Преди двадесет години Дейвид Франкел представи екранизацията на бестселъра на Лорън Вайсбергер „Дяволът носи Прада“, който многократно е определян от критиците като един от най-добрите филми, правени някога за света на модата. С безупречната си актьорска игра, въздействащо музикално оформление, отлично балансиран сценарий, съчетаващ по умел начин комедийни елементи и сериозни теми, както и впечатляващите костюми, дело на едни от най-големите дизайнери на нашия век, лентата се превърна в истински попкултурен феномен през годините. Днес по кината в страната излиза и неговото продължение, отново под режисурата на Франкел. След дълги преговори той успява да събере отново звездния актьорски състав от оригинала – Мерил Стрийп, Ан Хатауей, Стенли Тучи и Емили Блънт – за да ни отведе отново по бляскавите модни подиуми и да припомни влиянието на тази многомилиардна индустрия.
Снимка: 20th Century Studios
Като голяма почитателка на адаптацията, която знае всяка реплика наизуст, очаквах с голямо нетърпение премиерата на „Дяволът носи Прада 2“ и искрено се надявах да не изляза от киносалона разочарована. Вълнението, което все още прелива в мен от вчера насам, и желанието да го гледам отново ме карат да смятам, че екипът е свършил работата си повече от добре. Мисля, че никога досега не бях попадала на толкова добре реализирано продължение, съчетаващо умело препратки към първата част и актуални теми от модния и журналистическия свят днес. Новата продукция ми припомни онзи „стремеж към съвършенство“, който ме спечели още от първите сцени в оригинала и ме накара години наред отново и отново да искам да откривам защо „всички искат да бъдат“ като редакторския екип от професионалисти в списание Runway.
„Дяволът носи Прада 2“ ни представя живота на амбициозната журналистка Анди Сакс 20 години след първата ѝ среща с безкомпромисната главна редакторка Миранда Прийстли (Мерил Стрийп), амбициозната ѝ асистентка Емили Чарлтън (Емили Блънт) и модния директор Найджъл (Стенли Тучи). След като губи настоящата си работа в популярен вестник само с един есемес, тя получава неочаквано предложение от самия Ърв Равиц (Тайлър Фелдман) да се върне в „Runway“ и да стане новият редактор на рубриката „Специални материали“, с мисия да защити репутацията на модната библия.
Снимка: 20th Century Studios
Първата част е доста по-динамична от втората, като фокусът и на двата филма е върху промените в журналистиката и модата в епохата на нашия все по-дигитализиращ се свят, което поставя множество въпроси за бъдещето и очакванията ни като консуматори на съдържание. Вече много по-уверена и стилна, Анди се завръща в модния свят, за да покаже отново, че с упоритост и постоянство няма невъзможни неща. Проследявайки комуникацията ѝ със старите ѝ колеги и на фона на многобройните препратки към оригинала в сюжетната линия, усещането е като среща със стар приятел, когото не си виждал отдавна. Нещо, което все по-често ни липсва в различните продължения, където наблюдаваме неубедително или напълно различно поведение на основните герои спрямо първите им стъпки, което бързо ни кара да изключим телевизора.
В „Дяволът носи Прада 2“ всяка реплика, звук и визия ми се струват на мястото си. Сцената, която най-силно ме впечатли, може би е срещата на Миранда Прийстли с двете ѝ бивши асистентки - както ги наричат, „Емилитата“. В нея наблюдаваме сблъсъка на три професионалистки с коренно различни характери, които в преследването на върха в професиите си все по-трудно успяват да си дадат реална самооценка и да видят реалността такава, каквато е - с всички нейни тъмни очертания.
„Емили, ти си търговец, не си визионер“
- тази реплика на Миранда се запечата задълго в съзнанието ми. Тя ме накара да се замисля колко малко хора днес биха си позволили да бъдат толкова откровени, напълно осъзнавайки, че могат да наранят егото на човека, стоящ срещу тях...И колко още по-малко може би ще стават с увеличаването на филтрите в социалните мрежи и цензурата в медийното пространство.
„Бъдещето се втурва към нас като лава в Помпей“
- казва главната редакторка, наблюдавайки как властта ѝ постепенно се изплъзва пред очите ѝ, докато тя се опитва по всякакъв начин да запази класата на списанието, за което работи от години. Образът на Мерил Стрийп, често сравняван с Ана Уинтур - бившата главна редакторка на Vogue, определено преживява своеобразен катарзис в продължението, което според мен ще я направи още по-симпатична за почитателите на филма. Може би това, което ми липсваше като зрител, е малко повече предистория за нейното минало или повече детайли около автобиографичната книга, която Анди иска да напише за нея. Но кой знае - може би това ще видим в следващо продължение.
Снимка: 20th Century Studios
Дейвид Франкел, работейки отново заедно с композитора Теодор Шапиро, изграждат атмосфера, изпълнена с носталгия и естетика, която те кара да не откъсваш поглед през цялото време с усмивка на лице. Въпреки че долових много разлики в сравнение със заснемането на оригинала, продължението по никакъв начин не отстъпва по блясък, тоалети и красиви пейзажи на първата част - дори по мое мнение качеството му ги надминава. Екипът на „Дяволът носи Прада“ за пореден път доказва, че са крале на модната филмова сцена и знаят добре как да накарат и най-непознаващия тази индустрия човек да иска да научи повече за това кой е Масимо Кортелени, Маноло Бланик, Кристиан Диор и Донатела Версаче. Ако трябва да определя с няколко думи продължението, бих казала – отрезвяващо, носталгично,
модно пътуване, което ни напомня, че най-важното е да бъдем заедно, макар и несъвършени.
„И това е всичко“ от мен - поне до петък, 1 май, когато ще ви издам още подробности и ще ви представя едни от най-интересните визии от двата филма. А сега не чакайте дълго - облечете най-хубавите си дрехи за премиерните прожекции и тръгвайте към киносалоните, преди билетите за премиерните прожекции да са свършили.
