Някога инките са го наричали „сълзите на слънцето“, а и до днес златото остава един от най-високо ценените метали. Откривано в артефакти на култури по целия свят, то е предизвиквало огромен интерес, толкова силен, че е довело до упадъка на цели цивилизаци.
Търсено заради своята неповторима яркост и рядкост, златото продължава да бъде в основата на нашето богатство и икономики. Неговата ковкост и бляскав цвят са пленявали творците през хилядолетията, превръщайки го в траен символ на красота и величие.
Снимка: Andrew Bertram
От древногръцкия мит за златното руно до легендата за Елдорадо - „златният град“ или „златният човек“ - разказите за златото са устояли на времето, превръщайки го в могъщ символ на власт, свещена сила и изобилие. В християнската традиция златото носи духовна тежест и става символ на Коледа, напомняйки ни за Рождество Христово и даровете, поднесени на младенеца Христос.
Нека се потопим в богатата история на златото в изкуството - материал, изпълнен със символика и смисъл, който вдъхновява човечеството от векове.
Някъде там отдавна между реките Тигър и Ефрат до Азиатска Турция
Снимка: Minted in Lydia (now in modern Turkey)
Запомнили ли сте със сигурност от часовете по история, че народите, обитавали първите цивилизации в Месопотамия, са вярвали, че златото притежава магически свойства. Затова често се използвало като
талисман за живите или било погребвано заедно с мъртвите, за да ги съпровожда в отвъдното.
Например, в Древен Египет златото било известно като „плътта на боговете“. То се използвало както за предмети от ежедневието, така и за церемониални ритуали.
По времето на управлението на Крез - последният цар на Лидия в Мала Азия (560–546 пр.н.е.) - златните монети започват да се използват като форма на стандартизирана валута. Според легендата, лидийското злато произхождало от реката, в която се изкъпал цар Мидас, за да се освободи от проклятието си да превръща всичко, до което се докосне, в злато.
От византийско до златните листове
Снимка: Haggadah for Passover (the 'Golden Haggadah')
По време на Византийската империя и в ранните векове на християнството златото често символизира божествената светлина, олицетворявайки невидимия духовен свят. Както дбрре знаем, То озарява фоновете на икони, мозайки, триптихи и архитектурни елементи - красоти, които и до днес блестят в различните видове църковни храмове около нас.
По-късно, през раннохристиянската и средновековната епоха, златните листове често украсявали илюстрованите ръкописи, придавайки им блясък и стойност. Тази традиция се среща както в европейското изкуство, така и в украсата на ислямските ръкописи. Ярък пример е ,,Golden Haggadah“ (ок. 1320–1330 г.) - луксозно произведение с 56 миниатюри, което разказва за Пасхалния текст. Историците смятат, че тя е била собственост на богато еврейско семейство в Испания през XIV век.
Персийска, индийска и моголска миниатюра
Снимка: MeMeraki
В различните ислямски империи има богати традиции в използването на златен цвят в придворната живопис. Кралското покровителство довежда до появата на „миниатюрата“ - начин на рисуване, който се среща в историята на персийското, моголското и индийското изкуство.
Тъй като ислямските закони забраняват изобразяването на човешки и божествени фигури, художниците се посвещават на развитието на калиграфията и украсяват произведенията си с изящни детайли, вдъхновени от геометрични форми и природни мотиви.
Особено голям разцвет този изящен жанр преживява по времето на моголския император Акбар (1542–1605), който подпомага синтеза и утвърждаването на индо-персийската художествена култура,
в центъра на която стоят тези фини произведения, обсипани със златни листенца.
Златото украсява тези старателно изработени творби, като осветява текста, подчертава архитектурни детайли, доспехи и облекло, както и декоративните рамки. Занаятчиите приготвяли боя от фино стрито злато, която нанасяли върху специален вид пергаментова хартия.
През XVIII век моголският двор изпада в упадък, което води до намаляване на производството на тези изящни произведения в кралските работилници. С разрастването на британския колониализъм и господството на Източноиндийската компания, голяма част от моголските творби били разграбени или пренесени в Европа.
Средновековна и Ренесансова Италия
Снимка: The National Gallery, London
В края на Средновековието и по време на Ренесанса в Италия, особено през XIII и XIV век, художниците използват големи количества златни листове в своите картини. Тъй като Църквата е най-важният покровител на изкуствата, търсенето на религиозни и божествени сюжети създава идеален контекст за използването на златото - пигмент, който символизира небесна светлина или Светия дух.
Златното листо намира широко приложение: използвано е за изобразяване на архитектурна среда, ореоли на свети фигури, както и за позлатяване на пана и олтарни картини. Сред художниците, прилагащи тази техника, са Джото ди Бондоне, Дучо, Фра Анджелико и Чимабуе.
Създаването на такива златни пана е сложен и дълъг процес, включващ множество занаятчии. За нанасяне на тънките златни листове върху дървени повърхности се използва специална техника,
аречена „водно позлатяване“, след което повърхността се полира до блясък.
В една от изящните творби на Алесо Балдовинети (ок. 1426–1499) златната рокля и ленената коса на женската фигура са подчертани с истинско злато, използвано в украсата на рамката.
Модерни времена
Снимка: Neue Galerie New York
През 1907 г. художникът символист Густав Климт (1862–1918) завършва портрета на Адел Блох-Бауер, превръщайки я в една от най-емблематичните фигури в изкуството на XX век. Създаден по време на т.нар. „златна фаза“ на Климт, портретът се счита за израз на възхищение и благоговение.
Манията на Климт по златото продължава близо десетилетие и се проявява в началото на ХХ век. Повлияни от класическото, византийското и ренесансовото изкуство, златните творби на Климт отдават почит на много векове от историята на изкуството, в които златните листове са често използван пигмент. Но творбите му въвеждат и авангарден виенски стил, който препраща към движението „Изкуства и занаяти“ във Великобритания, както и към появата на Art Nouveau (или Jugendstil, както се нарича в Германия и Австрия).
Снимка: Siren
Сред най-ярките примери в съвременното изкуство са „Златната Мерилин Монро“ на Анди Уорхол, която изследва славата и повърхността на попкултурата. Също и Деймиън Хърст и Джеф Кунс, които използват златото, за да коментират богатството и излишъка и Юън Дейвид Ийсън, който прилага златото върху градски пейзажи, предизвиквайки традиционните представи за свещеното. На последно място, но не по важност, е Марк Куин, чиито златни скулптури на Кейт Мос изследват връзката между знаменитостта и духовността с провокативен привкус.