Агар Арт, известно още като микробно или зародишно изкуство, представлява форма на художествено изразяване, при която се използват живи микроорганизми за създаване на визуални композиции. Художниците култивират бактерии, дрожди или гъбички, които използват като боя, създавайки от тях различни форми върху агаризирана повърхност. За да се запазят получените микробни произведения, след достатъчна инкубация те се запечатват с епоксидна смола или акрил.
Снимка: Natural Sciences
Микроорганизмите се подбират според естествените си цветове или при нужда се модифицират генетично. Повечето от тях излъчват ярки флуоресцентни оттенъци под ултравиолетова светлина, което засилва визуалния ефект на произведението.
Кои са първите експериментатори?
Снимка: „Българска наука“
Луи Пастьор, един от основоположниците на микробиологията и откривател на ваксините, пастьоризацията и бактериалната ферментация, е сред първите, които експериментират с агар арт. По-късно Александър Флеминг, откривателят на пеницилина през 1928 г., също използва микроорганизми за създаване на художествени изображения. С течение на времето неговите творби стават все по-цветни и разнообразни, благодарение на експериментите с различни микробни видове.
Снимка: БНР
У нас това необичайно изкуство набира популярност в края на 2014 г., когато Росица Ташкова, редактор в списание „Българска наука“, работи по дипломната си работа за магистър в Университета на Нант, Франция, пише National Geographic. Тогава тя решава да нарисува шарена елхичка с помощта на микроорганизми, с която да впечатли колегите си. Идеята ѝ хрумва, докато разчиства вече ненужни петрита с хранителни следи и разноцветни микроби, пораснали върху тях. След като завършва картината, тя прави снимка и я качва в сайта на Американското общество по микробиология. Публикацията за кратко време се превръща в най-харесвания, най-коментирания и най-споделяния пост във Facebook страницата. Така само няколко месеца по-късно в Америка обявяват
първия в света конкурс за рисунка с микроорганизми върху хранителна среда – вдъхновен именно от произведението на българката.
През 2016 г. списание „Българска наука“ и RIDACOM организират първия у нас конкурс „Агар Арт“ по подобие на Agar Art Contest на Американското общество по микробиология. Събитието предизвиква голям интерес и се провежда отново през следващата година, когато 25 екипа от микробиолози от цялата страна приемат предизвикателството да демонстрират своята креативност и умения, представяйки 140 произведения, създадени с помощта на различни бактерии.
Най-впечатляващите творби от Agar Art Contest
Снимка: American Society for Microbiology (ASM)
„Моят жив портрет“ на Корей Абрам, студент по изкуства на цифровите медии в университета Prairie View в Тексас, печели първо място в категорията „Създател“ на Agar Art Contest 2019. Неговата творба представлява бактериален автопортрет, създаден с използването на бактерии Serratia (червени) и Micrococcus (жълти).
Снимка: American Society for Microbiology (ASM)
Андреа Хеджа от Будапеща, Унгария, печели трето място в категорията „Създател“ същата година с творбата си „Понеделници като тези...“, в която пресъздава прочутата картина „Викът“ на норвежкия експресионист Едвард Мунк от 1893 г.
Снимка: American Society for Microbiology (ASM)
„Привидно проста елегантност“, създадена от Арва Хадид – студентка в Окландския университет, печели първо място в професионалната категория на Agar Art Contest 2019. Творбата изобразява риба кохаку и индийски лотос. За създаването ѝ са използвани девет различни микроорганизма, които вдъхват живот на картината
Снимка: American Society for Microbiology (ASM)
На второ място в професионалната категория се класира творбата „The Notorious R.B.G. on V.R.B.G“. на Майкъл Тавейрне, асистент-професор в Държавния университет на Северна Каролина.
Снимка: American Society for Microbiology (ASM)
„Fu(n)ji-san“, създаден от Исабел Франко Кастийо – докторант в Instituto de Ciencia de Materiales de Aragón, Испания – печели трето място в същата категория.
