Днес, 12 декември, светът отбелязва 110 години от рождението на Франк Синатра – изпълнител, чиито песни промениха завинаги звученето на 20-ти век. Култова личност в джаз музиката, символ на изисканата елегантност и една от най-влиятелните фигури в американската поп култура, така може да се опише Синатра, чийто принос остава непреходен и след десетилетия.
Неговото музикално наследство продължава да звучи като фон на различни специални поводи – рождени дни, сватби, но особено в онези моменти, когато светът ни се иска да бъде по-вълшебен и романтичен. В деня на неговия рожден ден си спомняме за живота и постиженията на един изпълнител, който вечно ще остане в сърцата ни със своето творчество.
Снимка: USA Today
Между живота и смъртта се ражда музиката
Франк Албърт Синатра е роден на 12 декември 1915 г. в Хобокън, Ню Джърси. Той е единственото дете на италианските емигранти Доли Гарвента от Генуа и Антонино Синатра, който е сицилианец и бивш боксьор. Раждането на малкия Синатра било тежко и извършено с помощта на форцепс, което оставило белези по лицето му за цял живот. Той дълго време бил между живота и смъртта, но оцелял благодарение на баба си, която го съживила с ледена вода.
Франк израства в католическо семейство, като цялото му детство преминава между множество операции и борба с акне, които оформят възприятието му за себе си. Според различни биографии майка му, Доли, била амбициозна и влиятелна жена в общността, работеща като акушерка. Баща му, Антонино, бил неграмотен бивш боксьор и пожарникар, който настоявал синът му да получи добро образование и да стане инженер. Въпреки това младият Франк прекарвал повече време в семейната кръчма, където понякога пеел песни на клиентите срещу малко джобни.
Снимка: Facebook
Още като дете той се влюбил в музиката и големите джаз изпълнители, като любимец му бил Бинг Кросби. Синатра сменил две училища, но бил изключен заради „буйственост“ и не успял да завърши гимназия. По-късно се опитал да учи бизнес, тъй като майка му настоявала, но основно работел като куриер и в корабостроителница, а през свободното си време пеел в местните клубове и по радиостанциите. За да подобри гласа си, той дори взимал уроци по елокуция, като именно по време на тях за първи път бил забелязан впечатляващият му вокален диапазон.
Възходите и паденията на един джаз любител
Синатра започва да пее още като тийнейджър и, без да може да разчита ноти, се доверявал единствено на слуха си. Големият му пробив идва през 1935 г., когато се присъединява към групата 3 Flashes. Именно с тях печели шоуто „Major Bowes Amateur Hour“ и получава шестмесечен договор за турне в САЩ. Въпреки че първоначално става част от вокалната банда, защото има кола, Синатра бързо е приет заради таланта си и се превръща в център на вниманието. През 1939 г. той записва първата си самостоятелна песен и много скоро след това е забелязан от тромпетиста Хари Джеймс. С него Франк записва първите си комерсиални сингли, които обаче не постигат голям успех, и това го тласка да се присъедини към оркестъра на Томи Дорси.
Снимка: Sid Avery
Точно това решение се оказва ключово за живота и кариерата на Синатра. Той бързо става главен вокалист в оркестъра и с тях записва над 40 песни, сред които и известната „I'll Never Smile Again“. Именно в групата на Дорси музикантът осъзнава, че има потенциал за солова кариера и започва да вярва, че е време да се отдели. След дълги и сложни финансови преговори, както и с намеса на мафията, Синатра напуска оркестъра през 1942 г., взимайки със себе си и бъдещия си композитор Аксел Стордал.
Началото на 40-те години на 20-ти век превръщат джаз изпълнителя в национален феномен.
Хиляди фенки започват да романтизират неговия образ, „припадат“ по него, пишат му писма, създават му фенклубове и дори му крадат вратовръзките. Паралелно с това Синатра започва своята успешна солова кариера и подписва с Columbia Records, благодарение на която създава хитовете „You'll Never Know“, „Close to You“ и „White Christmas“.
След войната популярността на Синатра започва да избледнява. Пресата го атакува заради предполагаеми връзки с мафията, извънбрачната му връзка с Ава Гарднър и проблемите в семейството му. Гласът му отслабва, получава хеморагия на гласните струни и отменя участията си. Концертите му претърпяват неуспех и музикантът събира едва 150 души публика, поради което Columbia Records спират да вярват в него и го освобождават през 1952 г. Започва тежък период за Синатра, той потъва в дългове и лични проблеми, и всички смятат, че с кариерата му е свършено.
Снимка: Shutterstock
Всичко се променя през 1953 г. с участието му във филма „From Here to Eternity“, което му носи „Оскар“ и уважението на индустрията. Франк подписва договор с Capitol Records и започва своето сътрудничество с композитора Нелсън Ридъл. Това музикално дуо ражда хитове като „I've Got the World on a String“, както и албумите „Songs for Young Lovers“ и „Swing Easy“. Така в средата на 50-те и 60-те години Синатра прави едно от най-култовите завръщания на музикалната сцена.
Професия на два фронта
Франк Синатра започва филмовата си кариера през 40-те години, изигравайки малки роли в различни музикални продукции. Постепенно получава по-големи възможности, особено след блестящото си представяне в „Anchors Aweigh“ през 1945 г. В тези години той се фокусира върху музикалната си кариера, но също така участва и в мюзикъли и комедии.
В началото на 50-те той претърпява спад не само в певческата, но и в актьорската си кариера. Всичко се променя обаче, когато Синатра участва в гореспоменатия филм „From Here to Eternity“, който му носи одобрението на критиците. Последват някои от най-силните му продукции, като „The Man with the Golden Arm“, „High Society“ и „Pal Joey“. Именно тези филми го превръщат не само в култова личност в джаз културата, но и в значима кино звезда.
Снимка: Britannica
През 60-те Синатра разгръща професионалния си диапазон и участва в легендарния „Ocean's 11“ и политическия трилър „The Manchurian Candidate“. Освен в киното, Франк се изявява и в множество телевизионни формати.
