Вписал името си в историята на Холивуд като икона и от двете страни на камерата, Клинт Истууд се превърна във величествена фигура, на която всеки актьор и режисьор би искал да подражава, макар че малцина ще се доближат до него.
Истууд не се задоволява само с ролята си на емблематична звезда в безброй класически филми, а в началото на 70-те години на миналия век започва да се занимава с режисура и
създава 40 филма и печели четири награди „Оскар“.
Той е една от най-незабравимите звезди на индустрията и едновременно с това един от най-успелите творци и всеки, който мечтае да успее в киното, би убил, за да постигне дори част от неговите постижения.
Той обаче не се изкачва стремително към върха, тъй като в седем от първите си девет филма не е участвал и едва когато в края на 50-те години на миналия век получава ролята на Роуди Йейтс в „Rawhide“, най-накрая започва да чувства, че е успял.
Снимка: Getty Images
Разбира се, именно „For a Fistful of Dollars“ („За шепа долари“) на Серджо Леоне го превръща в кинозвезда, но десетилетие преди това Истууд има колеблива кариера.
По повод днешния му 95-и рожден ден си припомняме житейския път на тази кинолегенда.
1930-те
Клинт Истууд е роден на 31 май 1930 г. в Сан Франциско и е кръстен на баща си Клинтън. С тегло от почти 5 килограма сестрите в болницата го наричат Самсон. В началото на живота му има много трудности, тъй като по време на депресията семейството непрекъснато се мести в търсене на работа и Истууд посещава осем различни гимназии. В крайна сметка се установяват в Оукланд.
Снимка: Warner Bros.
1940-те
Като тийнейджър Клинт учи в техническата гимназия в Оукланд, след като е изключен от гимназията в Пиемонт. Преместването води до първия му опит в актьорското майсторство и
изглежда, че бъдещата икона не харесва много дисциплината.
Младежът обаче обичал да свири на джаз пиано и възнамерявал да се реализира като музикант. Не е ясно дали се е дипломирал, но Клинт планирал да учи в Сиатълския университет.
Снимка: Getty Images
1950-те
Вместо това Истууд избира да започне работа. Той е бил пожарникар, камериер и е работил в магазин за хранителни стоки, наред с други неща. Но Корейската война прекъсва работата на Клинт от 9 до 5 и всъщност го прави участник във войната. Войникът служи като инструктор по плуване във Форт Орд в Северна Калифорния.
Истууд обаче се е сблъсквал със смъртта по време на войната.
На борда на бомбардировач самолетът му изчерпва горивото си и се разбива във водите, обитавани от акули, край Пойнт Рейес, Калифорния. Той оцелява след удара и успява да преплува няколко мили до брега.
След това Истуд се жени за модела на бански костюми Маги Джонсън. Двамата се запознават на среща на сляпо и сключват брак шест месеца по-късно. Двойката се разделя през 1975 г. и се развежда през 1984 г.
Снимка: TCM
След уволнението си след войната Истууд посещава Градския колеж в Лос Анджелис и се увлича по актьорите. Той се явява на пробни снимки в Universal и сключва договор. Сред първите му роли са „Revenge of the Creature“ и „Francis in the Navy“.
Разбира се, големият пробив на Клинт идва през 1958 г. Той получава ролята на Роуди Йейтс в „Rawhide“ и получава невероятните 750 долара на седмица.
1960-те
„Rawhide“ принуждава Клинт да работи шест дни в седмицата на 12-часови смени. Това е изтощителна работа и той никога не се увлича по тази роля. „В „Rawhide“ ми омръзна да играя традиционната бяла шапка. Героят, който целува старите дами и кучетата и е мил с всички“.
Участието му в „Mr. Ed“ през 1962 г. трябва да е било особено неприятно.
Въпреки това сериалът дава на Истууд тласък на бъдещето му.
Носителят на „Оскар“ режисира няколко трейлъра, но продуцентите се въздържат от многобройните му молби да режисира цял епизод.
Снимка: Shutterstock
Неизбежно рейтингът спада и шоуто е отменено в средата на сезон 1965-66 г. Истууд все пак получава остатъка от седмичната си заплата от 119 000 долара, а най-доброто тепърва предстои.
Серджо Леоне започва трилогията си „Мъж без име“ и останалото е история. Въпреки че режисьорът се е надявал на звезди като Хенри Фонда или Чарлс Бронсън, но според Джон Фар нискобюджетната лента не е можела да си позволи астьори от А-листа.
Тогава Леоне се обръща към колегата си от „Rawhide“ Истууд. Съдбата повелява, че Ерик Флеминг отказва ролята и скоро след това умира. Така че след препоръка от Ричард Харисън Истууд влиза в ролята, а еднократната сума от 15 000 долара е достатъчна.
Клинт най-накрая получава възможността да изиграе ролята, за която копнее.
„Исках да я изиграя с пестеливост на думите и да създам цялото това усещане чрез отношение и движение. Беше точно такъв герой, какъвто си представях от дълго време, да запазя мистерията и да намекна за случилото се в миналото. Ролята се появи след разочарованието от това, че толкова дълго време правих „Rawhide“. Чувствах, че колкото по-малко говори героят, толкова по-силен става и толкова повече израства във въображението на публиката“.
Снимка: Metro-Goldwyn-Mayer Inc.
Все пак Истууд приключва снимките без особени очаквания. Той се прибира у дома, а след това вниманието му привлича статия на Variety за филм, наречен „Per un Pugno di Dollari“. Филмът получава признание в Рим и Неапол, но Клинт не прави асоциация.
Името „For a Fistful of Dollars“ на английски език, и това, че Серджо Леоне променя името си на Боб Робъртсън в надписите, не помага. Последвали още публикации в пресата, но Истууд не направил връзката, докато Леоне не се обадил да направят продължението, според Деймън Уайз от „Индипендънт“.
От друга страна, американската критика първоначално не била съгласна с филма. Финансовата възвръщаемост говори за обратното и
третият филм всъщност генерира най-много приходи - 8 млн. долара.
На свой ред италианският режисьор моли за четвърто сътрудничество, но Истууд отказва участието си в „Имало едно време на Запад“.
По-късно двамата се сдобряват, но неочакваната печалба позволява на Истууд да се занимава с продуциране и режисура. Първият филм на Malpaso Productions е „Hang 'em High“ и носи на актьора/режисьор 400 000 долара и 25% от приходите.
След това се появява „Coogan's Bluff“, а Истууд закрива 60-те години с единствения си мюзикъл. „Paint Your Wagon“ се проваля в боксофиса, но печели номинация за наградата „Златен глобус“ за най-добър филм - мюзикъл или комедия.
Снимка: Creative Commons
1970-те и 80-те
През 70-те и 80-те години на ХХ век Истууд разширява репертоара си с роли във филми като „Dirty Harry“ (1971 г.), където представя култовия персонаж на инспектор Хари Калахан, и „Escape from Alcatraz“ (1979 г.).
През 1971 г. Клинт Истууд прави още една крачка напред, като се впуска в режисурата с дебютния си филм „Play Misty for Me“. Този психологически трилър демонстрира не само актьорските му умения, но също така и
усета му за разказване на истории зад камерата.
Филмът е добре приет от критиката и в търговската мрежа, като поставя началото на една забележителна режисьорска кариера.
През годините Клинт Истууд е режисирал многобройни филми, оценени от критиката, много от които са се превърнали във вечни класики. От суровата криминална драма „Dirty Harry“ до прочувствения военен епос „Letters from Iwo Jima“, Истууд е доказал своята гъвкавост и способност да се справя с различни жанрове с финес. Режисьорският му стил често набляга на силното развитие на героите, завладяващите разкази и провокиращите размисъл теми.
Във филма „Dirty Harry“; Снимка: Warner Bros.
Влиянието на Клинт Истууд върху киното
Постиженията на Клинт Истууд като режисьор са признати от филмовата индустрия с множество награди „Оскар“. През 1992 г. той печели първия си „Оскар“ за най-добър режисьор и най-добър филм за уестърн драмата „Unforgiven“. Този новаторски филм не само демонстрира режисьорските умения на Истууд, но също така отправя предизвикателство към традиционните уестърн стереотипи, с което си спечелва одобрението на критиката.
Истууд продължава победната си серия на „Оскарите“ с филма си от 2004 г. „Million Dollar Baby“. Емоционалната спортна драма му носи още две награди „Оскар“ за най-добър режисьор и най-добър филм. С тази победа Истууд става
един от малкото хора в историята, които печелят два последователни „Оскара“ за най-добър режисьор.
Влиянието на Клинт Истууд върху киното се простира отвъд собственото му творчество. Като наставник и вдъхновител на бъдещите режисьори, той проправя пътя на следващите поколения както в актьорското майсторство, така и в режисурата. Много актьори са го посочвали като фактор, оказал влияние върху кариерата им, а редица режисьори са оценявали способността му да преминава безпроблемно между работата пред и зад камерата.
Снимка: Warner Bros.
В допълнение към артистичния си принос, Клинт Истууд играе влиятелна роля в обществото като публична личност, която използва платформата си за решаване на важни социални проблеми. Филми като „Гран Торино“ и „Американски снайперист“ разглеждат теми като расизъм, насилие и патриотизъм, като предизвикват разговори и провокират размисъл сред публиката по целия свят.
В заключение, кариерният път на Клинт Истууд от актьор до режисьор е забележителен. Със своето наследство, което обхваща емблематични роли и признати от критиката режисури, Истууд е оставил незаличима следа в света на киното. Неговата отдаденост на разказването на истории, гъвкавост и способност да се развива като артист продължават да вдъхновяват и завладяват публиката по целия свят.
