Вместо да прекарваме време с приятелите си и да споделяме живота заедно, все по-често просто им докладваме какво се е случило, от последната ни среща насам.
Планираме срещи седмици напред. Изпращаме съобщения като: „Нямам търпение да наваксаме!“. След това всеки се връща към забързаните си графици, ангажименти и безкрайните грижи за себе си – тренировки, рутинни процедури, списъци със задачи. Живеем с мисълта, че „скоро ще наваксаме“. Но това наваксване все повече прилича на отчет, а не на приятелство.
В студентските години приятелствата изглеждат по-различно. Прекарваме време заедно – на лекции, вкъщи, на партита. Спонтанност. Споделеност. На следващата сутрин се обаждаме, за да обсъдим предната вечер, в която обичайно сме участвали всички. Но с навлизането в „сериозния живот“ и в работната среда приоритетите се променят. Рутината измества спонтанността.
Така се появява понятието „catch-up culture“ – културата на постоянно наваксване.
Снимка: Eva Bee
Писателката Мишел Елман определя това като „хамстерско колело от срещи, на които преповтаряме живота си, но рядко преживяваме нещо заедно“. Разговорите се превръщат в повторение на информация от последната ни среща. Приятелството остава в стоп-кадър.
Социалните мрежи допринасят за илюзията, че знаем какво се случва с другите. Знаем кой къде е бил, какво е ял, кога е тренирал. Но това не е реална близост. Така губим малките детайли – неща като: „Как мина срещата ти?“ или „Кого видя днес на път за вкъщи?“.
Наваксване ≠ Свързване
Много хора описват социалния си живот като поредица от вечери, чиито единствен фокус е да „надградим“ последната среща с нещо ново. Всеки търси тема, история, новина. Ако няма такава – неловко е. Това кара приятелството да се усеща като поддържане на статут, а не като истинска връзка. Усеща се сякаш проверяваме дали все още сме приятели, вместо да бъдем приятели.
Снимка: iStock
Психолози посочват, че
са нужни около 90 часа качествено прекарано време, за да се изгради истинско приятелство.
Това не означава само да седнем на маса и да обменим „новини“, а да живеем всеки момент – да гледаме филм, да пазаруваме заедно, да правим нещо ново, да споделяме малките, обикновени часове от живота.
Наред с това, съвременната култура поставя романтичните връзки и кариерата в центъра на зрелия живот, а приятелствата – в периферията. Успехът често се измерва чрез собствен дом, партньор, стабилна работа. Но в този процес губим общността – губим хората.
Някои започват да търсят решения:
• срещи, основани на споделени дейности, не само на разговори
• кратки гласови съобщения вместо дълги периоди на мълчание
• време, прекарано заедно, не само „за наваксване“
Понякога, за да се измъкнем от културата на наваксването, трябва да престанем да „планираме приятелства“ и просто да присъстваме. Да си позволим време, което не е продуктивно, не е за показ и не стои красиво в Instagram.
