. Забележителен пример е картината „Залез в Монмажур“. Тази творба дълго време е била в частни колекции и дори веднъж е била отхвърлена от Музея на Ван Гог като неавтентична. След задълбочени изследвания обаче тя най-накрая е потвърдена като истинска творба.
