„Бъдете не мъртви, а живи души...Аз ще се смея през сълзи.“ – това са последните думи на Николай Гогол, бащата на руската проза, чието творчество продължава да вдъхновява поколения читатели. В опит да „изгони дявола от себе си“ чрез гладуване, той се подлага на строг пост, който в крайна сметка води до фаталния му край на 4 март 1852 г.
Роден на 20 март 1809 г. в село Сорочинци, край Полтава, Украйна, Николай Гогол или Николай Василиевич Яновский, израства в семейство на дребен дворянин с голяма страст към литературата и театъра. Според семейната легенда фамилията Гогол произхожда от древен украински казашки род,
потомци на известния Остап Гогол, който бил хетман на Дяснобрежна Украйна през XVII век.
След като завършва гимназия в Нежин, младият Гогол се отправя към Санкт Петербург с мечтата да стане актьор. Въпреки силното си желание, той осъзнава, че не притежава увереността, необходима за сцената, и решава да се посвети на литературата, където открива своето истинско призвание. Работи като чиновник, но същевременно публикува творбите си в различни литературни издания. Първата му книга, издадена през 1829 г. под псевдонима В. Алов, не получава добри отзиви. Въпреки разочарованието, Гогол не се отказва и
две години по-късно постига първия си голям успех с сборника „Вечери в селцето край Диканка“.
През следващите години Гогол продължава да твори активно. През 1835 г. създава великолепната повест „Тарас Булба“, а година по-късно неговата комедия „Ревизор“ завладява сцената, предизвиквайки бурни обществени реакции и поставяйки нов стандарт за сатиричното изкуство. Разочарован от острите критики, Гогол напуска Русия и прекарва почти десетилетие в пътувания из Германия, Швейцария, Франция, Австрия, Чехия и Италия. По време на този период той създава някои от най-великите си произведения – поемата „Мъртви души“, повестта „Шинел“ и комедията „Женитба“. Тези творби не само затвърдяват статута му като един от великите майстори на руската литература, но и оставят незаличим отпечатък върху световната култура.
По случай 173-годишнината от смъртта му сме подбрали цитати от неговите творби и негови мисли:
„Ние имаме прекрасната дарба да правим всичко незначително“.
„Към думите трябва да се отнасяме честно“.
„Колкото по-дълго и внимателно гледаме една смешна история, толкова по-тъжна става тя“.
„Има моменти, когато една жена, колкото и слаба и безсилна да изглежда в сравнение с мъжа, изведнъж става не само по-силна от всеки мъж, но дори по-силна от всичко на света.“ - из „Мъртви души“.
„Kлетият млад човек закриваше лице с ръка и после много пъти през живота си той потреперваше, когато виждаше колко много безчовечие има у човека, колко много свирепа грубост се крие в изтънчения образован висш свят, и господи!“ - из повестта „Шинел“.
„Ала мъдър е оня, който не се гнуси от никой характер и като втренчи в него изпитателен поглед, опознае го чак до първичните му причини. Бързо се променя всичко у човека; докато се обърнеш, току видиш, че се появил вътре в него страшен червей, който самовластно обръща към себе си всички жизнени сокове“ – из „Мъртви души“.
„Безкрайни като песъчинките край морето са човешките копнежи“.
„Колкото и глупави да са думите на глупака, понякога те са достатъчни да объркат интелигентен човек“.
„Архитектурата също е летопис на света. Тя разказва история, когато песните и преданията са премълчали“.
„Кое е по-силно в нас – страстта или навикът? Или всички тези бурни импулси, целият водовъртеж от желания и страсти, всъщност са само последица от бурната ни възраст и изглеждат дълбоки и разтърсващи само когато сме млади?“
