Kултовият режисьор Мартин Скорсезе празнува своя 83-ти рожден ден. Това е чудесен повод да се запознаем малко повече с живота и творчеството на един от най-влиятелните режисьори в света. От страдащото от астма дете, което прекарва часове пред големия екран, до култовия създател на шедьоври като ,,Шофьор на такси‘‘ и ,,Добри момчета‘‘.
Скорсезе доказва, че киното не е просто професия, то е призвание и начин, чрез който можеш да разбереш по-добре човешките емоции, конфликти и страсти. На 17 ноември отбелязваме не само рождения ден на великия режисьор, но и наследството на един творец, чийто свят се намира между призмата на филмовата лента и реалността.
Снимка: OSV News/ Fox Nation
Киното като спасение и отдушник за едно дете
Мартин Скорсезе е роден в „Куинс”, Ню Йорк, но израства в „Малката Италия” – квартал, който играе голяма роля в оформянето на светогледа му за света на филмите. Родителите му - Катрин и Чарлз, работят едновременно в шивашката индустрия в Манхатън, както и като актьори. Интересен факт за фамилията на Скорсезе е, че и четиримата му баби и дядовци са емигранти от Сицилия, а
истинската им фамилия била променена поради граматическа грешка от Scozzese на Scorsese.
Прочутият режисьор страдал от астма като дете и не можел да играе безгрижно с приятелите си навън, затова и цялото му детство преминало в киносалоните. Родителите му го водели най-редовно на всякакви филмови прожекции, което неизбежно довело до това малкият Скорсезе да развие интерес към седмото изкуство. Още като дете той се възхищавал на режисьорите Пауъл и Пресбърг, Жан Реноар, Роберто Роселини и Виторио де Сика. Голямо влияние му оказват още японските майстори Иширо Хонда и Цубарая, както и Ингмар Бергман и Фредерико Фелини.
Снимка: Pinterest
Въпреки католическото си образование и възпитание, Скорсезе не успял да завърши семинарията и да сбъдне първоначалния си план да стане свещеник. Изненадващо, но животът го насочва към изкуството. Той завършва Университета в Ню Йорк със специалност английска филология през 1964 г., а четири години по-късно получава и магистърска степен от там. Именно това учебно заведение е мястото, което дава начало на легендарната режисьорска кариера на Скорсезе.
Стремглавото начало на една успешна кариера
Кариерата на Мартин Скорсезе започва като изследване на границата между човешките истории и киното. Всичко тръгва от студентските му години в училището по изкуства към университета в Ню Йорк. Между 1963 г. и 1967 г. той снима предимно късометражни филми, в които проличават предпочитаните му теми, които по-късно ще оформят изцяло режисьорския му стил. Още самото начало на кариерата му са го увличали темите,
свързани с насилието, религиозните дилеми и мъжката чест.
Скорсезе невинаги е бил само режисьор, той е работел на различни позиции като оператор, монтажист и още много други професии, които са му помогнали в това да разбере по-добре целия филмов процес.
Първият пълнометражен филм на Скорсезе от 1967 г. носи името ,,Кой чука на вратата ми‘‘. Продукцията веднага постига невероятен успех и поставя автора си в светлината на прожекторите като един от най-обещаващите американски режисьори. През 70-те години се движи в едни и същи творчески среди като известните Брайън де Палма, Стивън Спилбърг, Джордж Лукас и Франсис Форд Копола. Покрай тях се запознава с актьора Робърт де Ниро, с който поставят началото на един култов кино тандем.
Снимка: Shutterstock
През 1973 г. идва и дългоочакваният голям пробив на Скорсезе, благодарение на филма ,,Коварни улици‘‘, но ,,Шофьор на такси‘‘ е именно продукцията, която го превръща в знаково име за тези среди. Проектът печели награда ,,Златна палма‘‘, а образът на главния герой Травис Бикъл остава една от най-разпознаваемите роли на Робърт де Ниро. В края на 70-те години Скорсезе заснема филма ,,Ню Йорк, Ню Йорк‘‘, който се оказва голям неуспех и кара режисьора да се съмнява в творческите си способности. На помощ му идва де Ниро, който го убеждава да осъществи идеите си за ,,Разяреният бик‘‘ – един филм, който
критиците масово приемат за шедьовър и спасител на кариерата на Скорсезе.
През следващите две десетилетия, американският режисьор затвърждава името си пред света, благодарение на филмите ,,Добри момчета‘‘, ,,Казино‘‘, ,,Невинни години‘‘ и много други. В началото на 2000 г. Скорсезе започва ново творческо партньорство с актьора Леонардо ди Каприо и заедно създават култовите продукции ,,Бандите на Ню Йорк‘‘, ,,Авиаторът‘‘ и ,,От другата страна‘‘.
Бурни връзки и политически позиции
Мартин Скорсезе има сложен личен живот, белязан от множество бурни връзки, които често се преплитат с киното. Той се е женил пет пъти. Първият му брак е през 1965 г. с Лорейн Бренън, с която имат дъщеря на име Катрин. През 1976 г. той се венчае повторно, този път за писателката Джулия Камерън. Съжителството им е бурно, кратко и завършва с една дъщеря. От 1999 г. насам Скорсезе е женен за Хелън Морис, с която имат дъщеря на име Франческа, която често се появява в негови филми.
Снимка: Warner Bros./REX/Shutterstock
Освен с култовите си филми и бурния си любовен живот, режисьорът е известен и с ясната си гражданска позиция. Той нееднократно е критикувал публично администрацията на Доналд Тръмп, противопоставял се е на войната в Ирак, а в личен план преминава през духовна трансформация, която го кара отново да се завърне към католицизма.
Режисьорът получава главна роля във филм за собствения си живот
През 2025 г. светът отново говори за Мартин Скорсезе, благодарение на документалния филм от пет епизода - ,,Mr. Scorsese‘‘. Режисьор на проекта е Ребека Милър, а в него се разкрива повече за житейския път на американеца и начина, по който неговата сложност е повлияла на творчеството му. Продукцията включва и много интервюта с близки за Скорсезе хора като Робърт де Ниро, Мик Джагър, Стивън Спилбърг, както и с негови роднини.
Снимка: Apple Tv
По документалния филм се е работело в продължение на няколко години и първоначално е планирано да бъде много по-кратък, но поради наситения със случки и интересни моменти живот на Скорсезе, плановете се променят. Премиерата на поредицата се състоя по време на тазгодишния филмов фестивал в Ню Йорк и бе посрещната изключително добре от критиците. Те определят продукцията като един задълбочен портрет на самоличността на Скорсезе.
